Искам и Трябва
Теми
... ...Човек
Тези думи, повече от всички други, определят характера на човека и пътя в живота му.
Искам дава сила. Дава контрол. Дава избор. Дава промяна. Дава смисъл.
Искам изисква усилие. Изисква въображение. Изисква отговорност. Изисква съмнение.
Трябва дава спокойствие. Дава отговори. Дава предвидимост. Дава приятелство. Дава вяра.
Трябва изисква примирение. Изисква разбиране. Изисква страх. Изисква история.
Когато искаш, това си ти. Когато трябва, това са другите.
Искам дава сила. Дава контрол. Дава избор. Дава промяна. Дава смисъл.
Искам изисква усилие. Изисква въображение. Изисква отговорност. Изисква съмнение.
Трябва дава спокойствие. Дава отговори. Дава предвидимост. Дава приятелство. Дава вяра.
Трябва изисква примирение. Изисква разбиране. Изисква страх. Изисква история.
Когато искаш, това си ти. Когато трябва, това са другите.
Смисълът на грешките и силата на въображението
Теми
... ...Човек
Дж. К. Роулинг изнася тази завладяваща реч пред завършващите студенти в Харвард през 2008.
Ето и двата момента, които най-силно ме впечатлиха:
"Много хора предпочитат да не използват въображението си. Предпочитат да си седят комфортно в рамките на собствения си опит, без да се почудят как ли биха се чувствали, ако се бяха родили други. Те отказват да чуват писъци, или да погледнат в клетките, те си затварят съзнанието и сърцата за всяко страдание, което не ги касае лично, отказват да разбират.
Може и да съм изкушена да завиждам на хората, които живеят така, само че не мисля, че те имат по-малко кошмари от мен. Да избереш да живееш в това тясно пространство води до мисловна агарофобия и това причинява друг вид мъчения. Мисля, че тези, които отказват да използват въображението си срещат повече чудовища. И често се страхуват повече.
И още повече, тези които избират да не съчувстват помагат на истинските чудовища. Тъй като дори и да не вършим нищо лошо, ние се единяваме със злото, чрез собствената ни апатия."
"Ако изберете да използвате статуса и влиянието си и да повдигнете глас от името на тези, които нямат глас; ако решите да се идентифицирате не само със силните, но и със тези, които нямат сила; ако запазите способността си да се поставяте на мястото на тези, които нямат вашите предимства, тогава не само вашите горди семейства ще се радват на вашето съществуване, но и хиляди и милиони други хора, чиито живот сте помогнали да се промени. Нямаме нужда от магия, за да променим света, ние носим цялата сила вътре в себе си: имаме силата да си представяме доброто."
Ето и двата момента, които най-силно ме впечатлиха:
"Много хора предпочитат да не използват въображението си. Предпочитат да си седят комфортно в рамките на собствения си опит, без да се почудят как ли биха се чувствали, ако се бяха родили други. Те отказват да чуват писъци, или да погледнат в клетките, те си затварят съзнанието и сърцата за всяко страдание, което не ги касае лично, отказват да разбират.
Може и да съм изкушена да завиждам на хората, които живеят така, само че не мисля, че те имат по-малко кошмари от мен. Да избереш да живееш в това тясно пространство води до мисловна агарофобия и това причинява друг вид мъчения. Мисля, че тези, които отказват да използват въображението си срещат повече чудовища. И често се страхуват повече.
И още повече, тези които избират да не съчувстват помагат на истинските чудовища. Тъй като дори и да не вършим нищо лошо, ние се единяваме със злото, чрез собствената ни апатия."
"Ако изберете да използвате статуса и влиянието си и да повдигнете глас от името на тези, които нямат глас; ако решите да се идентифицирате не само със силните, но и със тези, които нямат сила; ако запазите способността си да се поставяте на мястото на тези, които нямат вашите предимства, тогава не само вашите горди семейства ще се радват на вашето съществуване, но и хиляди и милиони други хора, чиито живот сте помогнали да се промени. Нямаме нужда от магия, за да променим света, ние носим цялата сила вътре в себе си: имаме силата да си представяме доброто."
Супербоул 2010 в реклами
Теми
.. ....Общество
Телевизионното събитие с най-скъпата реклама в света. Прайм тайма на прайм таймите. Там където се показват най-новите и най-забавните реклами. Тези реклами са вече част от изживяването супербоул, дотолкова, че на следващия ден освен резултата се коментира и успеха на рекламите по телевизията.
По принцип не гледам телевизионни реклами тъй като си имам интернет, в който да си губя времето, но от време на време е хубаво човек да види какво е изпуснал.
Така.. да видим какво е имало тази година:
1) Храна и напитки
2) Автомобили
3) Филми
Тук таме се промъкват мобилни и ИТ продукти, а дори и малко услуги за кариерно развитие. Само лекарствата ми се загубиха. Тъжно, но отдавна си знаем, че на човек освен ядене, пиене, филми и елитен автомобил друго не му трябва, за да е щастлив.. а забравихме едно нещо, ама то не е за прайм тайм.
Като тенденции в идеологията:
1) Игра със стереотипите и бягството от тях (мъже/жени, успех/неуспех, свобода/затвор, и т.н.)
2) Дивотии и измишльотини
3) Популярни личности
4) Насладата и постижимото щастие
Бляк. Нищо ново, ама то как да има нещо ново, като рекламираш на същите тия хора по горе дето имат доста плосковати нужди като за начало. Не само това, ами и нарочно са правени просто и плоски, за да не изискват никакво замисляне, да реагираш роботизирано на тях.
Най-интересното разбира се бе факта, че Гугъл пуснаха реклама. Тези, които успяха да изградят империя с перфектен продукт, новаторски, потребен и умен, тези на които толкова години не им трябваше дори да се замислят за идеята да пуснат реклама по телевизия или радио, най-накрая го направиха. Защо? И то представяйки се с най-популярния си продукт? Честно казано не знам.. но ще се радвам някой да ми помогне.
Ето и моите фаворити:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/anheuser-busch-clydesdale-friend/
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/motorola-megan-fox/
А ето и фаворита ми за най-дебилна реклама, която прекрасно обобщава мнението ми за телевизионната реклама в САЩ като цяло.. както и за публиката която й се радва:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/dennys-grand-slam/
(Great day to be in America! мда.. така си.. много правилно.. и аз искам да съм там и да ям яйца до откат, евала!!)
По принцип не гледам телевизионни реклами тъй като си имам интернет, в който да си губя времето, но от време на време е хубаво човек да види какво е изпуснал.
Така.. да видим какво е имало тази година:
1) Храна и напитки
2) Автомобили
3) Филми
Тук таме се промъкват мобилни и ИТ продукти, а дори и малко услуги за кариерно развитие. Само лекарствата ми се загубиха. Тъжно, но отдавна си знаем, че на човек освен ядене, пиене, филми и елитен автомобил друго не му трябва, за да е щастлив.. а забравихме едно нещо, ама то не е за прайм тайм.
Като тенденции в идеологията:
1) Игра със стереотипите и бягството от тях (мъже/жени, успех/неуспех, свобода/затвор, и т.н.)
2) Дивотии и измишльотини
3) Популярни личности
4) Насладата и постижимото щастие
Бляк. Нищо ново, ама то как да има нещо ново, като рекламираш на същите тия хора по горе дето имат доста плосковати нужди като за начало. Не само това, ами и нарочно са правени просто и плоски, за да не изискват никакво замисляне, да реагираш роботизирано на тях.
Най-интересното разбира се бе факта, че Гугъл пуснаха реклама. Тези, които успяха да изградят империя с перфектен продукт, новаторски, потребен и умен, тези на които толкова години не им трябваше дори да се замислят за идеята да пуснат реклама по телевизия или радио, най-накрая го направиха. Защо? И то представяйки се с най-популярния си продукт? Честно казано не знам.. но ще се радвам някой да ми помогне.
Ето и моите фаворити:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/anheuser-busch-clydesdale-friend/
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/motorola-megan-fox/
А ето и фаворита ми за най-дебилна реклама, която прекрасно обобщава мнението ми за телевизионната реклама в САЩ като цяло.. както и за публиката която й се радва:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/dennys-grand-slam/
(Great day to be in America! мда.. така си.. много правилно.. и аз искам да съм там и да ям яйца до откат, евала!!)
Моите цветя
Теми
... ...Човек,
...... Други
Когато се настаних в новата си квартира заварих едно цвете. Опърпано, с две останали болни листа и почти загинало, но му личеше, че е живяло добре много години преди това.
В празната квартира, това беше единственото смислено нещо. Някой с години беше полагал грижи за него, но сега то си умираше доста безславно и твърде прогресивно.
Реших да се опитам да го спася. Тъй като никога досега не съм гледал цветя, в началото постоянно забравях да го поливам и няколко седмици все така си креташе. Докато един ден не изкара ново листо. Това посъбуди известна амбиция и лека, но неприкрита, доза гордост в мен и почнах да се сещам по-често да го поливам. Докато не разцъфна изцяло с няколко огромни нови листа, пълно с живот. Започнах все по-често да се сещам за него и да полагам дневната доза грижа.
Преди 2 месеца получих две други саксийки, с по едно доста крехко и неопитно стъбълце във всяка, едното подарък за мен, а другото дошло за временно отглеждане. И двете имаха лошата участ да загинат героично от измръзване още в деня, в който бяха осмислени като подарък, което пък на мен съвсем не ми се хареса.. и реших и тях да ги възкреся. И тях ги забравях в началото, докато на едното не му се показа нещо като начатък на листо и така историята се повтори.
Сега, за мое най-голямо учудване, си гледам цели 3 саксии с цветя, сещам се редовно за тях, грижа се (да кажем прилично), и намирам смисъл в това да ги поддържам живи и красиви.
Просто е - трябва нещо да запали пламъка; да видиш резултат от усилието си; и да усетиш, че си важен и нужен. След това усилието става просто част от теб. Те стават твоите цветя, твоето творение и твоята история. И получават смисъл.
Така е и с цветята, и с приятелите, и със задачите на работа, и с вечерята, и с всичко друго, което правим.
В празната квартира, това беше единственото смислено нещо. Някой с години беше полагал грижи за него, но сега то си умираше доста безславно и твърде прогресивно.
Реших да се опитам да го спася. Тъй като никога досега не съм гледал цветя, в началото постоянно забравях да го поливам и няколко седмици все така си креташе. Докато един ден не изкара ново листо. Това посъбуди известна амбиция и лека, но неприкрита, доза гордост в мен и почнах да се сещам по-често да го поливам. Докато не разцъфна изцяло с няколко огромни нови листа, пълно с живот. Започнах все по-често да се сещам за него и да полагам дневната доза грижа.
Преди 2 месеца получих две други саксийки, с по едно доста крехко и неопитно стъбълце във всяка, едното подарък за мен, а другото дошло за временно отглеждане. И двете имаха лошата участ да загинат героично от измръзване още в деня, в който бяха осмислени като подарък, което пък на мен съвсем не ми се хареса.. и реших и тях да ги възкреся. И тях ги забравях в началото, докато на едното не му се показа нещо като начатък на листо и така историята се повтори.
Сега, за мое най-голямо учудване, си гледам цели 3 саксии с цветя, сещам се редовно за тях, грижа се (да кажем прилично), и намирам смисъл в това да ги поддържам живи и красиви.
Просто е - трябва нещо да запали пламъка; да видиш резултат от усилието си; и да усетиш, че си важен и нужен. След това усилието става просто част от теб. Те стават твоите цветя, твоето творение и твоята история. И получават смисъл.
Така е и с цветята, и с приятелите, и със задачите на работа, и с вечерята, и с всичко друго, което правим.
Знание и съмнение
Теми
... ...Човек
Франсис Бейкън, философът върху когото се гради съвременното научно мислене, казва следното (в свободен превод), когато излага идеите си за процеса на натрупване на знания въз основа на наблюденията ни.
"... Друга грешка е недостатъчното съмнение и необоснованата прибързаност към твърдения неподложени на съзнателно въздържание от оценка. Защото двата начина на възприятие на света са като двата начина на поведение, често спомевани още от древността: единият - лесен и безпроблемен в началото, но в крайна сметка непреодолим; а другият - труден и с много препятствия, когато започваш, но скоро след това възмездяващ и справедлив. Така е и с нашето възприятие за света: ако започнем без съмнения ще свършим в съмнения, но ако започнем със съмнения, и сме достатъчно търпеливи съмнявайки се, ще стигнем до несъмненото."
"... Друга грешка е недостатъчното съмнение и необоснованата прибързаност към твърдения неподложени на съзнателно въздържание от оценка. Защото двата начина на възприятие на света са като двата начина на поведение, често спомевани още от древността: единият - лесен и безпроблемен в началото, но в крайна сметка непреодолим; а другият - труден и с много препятствия, когато започваш, но скоро след това възмездяващ и справедлив. Така е и с нашето възприятие за света: ако започнем без съмнения ще свършим в съмнения, но ако започнем със съмнения, и сме достатъчно търпеливи съмнявайки се, ще стигнем до несъмненото."
Цялата ни наука, целият човешки прогрес през последните няколко века е основан върху въздържанието от оценка, върху граденето на теории, които еднозначно отговарят на всяко съмнение.
Блестящо. Има само едно изключение във Вселената неподдаващо се на този подход. Човекът и неговите ценности - идеята за правилното и грешното, за доброто и лошото, за съзнателния избор.
Subscribe to:
Posts (Atom)