Всичко ще е наред, ще ми се усмихне щастието някой ден. Това не е оптимизъм, а е безсилие.
Всичко ще е наред, не се притеснявай. Това не е оптимизъм, а безхаберие.
Всичко ще е наред, вярвайте ми. Това не е оптимизъм, а популизъм.
Всичко ще е наред, светът е добър и справедлив. Това не е оптимизъм, а наивност.
Аз имам сила и вяра да променя своя живот и този на останалите хора, за да станат още по-смислени и ценни. Това е единствената форма на оптимизъм.
Вяра или Надежда
Теми
... ...Човек
Надеждата умира последна. Надеждата винаги те крепи. В българския език и култура надеждата е висша ценност.
Една такава несигурна, пасивна, смирена, почти религиозна... Даваща измамното усещане, че ей така само ако си седим и те нещата ще се оправят, някой ще ги оправи.
Нищо смислено не виждам в това да се надяваш. Трябва да се живее практично и с вяра. Вяра, която дава енергия за действие.
Една такава несигурна, пасивна, смирена, почти религиозна... Даваща измамното усещане, че ей така само ако си седим и те нещата ще се оправят, някой ще ги оправи.
Нищо смислено не виждам в това да се надяваш. Трябва да се живее практично и с вяра. Вяра, която дава енергия за действие.
Детска игра
Теми
.... ..Миниатюри
Леко, като в детска игра,
Вплетоха пръсти небрежно.
Топли, като в камина искра,
Приспаха се сгушени нежно...
На заран небето горещо
И морска сирена омайна,
Им прошепнаха тихичко нещо,
Рецепта за щастие тайна...
Протегнаха дланите алчно,
Закопняха в трепет, в захлас,
Отприщиха страстите мрачно,
Изрекоха клетви без глас...
Потърсиха плам във нощта,
Вдъхновение в виното сухо,
Но със страх изгасиха свещта,
И изрекоха изповед глухо...
Леко, като в детска игра,
Извърнаха погледи срамно.
Топли, като в камина искра,
Изгоряха мечтите измамно.
Вплетоха пръсти небрежно.
Топли, като в камина искра,
Приспаха се сгушени нежно...
На заран небето горещо
И морска сирена омайна,
Им прошепнаха тихичко нещо,
Рецепта за щастие тайна...
Протегнаха дланите алчно,
Закопняха в трепет, в захлас,
Отприщиха страстите мрачно,
Изрекоха клетви без глас...
Потърсиха плам във нощта,
Вдъхновение в виното сухо,
Но със страх изгасиха свещта,
И изрекоха изповед глухо...
Леко, като в детска игра,
Извърнаха погледи срамно.
Топли, като в камина искра,
Изгоряха мечтите измамно.
Subscribe to:
Posts (Atom)