Оптимизъм

Всичко ще е наред, ще ми се усмихне щастието някой ден. Това не е оптимизъм, а е безсилие.

Всичко ще е наред, не се притеснявай. Това не е оптимизъм, а безхаберие.

Всичко ще е наред, вярвайте ми. Това не е оптимизъм, а популизъм.

Всичко ще е наред, светът е добър и справедлив. Това не е оптимизъм, а наивност.

Аз имам сила и вяра да променя своя живот и този на останалите хора, за да станат още по-смислени и ценни. Това е единствената форма на оптимизъм.

Вяра или Надежда

Надеждата умира последна. Надеждата винаги те крепи. В българския език и култура надеждата е висша ценност.

Една такава несигурна, пасивна, смирена, почти религиозна... Даваща измамното усещане, че ей така само ако си седим и те нещата ще се оправят, някой ще ги оправи.

Нищо смислено не виждам в това да се надяваш. Трябва да се живее практично и с вяра. Вяра, която дава енергия за действие.

Детска игра

Леко, като в детска игра,
Вплетоха пръсти небрежно.
Топли, като в камина искра,
Приспаха се сгушени нежно...

На заран небето горещо
И морска сирена омайна,
Им прошепнаха тихичко нещо,
Рецепта за щастие тайна...

Протегнаха дланите алчно,
Закопняха в трепет, в захлас,
Отприщиха страстите мрачно,
Изрекоха клетви без глас...

Потърсиха плам във нощта,
Вдъхновение в виното сухо,
Но със страх изгасиха свещта,
И изрекоха изповед глухо...

Леко, като в детска игра,
Извърнаха погледи срамно.
Топли, като в камина искра,
Изгоряха мечтите измамно.

Шепот

Събудих се от много тихия й шепот: "... докато търсим щастието си, бихме оправдали всяка жестокост помежду ни. Не искам, страх ме е."

Стреснах се, но не отворих очи. Сънувах ли? Истина ли беше това? На кого говореше?

След няколко минути погледнах към осветеното й от луната лице. Дишаше учестено, а горната й устна едвам забележимо се беше повдигнала. Стискаше в ръка малкото зелено пате, което й бях подарил малко преди да тръгнем, а на ръба на носа й блестеше малка капка сълза.

Не можех да откъсна поглед. Гледах как капката сълза се изпарява неусетно, дишането се успокои, а патето се търкулна до ръката й. Лицето й беше сребристо и гладко. Опитах се да го заснема с поглед и да запомня всеки детайл от него. Беше красиво.

Усетих болка в стомаха, която се появяваше на приливи и отливи, но така и не ме остави да заспя до сутринта.

На следващия ден тя беше същата тази силна, целеустремена и красива жена, като всяка друга сутрин. Често споменаваше, че живота я е научил да бъде такава. За добро или за лошо, заявяваше уверено тя.

Сетих се за случката през нощта, която сега изглеждаше сюрреалистично. Замислих се, но нищо не споменах, а болката в стомаха отново ме присви.

Много по-късно разбрах, че тази болка през нощта не е била заради вирус или заради думите, които чух, а заради това, че не протегнах ръката си да я прегърна, да скрия тъжните й очи от погледа на луната и да попия капката сълза в гърдите си.

Театър на сенките

Аплодисменти. Силни. Въодушевени хора. Усмихнати и леко замечтани. Стъпващи леко.

Когато започнахме ми беше просто интересно. Любопитно. В един далечен ден, когато за първи път видях как ръцете ни се сливат в молитва, изтръпнах. Повярвах. Слях се със сянката си.

Чувам публиката далечно и приглушено. Очите ми търсят очи в сенките. Но не откривам нищо.

Представях си в сенките мечти. Хармония. Доверие. Представях си, че сенките сме ние. Изумявах се колко идеално си общуваме без дори да изричаме и дума, без дори да сме един до друг. Бяхме перфектни. Едно цяло.

Не мога да се отърва от натрапчивата сивота, която творим. Трябва да добавим Цвят, не виждаш ли?

Чувствах колко е важно за теб да успеем. Вложих всичките си умения да пресъздам всеки детайл, всеки контур по възможно най-изящния начин. Постигнахме изумителен синхрон.

Сянката няма същност, тя е просто една фантазия, силно мотивираща, стига да не живеем в нея.

Не разбирах този твой перфекционизъм. Аз се сливах с  момента, ти преследваше визията си. Имах мускулна треска и леко главоболие. Но вярвах в идеала ти и че точно ние може да го постигнем.

Днес направихме две малки грешки, около двадесетата секунда и около третата минута. Никой не ги забеляза.

Не знаех, че целувката може да смразява. След първото представление пред истинска публика. Виждаше в очите ми за пореден път премълчаното желание и ме целуна. Кратко, гордо, доволно и въодушевено. С чувство на изпълнено задължение, снизходително.

Обръщаш се към мен. Поглеждаш ме с усмивка. Кимам одобрително с глава. Завесите падат.

Разболях се малко преди второто представление. Световъртеж и гадене. Трябваше да отложим представлението. Оправих се, чак след месец. Оттогава винаги се учудвам колко сиви и безмълвни са сенките ни, особено накрая.

Още едно успешно представление. Дванадесето. Ще има статия за нас утре в един от големите вестници.

Одеяло за душата

Едно време много се чудех как така като размразяваме хладилника завиваме замръзналото пиле с одеяло да не се стопли? Защо одеялото мен ме топли, а замръзналото пиле изстудява?

И с приятелите е така. Те не са огън, с който да се сгрееш когато изстине душата ти. Те са  одеяло, което може да събере всичката топлина, която излъчваш и да те обгърне отново с нея.

Мъгла

Ти си мъгла.

Безформена, безкрайна,
Нежелана, неразбрана,
Студена, смутена.

Красива, изящна,
Приказна, сребриста,
Мечтана, сънувана.

Обичам да те снимам,
Да те правя красива,
Да те преоткривам развълнуван.

Но мразя в теб да се губя,
Да летя без посока,
Да събирам скреж от косата си.

Истинска ли си,
когато рисуваш мечти
или когато скриваш цвета на цветята?

Истински ли съм,
когато сънувам мечти
или когато търся посока позната?

Имаш ли лице?
Имаш ли сърце?
Ти си мъгла.

Да те накажат за добрата постъпка или...

Преди няколко дни спира светофара на оживено кръстовище и един млад мъж в желанието си да помогне на всички става регулировчик за един час и отпушва движението.

Както сам казва, доста хора го псуват, а на два пъти за малко да го сгазят. На следващия ден получава солидна глоба от КАТ за извършеното деяние, а хората из интернет обявяват държавния орган за напълно неадекватен и предлагат човека за награда.

Добре де, ако забравим всякакви законови рамки, как точно трябва да бъде награден човек, който рискува своя и много чужди животи поемайки отговорност, за която не е подготвен? Трябва ли да се поощри или накаже такова поведение?

Искаме ли всеки според преценката си да става регулировчик, когато не му харесва ситуацията на пътя? Вярваме ли, че едночасово задръстване си заслужава риска на човешки животи?

И последно - когато искаме награда или наказание за някой задаваме ли си въпроса до какво ще доведе това в бъдеще?

Защото основния смисъл и на наказанието и на наградата не е да оценят миналото, а да предизвикат желана промянана в бъдеще.

Бъдеще

- Ами ако сега изхвърля дъвката си навън може би след време някой бъдещ археолог ще я намери и по генетичния материал ще ме възстанови. Какво ли би станало тогава?

- Тогава бъдещите хора ще те изберат за кралица. Ти ще си чувствителна, търсеща смисъла на съществуването си, водена от радостта и вярваща в щастието. Всичко това, което те ще са загубили в практичното си ежедневие, гонейки ефективност, но не виждащи дестинацията. Подтискани от идеята за обърканост, но категорично отричащи я. Да, ще си кралица!

Ненормално...

Последните 2-3 седмици почти през ден почнах да попадам на случайни ситуации, в които аз или някой около мен споменава една пословична мисъл (може би на Айнщайн):

"Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат."

Моят вариант на тази мисъл беше:

"Дефиницията за идиот е човек, който повтаря една и съща грешка отново и отново"

Какво ни кара да постъпваме така? Не разбираме света около себе си? Или живеем с наивността, че той ще се промени само защото така ни се иска? Или защото вярваме, че да живеем в заблуда е по-добре и по-лесно отколкото да приемем реалността?

И някакси логично тези размисли ме навеждат на една молитва (очевидно превърната в девиз на анонимните алкохолици):

"Господи, дай ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога, и мъдростта да откривам разликата между тях"

Докосване

Има ли нещо по-запаметяващо се и по-ярко оставащо в съзнанието от докосване, запечатано със силна емоция. Думи, действия, преживявания, емоции, хора, събития - те всички избледняват с времето, губят форма или се видоизменят.

Но докосването остава винаги същото, ярко, въздействащо, непроменено и отказващо на разума или времето да му повлиаят. Тялото ми помни повече от очите, от ушите и от мислите.

Държава, църква и ценности.

Одавна не бях гледал толкова много телевизия все на политически и социални теми. Ама така ми се случи, хем да съм болен пред телевизора, хем да съм огладнял за тези теми.

Та днес, докато Канал 1 въртяха между протестите и избора на патриарх, чух доста бисери от устата на водещия Горан Благоев. Два ми останаха в главата за по-дълго:

"Във време на криза изглежда властта неистово се нуждае от църквата." (казано с голям апломб и намек за непреходния смисъл на църковната институция)

Да така е, но не защото църквата ще помогне на държавата и хората да излязат от кризата, а защото по време на криза политиците имат нужда от смирение, за да оцелеят. А основната цел на църквата е да налага смирение. При това открито, наричайки го добродетел.

Днес патриархът говори страшно много за смирението и сравни народа със стадо овце, което той трябва да обедини и да му стане пастир. Лейм ;(

"Щастието тези хора няма да намерят на площада, а в храма."

Със сигурност тези хора няма да намерят щастието на площада, факт. Но няма да го намерят и в храма. Там ще намерят смирение.

Щастие ще намерят при любимия си човек, този на който вярват и обичат толкова, колкото себе си.
Щастие ще намерят, когато изградят честни и открити, основани на взаимоуважение отношения с хората около себе си.
Щастие ще нямерят с колегите си на работа, когато работят в екип и постигнат неща, които никой от тях нe може да постигне сам.
Щастие ще намерят в себе си, когато се развиват и всеки ден стават по-разумни, по-способни и по-стойностни хора, от които обществото има нужда.

Овча му работа.. или как е най-добре да те управляват.

Днес протестираме. Пак. Много. Много хубаво. И важно.

Важно е избранниците на народа да знаят защо са избрани. Важно е да знаят, че изборът за тях  е задължение, да вложат всичките си знания и умения в името на народа. И безотговорността и некадърността не се прощават.

Важно е обаче и да знаем за какво точно се борим. Засега се борим да разберем за какво се борим. И вече се оформят два различни протеста - един граждански и един овчи (ама и той се мисли за граждански).

Овчиците си търсят кой да ги управлява и как да ги управлява. Политиците доволно потриват ръце и се готвят точно за това. Национализация? Нова конституция? Правителството да намали сметките и да увеличи заплатите?

Спрете да разчитате на държавата да ви оправи живота - няма да стане. Никога. При никой президент и премиер. Вашият живот трябва да си го оправите вие сами, държавата само трябва да създава правила и условия, за да успеете и донякъде да се грижи за вашето здраве и образование. Социалната държава е държава е тази, чиито хора са богати и произвеждат, а не тази, която национализира и управлява директно хората си.

Затова и въросът не е и никога не трябва да бъде какво трябва да направи държавата за да ми оправи живота, а какви правила и защита трябва да ми осигури, за да мога сам да си оправя живота.

Аз се включвам в гражданския протест. И искам:

- Прозрачност, прозрачност и пак прозрачност. Всичко общодостъпно в интернет. Цели, срокове, решения, администрация. Всичко. Само така може да има граждански контрол. Това е най-важното искане.

- Съд и справедливост. Бързо и ефективно. Не са ни проблем законите и конституцията, те общо взето не са чак толкова лоши, но не се прилагат. Същото се отнася и за комисиите, които се грижат за справедливостта - КРС, КЗК, КЗП, ДКЕВР.

- Образование. Практично, пазарно ориентирано. Говорещо с бизнеса и институциите. Произвеждащо мотивирани, активни, знаещи, можещи и уверени хора.

- Чужди инвестиции и регионална политика. Създаването на условия и привличането на нови частни компании и инвеститори (чуждестранни и български), които да искат да правят бизнес и да създават работни места в цяла България, не само в София.

Така се грижи една добра държава за хората си. Как ще се случи това? Искам много неща да кажа по въпроса, но гражданите не трябва да конструираме политиката, а да поставяме правилни искания и да упражняваме контрол. Избранниците трябва да я реализират. 

Всяко от горните неща може да се измери в цифри. Точно и конкретно. С метрики по месеци и години. И да се сравни с поставените цели и с това, което постигат другите държави, на които се стремим да заприличаме.

Какъв апарат да си купя - версия 2012/2013

Често ме питат: "Искам да си купя апарат, който да прави хубави снимки. Какво да си взема?". Отговорът винаги е: "Зависи". Но все пак има някои основни модели и категории, между които човек може да направи най-добрия избор за себе си. Ето моята гледна точка - без претенции да е нито изчерпателна, нито най-добрата - за избор на апарат в категорията компактен апарат за любители/ентусиасти фотографи.

Като за начало има три интересни категории апарати, които се отличават в океана от фотоапарати:

Компактен апарат с максимално качество на изображението (enthusiast compact camera)

Максималният баланс между компактност и качество на изображението. Тук компромисът обикновено е с оптическото увеличение и възможността за контрол над апарата. Идеален за point and shoot тип фотографи, за снимки у дома и с приятели, за гмуркане и други екстремни спортове.

Апарати с голямо оптическо увеличение (ultrazoom/bridge camera)

Максималният набор от функционалност, контрол над апарата в сравнително малък  пакет (сравнен с DSLR). Основният компромис са размерът (сравнен с компактните апарати) и качеството на изображението особено при липса на дневна светлина. Идеален за снимки на хора/животни от голямо разстояние, макро снимки, както и експериментиране с различни видове фотография и настройки без да има нужда да се сменят обективи.

Компактни системи със сменяеми обективи (compact system camera или CSC/ILC/EVIL/DSLM)

Най-доброто въможно качество и контрол, неограничени възможности за развитие във фотографията. Основният компромис са цената и размерът на целия пакет от тяло, обeктиви, светкавица, и т.н.. Идеален за хора, които искат да научат основите на фотографията и видеографията и да продължат да се развиват като сериозни любители или професионалисти и да си изградят система от апарат(и) и обективи за всяка ситуация.

Като цяло никой от тези апарати не влиза в категорията евтин. За масовите апарати (без да  знам конкретни модели) най-важните неща според мен за избора му биха били -  размер на апарата, широкоъгълен обектив (да започва поне от 24 мм), бърз фокус и наличие на M(anual) режим. Пикселите нямат никакво значение.

Никой от горните апарати не влиза и в категорията DSLR. Лично според мен е непрактично, освен ако не си вече сериозно напреднал във фотографията и знаеш какво и защо купуваш, да си вземеш DSLR. Много пари и килограми и малка вероятност да намериш повече възможности в него от един компактен апарат със сменяеми обективи. Да, Nikon D600/800 или Canon 5D Mark III са друга класа, но те не са част от тази дискусия.

Та, ето и интересните модели от тази година.

Компактен апарат с максимално качество на изображението

Sony RX100 - абсолютният фаворит в категорията компактен апарат с високо качество.

Panasonic LX7 - отстъпва малко по качество на изображението, но има много хубав широк обектив, вграден ND филтър и е много удобен за използване. Панасоник пускат много агресивни коледни промоции на добри цени.

Olympus XZ-2 - общо взето много подобен на Панасоника. Малко по-слаб обектив и видео, но има гъвкав екран и е пълен с полезни функции и възможности.

Nikon P7700- отстъпва леко по качество на изображението, но има повече оптическо увеличение от всички други, гъвкав екран и позволява пълен и лесен контрол над апарата и експериментиране с настройките.

И за последно трябва да спомена и Fuji XF1 с неговия уникален дизайн на моден аксесоар, както и миналогодишните и вече с намалена цена Panasonic LX5 и Olympus XZ-1.

Апарати с голямо оптическо увеличение

Fuji XS1 - Истински bridge апарат - Удобството и контрол на DSLR, но не и качеството. Като размер, въможности и цена се нарежда твърдо между компактните апарати без сменяеми обективи и системите със сменяеми обективи.

Panasonic FZ200 - няма го усещането за механичен zoom и по-голямата матрица от Fuji-то, но за сметка на това - обективът уникален за този клас апарати, а и цената е по-ниска.

Canon SX50 - възможно най-големия zoom. Може да си снимаш луната в детайли колкото искаш. Но във всяко друго отношение горните два апарата изглеждат по-добре.

Компактни системи със сменяеми обективи

Micro 4/3 (Panasonic/Olympus) система - Към момента най-добрият избор от тела и обективи за безогледални апарати. От малките Olympus E-PM2 и E-PL5 до полупрофесионалните звезди Olympus OMD EM5 и Panasonic GH3.

Sony Nex система - Изключително качество на изображението (малко по-добро от Micro 4/3) в малък размер например Nex 5N или Nex 5R. Няма толкова голям избор на обективи и по-професионални тела (единствения вариант засега е Nex 7), но системата ще се развива.

Останалите варианти - Канон, Никон, Фуджи, Пентакс - засега са доста недоразвити и тепърва започват да работят в тази насока.

БТВ, НЛО, БАН и извънземните

Вчера и днес случйно докато прехвърлях програмите съзрях фундаменталното предаване на БТВ - Големите Загадки - с тема: "Има ли извънземни?" или нещо такова.

От всичко, което видях за пореден път се убедих, че БТВ отива все по-далеч от това, кеото според мен поне лежи в основата на една (имаща претенции за обществено отговорна) медия - да информира по въможно най-пълен и обективен начин. За пореден път се убедих, че за БТВ е важно да прави повърхностен продукт, който да привлича вниманието чрез сензации, скандали и мистерии, а не чрез задълбочен анализ и представяне на разумни гледни точки.

Та по въпроса за НЛО и извънземните - за които БТВ се опита да ни убеди, че са едно и също и че едва ли не няма как да не са навсякъде около нас. Ето малко непредубедени факти, за разлика от свободните съчинения на БТВ:

- НЛО обикновено се вижда нощем, когато по принцип нищо не се вижда добре и в огромната част от случаите са неидентифицирани светлини - примерно от фенер (от ония китайските), балон, самолет, спътник, планета, падаща звезда, светлина от дискотека или нещо подобно.

- Случаите на НЛО са краткотрайни и единични - никога не се повтарят с някаква систематичност или са достатъчно дълги, за да могат да бъдат проучени.

- Според Френската космическа агенция, която единствена в света е публикувала всичките сигнали за НЛО, около 22% от сигналите са с необяснен произход (което е различно от необясним произход).

- Тук таме има и сериозни сигнали за НЛО. Най-добре са описани може би тук.

- За всяко едно НЛО най-силната и неопровержима причина, че идват от извънземни цивилизации е, че няма достатъчно добро обяснение какъв точно е източникът им. Е, на това аз му викам направо неопровержимо доказателство.

- Въпреки огромното количество телескопи, сателити и астрономи-любители, които наблюдават небето денонощно и засичат какви ли не миниатюрни явления, никой не е засякъл досега летяща чиния да идва към земята.

- Никоя система на за национална отбрана не е съобщавала, че е засякла летяща чиния. Но, разбира се, обяснението е, че стотици години вече информацията е засекретена и ни държат в ужасна заблуда.

- Странно защо сигналите за НЛО се появяват долу горе през последните стотина години, когато са изобретени масово машини за полети в небето и се появяват много изкуствени източници на светлина. Преди това НЛО почти няма.

При това положение, който иска да си вярва, че извънземните са кацали на земята, нека си вярва. А който смята, че има здрав разум, да прецени какъв е шансът НЛО да има нещо общо с извънземни.

И накрая нещо за извънземния живот. Огромната част от учените астрономи, космолози, физици и биолози вярват, че няма причина животът на земята да е уникален. Може скоро да има и доказателства за извънземен живот в Слънчевата система. От жив организъм до цивилизация, разбира се, има голяма разлика - но няма причина да се смята, че има нещо уникално в земната еволюция. Изглежда абсурдно да сме сами във Вселената!

И това, че науката и здравият разум опровергава връзката на НЛО с извънземен живот, не е защото не вярва в съществуването му - напротив много учени си задават всъщност въпроса - защо още не сме открили следи от такъв живот и разум! Трябва да го има и на друго място в тази огромна и хомогенна Вселена!

P.S. Докато БТВ излъчва предаването Големите Загадки, по същото врме БНТ излъчва поредицата "Виж БиБиСи". Нека всеки сам прецени, кой продукт и коя телевизия е по-смислена.

P.P.S. Онзи елемент, Лъчезар Филипов е много странна птица. Много ми е странно как може да е ръководител на секция Астрофизика и Космическа динамика към Институт за Космически Изследвания и Технологии в БАН. Дали има нещо общо с това, че е син на бивш министър председател? БТВ на страницата им не може да се намери никаква информация за смислена работа, която да са свършили. Жалко :( За сметка на това, човекът дава култови интервюта в какви ли не медии.

Шоколад или ябълка?

Отговорът е уж лесен - всеки може да каже кое ще му донесе повече наслада.

Оказва се, обаче, че разликата в очакванията за насладата, която ще изпитат хората се разминава донякъде с реалността. И разминаванията могат да бъдат предвидени по два начина:
- Като предварително се тества несъзнателното отношение към двете;
- Като предварително се наблюдават несъзнателните изрази на емоция (мимики, жестове, гримаси) при вида на двете.

И в двата случая - и теста и страничните наблюдатели - дават по-точна оценка за крайната емоция, която човек ще изпита, отколкото собствените му очаквания.

Т.е. знанието за емоцията и нейния интензитет го има в нас, но без нужното самопознание, остава недостъпно за разумните ни очаквания. Остава или да вярваме повече на интуицията си (още по-сложно става.. ) или да се самопознаваме по-добре. А за второто - помагат и съветите на хората около нас, които ни наблюдават.

Романтичното минало или предизвикателното бъдеще

Защо толкова често, когато се опитваме да избягаме от настоящето, се връщаме назад във времето, когато всичко - любовта, войната, ежедневието, че дори и работата - изглеждат по-романтично? Защо по-рядко бягаме в бъдещето - там където имаме шанс да го изживеем, да го постигнем, да го  променим?

Като че ли неъвзможността да станем част от това романтично минало му дава обаяние, спокойствие и сигурност. А бъдещето, колкото и кравсиво да си го представим, все таи някакво притеснение. И защо притеснението е по-силно от чара на предизвикателството - не знам. И не ми харесва.

Грешно или трудно - има ли разлика?

Харесвам Сет Годин - защото едно от основните неща, които прави е да дефинира абстракции и разлики между близки или взаимозаменяеми понятия.

Неговият блог наскоро ме подсети за това, колко често въпросът дали една цел или стратегия е правилна и смислена неусетно се заменя с въпроса колко лесно приложима/достижима е тя. Защо? Защото мозъкът ни е така устроен, че когато се сблъска с нещо трудно за разбиране и оценяване, той автоматично се опитва да замести трудния проблем с нещо лесно за решаване.

И така, отговорът на въпроса - лесно и обозримо ли да е достигнем целта - често се превръща в отговор на въпроса - смислена и правилна ли е целта? На мен лично това ми се е случвало много пъти. Около мен виждам ежедневно хората да подменят този въпрос и на работа и в личния си живот. И колкото по-малко се замисляме над това дали отговаряме на правилния въпрос - толкова по-сигурни сме в себе си.

Кога нещата не зависят от нас

Живея с вярата, че всичко, което се случва с нас е въпрос на личен избор. Че животът, който (избираме да) живеем зависи от нас. Тази мисъл дава безумно много сила и вяра. И ти помога да се движиш напред.

Ама понякога не е така, понякога просто се самозаблуждаваш - има моменти, в които повече желание или старание не помагат; има моменти, в които обстоятелствата или други хора не ти позволяват да постигнеш това, което искаш.

Понякога се заблуждаваш за тривиални неща, като примерно че многото работа, която ти се е струпала напоследък е просто заради недостатъчната ти ефективност или мотивация.
Понякога се заблуждаваш, че обвиненията, неразбирането или безразличието, което получаваш са винаги основани на твои грешки и пропуски.
Понякога се заблуждаваш, че можеш да си позитивен и силен и без да получаваш същата енергия от хората около себе си.
Понякога.. просто си неспособен и не можеш..

Има хора, които винаги търсят причините за всичко извън себе си. Има и хора, които се опитват да правят точно обратното. Първото е лесно и не води до нищо. Второто е трудно, но те движи напред. Истината е някъде по средата както винаги.

Както гласи една много известна молитва (май предимно използвана от анонимните алкохолици): Господи дай ми силата да променя нещата, които мога да променя; смелостта да приема нещата, които не мога; и мъдростта да правя разликата между двете.

Кой плаща за грешката или как да обслужваме клиенти

За 8 години работа в софтуерната индустрия, отношенията със съществуващите или потенциални клиенти от цял свят са били почти неотлъчна част от ежедневието ми под някаква форма. От там се е появило и някакво професионално увреждане, което ме кара постоянно да се изумявам как в България нито знаем как да си обслужваме клиентите, нито пък те знаят какво да очакват и поискат.

В неделя трябваше да отида да купя самолетни билети в Usit Colours. Резервацията беше направена в друг офис, който не работи в неделя. Преди да тръгна, неслучайно се обадих да потвърдя, че сумата, която ще ми поискат е тази, която имам в мейла си и е неколкотократно потвърдена по телефона.

Оказа се, че нито цената, нито крайния срок за купуване на билетите бяха верни (поискаха ми още 80 лева отгоре, а едната резервация имаше още 3 дни оставащи). Допуснали грешка в другия офис и през цялото време ми обясняваха какви са възможните варианти за грешката и какво евентуално се е случило, което мен разбира се ни най-малко не ме интересуваше.

Сумата от 80 лева е доста малка в сравнение с цената на билета, но въпросът в случая не е в парите. 

Въпросът е: Защо трябва АЗ да плащам за ВАШАТА грешка и как да ви имам доверие в бъдеще?

В крайна сметка си купих билет онлайн от друга фирма - на значително по-ниска цена. 

Usit загубиха сделката, загубиха ме като клиент в бъдеще, спечелиха си малко черен PR и най-важното - с отношението си показаха, че ще губят и още клиенти, поне от тези с по-високи изисквания.

В алтернативния сценарий - ако просто ми бяха продали билета на цената, която ми бяха цитирали преди това - щяха да спечелят сделката, макар и с по-малка комисионна, да ме спечелят за клиент в бъдеще и да покажат отношение и коректност, с което да се отличат от другите компании. 

В една супер конкурентна индустрия, където е много трудно да заложиш на уникален  продукт или цена - обслужването на клиента е едно от малкото неща, с които можеш да се отличиш и да получиш предимство пред съперниците ти! Кога ли ще го разберат това и българските компании? 

А кога потребилетите ще узреят и открият какво трябва да искат и очакват от компаниите, които им предлагат услуги?