Вчера с моя приятел Бисо проведохме един дълъг разговор по темата за обществото и връзката му с човека. Разбира се два часа не ни стигнаха да навлезем в дълбочина в тази необятна тема, но все пак искам да отбележа едно-две интересни неща.
Бисо зае позиция която дефинира общество като "двама или повече човека, които влизат в съзнателни взаимоотношения". В Нетейдж тепърва ще си блъскаме главата по-сериозно по темата ще е то общество, така че тази дефиниция ми се стори интересна - много проста, ясна и конкретна. Макар че признавам, мен малко ме смущава прекалената й простота и може би лека непрактичност :)
Друга интересна теза, която Бисо спомена, и надявам се аз разтълкувах правилно е, че понятията за добро и зло са рожби на обществото и губят значението си извън него. Т.е. извън съзнателното взаимодействие на хора с други хора, добро и лошо се обезмислят като понятия.
(Усещам, че скоро ще напиша нещо по темата за липсата на абсолютни ценности, а и за отношението към животните :)
Ами това е... засега :) Обсъдихме и още много аспекти на темата, но там сякаш останаха някои недоизяснени моменти и ми е малко трудно да ги опиша в един-два параграфа :) Но времето е пред нас...
3-те големи въпроса на Хокинг
Теми
. .....Космос
Това 10-минутно видео дава сбитото мнение на един от най-великите умове на нашето време по 3 фундаментални въпроса за Вселената. Но освен конкретната информацията съдържа и много скрити въпроси и отговори за човека, личността, волята, разума, технологията...
Повече за Стивън Хокинг може да научите на: http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Hawking
Връзката Човек-Общество
Теми
.. ....Общество
В четвъртък ще се проведе поредната философска сбирка в Нетейдж. Темата ни този път ще бъде:
Връзката между човек и общество.
Ето и въведението към темата, което приготвих за останалите участници, без то да има каквито и да са претенции за точност и пълнота.
"Част от въпросите, които ви предлагам да засегнем са:
1) Можем ли да живеем като индивиди извън (всяко едно) общество?
2) Имаме ли свободен избор на общество, в което искаме да живеем?
3) Какво ни свързва с обществото?
4) Имаме ли дълг към обществото или то към нас?
5) Как трябва да балансираме личните и обществени интереси? Каква работа ни върши разграничението между обществено и частно?
6) Имаме ли влияние над обществото, в което живеем? Доколко можем да предвиждаме (прогнозираме, предизвикваме) обществени промени?
7) Кой определя ценностите на обществото ни? Всеки един от нас? Избрани хора? Държавни институции?
9) Как се променя разбирането за човешката личност в контекста на участието й в обществото? Обществото ограничава ли или освобождава личността?
Желанието ми е да се съсредоточим повече по темата за самата връзка между човек и общество, отколкото на дефиницията за общество, затова ето няколко опорни точки по отношение на дефиницията за общество (тъй като ще искаме да тръгнем от там така или иначе).
В дефинициите за общество се забелязват разлики като например следните:
Група от хора...
- ...обединени от общи интереси, връзки, цели... (определения, които акцентират върху разитието, върху общото бъдеще).
- ...споделящи бит, култура, традиции (акцентът тук е върху миналото, върху завареното общо).
Вероятно може да се получи повече конкретика на понятието за общество, ако се разграничат смислите, в които бихме използвали съответно термините "общност" и "общество". Етимологично, първото (от лат. communico) - отпраща към споделяне, единство, общо житие и пр., докато в "общество" (от лат. socio) акцентът е върху съ-участието, сдружаването (юридическо, търговско и пр.).
Това различаване се открива например в т. нар. теории за обществения договор (social contract), търсещи основания за появата на държавността в общия смисъл на правни отношения. Тук "сдружаването" се надгражда над едно "естествено състояние" - житието на хората, което все така е общо, но все още не е регулирано от съвместно изработени и приети правила (норми, закони, включително гарантиращите общи права) по отношение на личните и съвместните начинания.
Една от най-всеобхватните форми на обществото е гражданското общество. Приема се, че гражданското общество заема мястото между конкретната личност и държавата (но в него може би не попадат и икономиката/бизнеса) и негова основна характеристика е доброволното обединение . Допускам, че гражданското общество основно носи грижата за регулирането на общото благо и нормалното функционаране на човешките взимоотношения. Поради тази причина в основата на гражданското общество са залегнали принципите на морала и правото.
Надявам се, че след тези няколко опорни точки ще можем да се вглъбим по-сериозно в темата каква е връзката менжду отделния човек и обществото (в частност гражданското)."
Еми това е... ако открием нещо забележително в четвъртък, ще го добавя :) А дотогава се надявам да разбера и други мнения по този толкова интересен въпрос ;)
Връзката между човек и общество.
Ето и въведението към темата, което приготвих за останалите участници, без то да има каквито и да са претенции за точност и пълнота.
"Част от въпросите, които ви предлагам да засегнем са:
1) Можем ли да живеем като индивиди извън (всяко едно) общество?
2) Имаме ли свободен избор на общество, в което искаме да живеем?
3) Какво ни свързва с обществото?
4) Имаме ли дълг към обществото или то към нас?
5) Как трябва да балансираме личните и обществени интереси? Каква работа ни върши разграничението между обществено и частно?
6) Имаме ли влияние над обществото, в което живеем? Доколко можем да предвиждаме (прогнозираме, предизвикваме) обществени промени?
7) Кой определя ценностите на обществото ни? Всеки един от нас? Избрани хора? Държавни институции?
9) Как се променя разбирането за човешката личност в контекста на участието й в обществото? Обществото ограничава ли или освобождава личността?
Желанието ми е да се съсредоточим повече по темата за самата връзка между човек и общество, отколкото на дефиницията за общество, затова ето няколко опорни точки по отношение на дефиницията за общество (тъй като ще искаме да тръгнем от там така или иначе).
В дефинициите за общество се забелязват разлики като например следните:
Група от хора...
- ...обединени от общи интереси, връзки, цели... (определения, които акцентират върху разитието, върху общото бъдеще).
- ...споделящи бит, култура, традиции (акцентът тук е върху миналото, върху завареното общо).
Вероятно може да се получи повече конкретика на понятието за общество, ако се разграничат смислите, в които бихме използвали съответно термините "общност" и "общество". Етимологично, първото (от лат. communico) - отпраща към споделяне, единство, общо житие и пр., докато в "общество" (от лат. socio) акцентът е върху съ-участието, сдружаването (юридическо, търговско и пр.).
Това различаване се открива например в т. нар. теории за обществения договор (social contract), търсещи основания за появата на държавността в общия смисъл на правни отношения. Тук "сдружаването" се надгражда над едно "естествено състояние" - житието на хората, което все така е общо, но все още не е регулирано от съвместно изработени и приети правила (норми, закони, включително гарантиращите общи права) по отношение на личните и съвместните начинания.
Една от най-всеобхватните форми на обществото е гражданското общество. Приема се, че гражданското общество заема мястото между конкретната личност и държавата (но в него може би не попадат и икономиката/бизнеса) и негова основна характеристика е доброволното обединение . Допускам, че гражданското общество основно носи грижата за регулирането на общото благо и нормалното функционаране на човешките взимоотношения. Поради тази причина в основата на гражданското общество са залегнали принципите на морала и правото.
Надявам се, че след тези няколко опорни точки ще можем да се вглъбим по-сериозно в темата каква е връзката менжду отделния човек и обществото (в частност гражданското)."
Еми това е... ако открием нещо забележително в четвъртък, ще го добавя :) А дотогава се надявам да разбера и други мнения по този толкова интересен въпрос ;)
Вестник Марка сваля президент
Теми
.. ....Общество
Вестник Марка изобличи президента на Реал Мадрид в машинации на вота на генералната асамблея на клуба и предизвика оставката му в рамките на една седмица със серия от публикации.
Не знам дали разследването е инициирано и проведено от Марка или вестникът е бил просто средството, използвано от някой друг за постигане на политическа цел. Най-вероятно и от двете по малко.. но при всички положения тези статии са пример за силно и ефективно журналистическо разследване, което изобличава категорично една незаконна манипулация.
Детайли: http://sportal.bg/news.php?id=152348 , http://sportal.bg/news.php?id=152075
Не знам дали разследването е инициирано и проведено от Марка или вестникът е бил просто средството, използвано от някой друг за постигане на политическа цел. Най-вероятно и от двете по малко.. но при всички положения тези статии са пример за силно и ефективно журналистическо разследване, което изобличава категорично една незаконна манипулация.
Детайли: http://sportal.bg/news.php?id=152348 , http://sportal.bg/news.php?id=152075
"Изкуството е измама...
Теми
...... Други
... чрез която разбираме истината." Пабло Пикасо
Тази мисъл лично за мен беше най-впечатляващото нещо, което открих на изложбата на Пикасо в София. Дали е наистина така?
Може би, може би..
Тази мисъл лично за мен беше най-впечатляващото нещо, което открих на изложбата на Пикасо в София. Дали е наистина така?
Може би, може би..
За да се обичаме
Теми
.... ..Миниатюри
Не искам да си птица,
За да не спреш да летиш,
Когато влезеш при мен.
Не искам да си слънце,
За да не изстинеш,
Когато седнеш до мен.
Не искам да си морски бриз,
За да не се измориш,
Когато легнеш до мен.
Не искам да си мечта,
За да не умреш,
Когато ме целунеш.
Искам да си пролет,
За да ме събудиш за нов живот.
Искам да си вечер,
За да се скрием от всички погледи.
Искам да си струна,
За да трепнеш когато те докосна.
Искам да си истински човек,
За да се обичаме.
За да не спреш да летиш,
Когато влезеш при мен.
Не искам да си слънце,
За да не изстинеш,
Когато седнеш до мен.
Не искам да си морски бриз,
За да не се измориш,
Когато легнеш до мен.
Не искам да си мечта,
За да не умреш,
Когато ме целунеш.
Искам да си пролет,
За да ме събудиш за нов живот.
Искам да си вечер,
За да се скрием от всички погледи.
Искам да си струна,
За да трепнеш когато те докосна.
Искам да си истински човек,
За да се обичаме.
Живот на Марс
Теми
. .....Космос
През последните години учените се борят през няколко години да откриват и след това да опровергават наличието на следи от живот на Марс.
Последното откритие отпреди няколко дена е, че в атмосферата на Марс има метан.... който се обновява постоянно (виж повече). На земята 90% от метана е продукт на живи организми и 10% на геологически процеси. Дали на Марс е подобно все още не се знае.
И все пак това дава надежда, че на Марс могат да се открият не просто следи от някогашен живот, а истински, живи, размножаващи се организми, които са си намерили някоя топла ниша под повърхността на тази не много гостоприемна планета, където да се развиват.
Ако това се окаже истина, следващата стъпка ще е да се провери можем ли да разберем дали живота на Марс и Земята има общ прародител, след което се е разпространил на двете планети или пък е възникнал напълно независимо на всяка една от тях.
Ако по някакъв начин открием, че е второто (което май няма да е никак лесно :), това като че ли доста ще улесни отговора на фундаменталния въпрос - има ли живот и на други места в Вселената.
Последното откритие отпреди няколко дена е, че в атмосферата на Марс има метан.... който се обновява постоянно (виж повече). На земята 90% от метана е продукт на живи организми и 10% на геологически процеси. Дали на Марс е подобно все още не се знае.
И все пак това дава надежда, че на Марс могат да се открият не просто следи от някогашен живот, а истински, живи, размножаващи се организми, които са си намерили някоя топла ниша под повърхността на тази не много гостоприемна планета, където да се развиват.
Ако това се окаже истина, следващата стъпка ще е да се провери можем ли да разберем дали живота на Марс и Земята има общ прародител, след което се е разпространил на двете планети или пък е възникнал напълно независимо на всяка една от тях.
Ако по някакъв начин открием, че е второто (което май няма да е никак лесно :), това като че ли доста ще улесни отговора на фундаменталния въпрос - има ли живот и на други места в Вселената.
За изкуството и националното самосъзнание
Теми
.. ....Общество
Изложбата "ENTROPA", която бе поставена в сградата на европейския съвет предизвика купища разнопосочни реакции из Европа.
Някои припознаха в нея възраждането на истинското изкуство, чиито послания не познават граници и цензура. Други откриха доказателства за политическа и организационна немощ на чешкото правителство. Трети просто използваха случая да надникнат през иронията на чуждия поглед към собствената си реалност.
Българите бързо и силно се засегнахме от квалификацията на един художник за страната ни. Чудесно, значи България е всеки един от нас и обидата към страната е лична обида към всеки от нас.
Защо обаче не следваме същия принцип и когато трябва да се променим и да изградим едно по-добро общество, в което всички можем да живеем по-щастливо? Защо не приемем, че задачата пред страната ни е лична задача пред всеки един от нас?
Вероятно защото е много по-лесно да избегнем и размием отговорността, като я прехвърлим изцяло на "държавата".
Някои припознаха в нея възраждането на истинското изкуство, чиито послания не познават граници и цензура. Други откриха доказателства за политическа и организационна немощ на чешкото правителство. Трети просто използваха случая да надникнат през иронията на чуждия поглед към собствената си реалност.
Българите бързо и силно се засегнахме от квалификацията на един художник за страната ни. Чудесно, значи България е всеки един от нас и обидата към страната е лична обида към всеки от нас.
Защо обаче не следваме същия принцип и когато трябва да се променим и да изградим едно по-добро общество, в което всички можем да живеем по-щастливо? Защо не приемем, че задачата пред страната ни е лична задача пред всеки един от нас?
Вероятно защото е много по-лесно да избегнем и размием отговорността, като я прехвърлим изцяло на "държавата".
Избрани Стихчета
Теми
.... ..Миниатюри
****
Плъзгам в просъница ръка по хладния ти череп,
Впивам тялото си в твърдата ти снага,
Устните ми залепват по гладката ти повърхност,
Търся с поглед заскрежените ти очи...
Аз ли те замразих така с леденото си дихание?
Ти беше спомен за възможно щастие.
Аз се страхувах да те загубя,
Но страхът е болка, а болката лед...
Сега искам отново да докосна сърце,
Туптящо в ритъма на огнена музика.
Да усетя мириса на кожа, трепереща
От танца на възкръсналите ми пръсти.
И да се стопля...
И да те стопля...
И да те размразя...
И да те върна на времето...
2008
****
Бродя във гъстата синя мъгла
От облаци тъмни посипани с пепел
Прегърнал вехта надежда една –
На видение ярко и свято свидетел.
...Красива и слънчева лятна картина.
Път от любовен сън осветен
Води до дом, до топла камина
И до завивка от ален сатен...
Цепя мъглата с поглед безсилен
Търсещ дъха на летния бриз
Ала май ми нашепва вятъра силен
Че било е това мимолетен каприз.
Но не ще забравя тъй лесно
Моят небивал спомен-мечта
И ще запазя твоя образ небесен
В изваяна с обич и мъка сълза.
2008
Балада
Научих се да свиря с мисли.
Превърнах душата си в арфа,
Готова да усети най-тихия трепет
С изпънати струни невидими,
От обич и надежда изтъкани.
И тогава идваш ти – прелестна кралица,
С вълшебни бели очи и ледени пръсти.
Галиш безмилостно струна след струна,
А те стенат стегнати в болка и студ
Упоени от магията на бяла светлина.
Приглушено се чува красива балада за любовта.
2007
Видения
Изгряваща звезда,
Бляскава снага издига.
Самотна и трепереща в студа,
Покрита със воал от мойта обич изтъкан –
Мечта родена във града.
Пролетно кокиче,
От нежен слънчев лъч родено,
В тихия мрак примирено глава свежда.
Сковано от болка и студ то открива
В топлата нощна звезда своя надежда.
Две светулки
Тихия мрак бодро разкъсват,
Присветват игриво, вълшебно дори.
Не ви ли е студено бре, луди светулки,
Или във вас любовен огън гори?
...
Видях теб, видях мен,
За нас вдигнах тост и духнах свещта.
Дали бе това повик за щастие
Или красива и нужна измама в нощта.
2007
Мил единствен миг
Искам да те докосна
Искам да напиша стих
Искам да те споделя със звездите всички
Искам да замръзнем в мил единствен миг
Поглеждам очите ти:
Кафеви, красиви, с обич пропити
Прегръщат ме нежно, стоплят душата ми,
Kартини рисуват в пепел от минала страст скрити
Мислите ни се усукват
Като грижливо сплетена плитка
И подхранвани от топъл спомен
Се превръщат в утрешна молитва
Огнена палатка сме изплели
Дали за да ни свети или да ни изгори
В нощта от погледи да ни прикрива
Но не ще я има вече на зори
...
Ровя се в небето, намирам дъга,
Послания отминали твои разчитам
Защо трябва да свалям поглед сега
На думите ти днешни вкуса да опитам
2006
Плъзгам в просъница ръка по хладния ти череп,
Впивам тялото си в твърдата ти снага,
Устните ми залепват по гладката ти повърхност,
Търся с поглед заскрежените ти очи...
Аз ли те замразих така с леденото си дихание?
Ти беше спомен за възможно щастие.
Аз се страхувах да те загубя,
Но страхът е болка, а болката лед...
Сега искам отново да докосна сърце,
Туптящо в ритъма на огнена музика.
Да усетя мириса на кожа, трепереща
От танца на възкръсналите ми пръсти.
И да се стопля...
И да те стопля...
И да те размразя...
И да те върна на времето...
2008
****
Бродя във гъстата синя мъгла
От облаци тъмни посипани с пепел
Прегърнал вехта надежда една –
На видение ярко и свято свидетел.
...Красива и слънчева лятна картина.
Път от любовен сън осветен
Води до дом, до топла камина
И до завивка от ален сатен...
Цепя мъглата с поглед безсилен
Търсещ дъха на летния бриз
Ала май ми нашепва вятъра силен
Че било е това мимолетен каприз.
Но не ще забравя тъй лесно
Моят небивал спомен-мечта
И ще запазя твоя образ небесен
В изваяна с обич и мъка сълза.
2008
Балада
Научих се да свиря с мисли.
Превърнах душата си в арфа,
Готова да усети най-тихия трепет
С изпънати струни невидими,
От обич и надежда изтъкани.
И тогава идваш ти – прелестна кралица,
С вълшебни бели очи и ледени пръсти.
Галиш безмилостно струна след струна,
А те стенат стегнати в болка и студ
Упоени от магията на бяла светлина.
Приглушено се чува красива балада за любовта.
2007
Видения
Изгряваща звезда,
Бляскава снага издига.
Самотна и трепереща в студа,
Покрита със воал от мойта обич изтъкан –
Мечта родена във града.
Пролетно кокиче,
От нежен слънчев лъч родено,
В тихия мрак примирено глава свежда.
Сковано от болка и студ то открива
В топлата нощна звезда своя надежда.
Две светулки
Тихия мрак бодро разкъсват,
Присветват игриво, вълшебно дори.
Не ви ли е студено бре, луди светулки,
Или във вас любовен огън гори?
...
Видях теб, видях мен,
За нас вдигнах тост и духнах свещта.
Дали бе това повик за щастие
Или красива и нужна измама в нощта.
2007
Мил единствен миг
Искам да те докосна
Искам да напиша стих
Искам да те споделя със звездите всички
Искам да замръзнем в мил единствен миг
Поглеждам очите ти:
Кафеви, красиви, с обич пропити
Прегръщат ме нежно, стоплят душата ми,
Kартини рисуват в пепел от минала страст скрити
Мислите ни се усукват
Като грижливо сплетена плитка
И подхранвани от топъл спомен
Се превръщат в утрешна молитва
Огнена палатка сме изплели
Дали за да ни свети или да ни изгори
В нощта от погледи да ни прикрива
Но не ще я има вече на зори
...
Ровя се в небето, намирам дъга,
Послания отминали твои разчитам
Защо трябва да свалям поглед сега
На думите ти днешни вкуса да опитам
2006
Моята 2009-та година
Теми
..... .Личен Дневник
В началото на тази година вместо да си правя планове и графици и да създавам новогодишни резолюции, взех решението да подчиня новата година на едно просто мото:
Промяна.
Да видим какво ще стане ;)
Промяна.
Да видим какво ще стане ;)
Subscribe to:
Posts (Atom)