Отговорът е уж лесен - всеки може да каже кое ще му донесе повече наслада.
Оказва се, обаче, че разликата в очакванията за насладата, която ще изпитат хората се разминава донякъде с реалността. И разминаванията могат да бъдат предвидени по два начина:
- Като предварително се тества несъзнателното отношение към двете;
- Като предварително се наблюдават несъзнателните изрази на емоция (мимики, жестове, гримаси) при вида на двете.
И в двата случая - и теста и страничните наблюдатели - дават по-точна оценка за крайната емоция, която човек ще изпита, отколкото собствените му очаквания.
Т.е. знанието за емоцията и нейния интензитет го има в нас, но без нужното самопознание, остава недостъпно за разумните ни очаквания. Остава или да вярваме повече на интуицията си (още по-сложно става.. ) или да се самопознаваме по-добре. А за второто - помагат и съветите на хората около нас, които ни наблюдават.
Романтичното минало или предизвикателното бъдеще
Теми
... ...Човек
Защо толкова често, когато се опитваме да избягаме от настоящето, се връщаме назад във времето, когато всичко - любовта, войната, ежедневието, че дори и работата - изглеждат по-романтично? Защо по-рядко бягаме в бъдещето - там където имаме шанс да го изживеем, да го постигнем, да го променим?
Като че ли неъвзможността да станем част от това романтично минало му дава обаяние, спокойствие и сигурност. А бъдещето, колкото и кравсиво да си го представим, все таи някакво притеснение. И защо притеснението е по-силно от чара на предизвикателството - не знам. И не ми харесва.
Като че ли неъвзможността да станем част от това романтично минало му дава обаяние, спокойствие и сигурност. А бъдещето, колкото и кравсиво да си го представим, все таи някакво притеснение. И защо притеснението е по-силно от чара на предизвикателството - не знам. И не ми харесва.
Грешно или трудно - има ли разлика?
Теми
... ...Човек
Харесвам Сет Годин - защото едно от основните неща, които прави е да дефинира абстракции и разлики между близки или взаимозаменяеми понятия.
Неговият блог наскоро ме подсети за това, колко често въпросът дали една цел или стратегия е правилна и смислена неусетно се заменя с въпроса колко лесно приложима/достижима е тя. Защо? Защото мозъкът ни е така устроен, че когато се сблъска с нещо трудно за разбиране и оценяване, той автоматично се опитва да замести трудния проблем с нещо лесно за решаване.
И така, отговорът на въпроса - лесно и обозримо ли да е достигнем целта - често се превръща в отговор на въпроса - смислена и правилна ли е целта? На мен лично това ми се е случвало много пъти. Около мен виждам ежедневно хората да подменят този въпрос и на работа и в личния си живот. И колкото по-малко се замисляме над това дали отговаряме на правилния въпрос - толкова по-сигурни сме в себе си.
Неговият блог наскоро ме подсети за това, колко често въпросът дали една цел или стратегия е правилна и смислена неусетно се заменя с въпроса колко лесно приложима/достижима е тя. Защо? Защото мозъкът ни е така устроен, че когато се сблъска с нещо трудно за разбиране и оценяване, той автоматично се опитва да замести трудния проблем с нещо лесно за решаване.
И така, отговорът на въпроса - лесно и обозримо ли да е достигнем целта - често се превръща в отговор на въпроса - смислена и правилна ли е целта? На мен лично това ми се е случвало много пъти. Около мен виждам ежедневно хората да подменят този въпрос и на работа и в личния си живот. И колкото по-малко се замисляме над това дали отговаряме на правилния въпрос - толкова по-сигурни сме в себе си.
Subscribe to:
Posts (Atom)