Рисунка

Когато си позволил на някого да рисува живота ти защото си бил влюбен в цветовете му, можеш ли да му позволиш да изтрие рисунката с гумичка и да продължи да те рисува с черно бели моливи?

2009 срещи и раздели

Това трябваше да е годината на промяната. И беше. Но не точно както си я представях.

Има едно нещо, което откакто се помня не обичам, не искам и не мога. Да се разделям.

Е, 2009-та година за мен беше годината на раздялата. Разделих се с хора, които бяха част от живота ми, част от мен. Разделихме се непростимо безмълвно, така както боли най-силно.

Разделих се и с част от себе си. Поставих под съмнение идеалите си, мечтите си, любовта си. Всичко, което досега ме правеше силен изведнъж загуби вселенската си значимост.

През тази година се срещнах с времето. Времето, което единствено придава смисъл на това, което правим. Все още не се разбираме добре, но то се оказва добър приятел и май няма лесно да ме изостави... така че ще трябва да се научим да съжителстваме добре.

Сега ще се разделяме с годината. Беше по-добре без нея, но след като дойде, дано поне да съм станал по-дoбър след срещата с нея. Този път равносметки няма да правя, нито пък планове.

Искам да обичам, да вярвам, да мечтая, да правя грешки и да бъда себе си :) Искам да бъда с тези, с които няма да се разделим. Хайде сега на купон.

Зимна приказка

Навън беше минус 8... трябваше след всеки 4-5 снимки да тичам по 4-5 минути, за да не замръзна :)) Ето и всичките снимки...

Единствената история

Благодарение на Валентин Михалев и най-вече на TED попаднах на тази впечатляваща история (има субтитри на БГ):

Самата история не се нуждае от никакъв коментар, поднесена от брилянтен оратор, тя казва всичко. Но ето няколко несвързани размисли, които ми се завъртяха в главата докато я слушах.

- Защо ние в България настояваме сами да разказваме на света една плоска и едностранчива история за нас самите си, историята, която всеки ден кой ли не ми разказва, без дори да съм поискал да я слушам?

- Колко ли пъти съм тръгвал да "решавам" чужди проблеми, моито са съществували само в моята глава? Тук знам, че много хора кимат одобрително с глава ;)

- Тази жена е красива, с онази специална и непреходна красота, която излъчваш с думите и погледа си.

- Истината е винаги относителна - да. Единствената история е винаги непълна - да. Но стремежът към опростяване, към изграждане на монолитни теории и абстрактни образи е от първостепенно значение, за да разберем света около нас. Просто трябва да внимаваме, когато прилагаме тези шаблони и етикети към конкретни хора и събития.

- Осъзнаването и разбирането на света е важно, но то не променя нищо. Визията и действието е това което води до промяна. Визия без разбиране е наивно, но разбиране без визия е импотентно.

Колко струва да сме добри

Разговор вчера в таксито:

- Забравят си телефони по 1000 лв и аз като ги върна, какво получавам - 4 лв. На такива по-добре да им ги намират някви крадливи и никога да не им връщат телефоните.

- Добре де, аз защо си мисля, че не трябва някой да ни плаща за да постъпим правилно.

- Абе така е, ама човек трябва да гледа собствения си интерес, нали така? Като правиш само добро на всички, накрая те прецакват теб. И накрая ти излизаш глупак.

Човек трябва да гледа собствения си интерес. Защото е наивно да разчитам, че някой друг ще подчини живота си за това аз да живея по-добре. И точно затова не трябва да очаквам, че случйно забравения чужд телефон е моят път към щастието и просперитета.

Трябва да следваме целите и желанията си и по пътя си да помагаме и на другите да правят същото. Двете неща не са взаимно изключващи се. Напротив, силно подкрепящи се :)

Давам си сметка, че това са абстрактни приказки.

Давам си сметка, че не може винаги да правим хората около нас щастливи - наивно е.

Давам си сметка и че борбата за основни човешки права подтиска моралните принципи и подтика за себереализация.

Ама пък стига сме се успокоявали с обяснения защо не сме етични един към друг, нека просто малко се напънем и да станем по-добри :) И след време няма да сме прецакани.