Парадокс

Наскоро ми разказаха как младите парапланеристи понякога се фокусират върху някой обект, например високо дърво, което искат да избегнат. И макар шанса да се натресат точно на това дърво да не е голям, се оказва, че колкото повече се фокусираш върху това на всяка цена да избегнеш дървото, толкова по-голяма става вероятността директно да се тушираш в него :)

Когато искаме нещо, несъзнателно насочваме енергията и поведението си към това то да се случи. Оказва се, обаче, че когато не искаме нещо, ние пак насочваме енергията и поведението си към това то да се случи (или поне към това да се сблъскаме с него, за да го отречем).

Явно трябва да сме много внимателни с нещата, които не искаме. И да се съсредоточим повече върху това, което искаме.

Рисунка

Когато си позволил на някого да рисува живота ти защото си бил влюбен в цветовете му, можеш ли да му позволиш да изтрие рисунката с гумичка и да продължи да те рисува с черно бели моливи?

2009 срещи и раздели

Това трябваше да е годината на промяната. И беше. Но не точно както си я представях.

Има едно нещо, което откакто се помня не обичам, не искам и не мога. Да се разделям.

Е, 2009-та година за мен беше годината на раздялата. Разделих се с хора, които бяха част от живота ми, част от мен. Разделихме се непростимо безмълвно, така както боли най-силно.

Разделих се и с част от себе си. Поставих под съмнение идеалите си, мечтите си, любовта си. Всичко, което досега ме правеше силен изведнъж загуби вселенската си значимост.

През тази година се срещнах с времето. Времето, което единствено придава смисъл на това, което правим. Все още не се разбираме добре, но то се оказва добър приятел и май няма лесно да ме изостави... така че ще трябва да се научим да съжителстваме добре.

Сега ще се разделяме с годината. Беше по-добре без нея, но след като дойде, дано поне да съм станал по-дoбър след срещата с нея. Този път равносметки няма да правя, нито пък планове.

Искам да обичам, да вярвам, да мечтая, да правя грешки и да бъда себе си :) Искам да бъда с тези, с които няма да се разделим. Хайде сега на купон.

Зимна приказка

Навън беше минус 8... трябваше след всеки 4-5 снимки да тичам по 4-5 минути, за да не замръзна :)) Ето и всичките снимки...

Единствената история

Благодарение на Валентин Михалев и най-вече на TED попаднах на тази впечатляваща история (има субтитри на БГ):

Самата история не се нуждае от никакъв коментар, поднесена от брилянтен оратор, тя казва всичко. Но ето няколко несвързани размисли, които ми се завъртяха в главата докато я слушах.

- Защо ние в България настояваме сами да разказваме на света една плоска и едностранчива история за нас самите си, историята, която всеки ден кой ли не ми разказва, без дори да съм поискал да я слушам?

- Колко ли пъти съм тръгвал да "решавам" чужди проблеми, моито са съществували само в моята глава? Тук знам, че много хора кимат одобрително с глава ;)

- Тази жена е красива, с онази специална и непреходна красота, която излъчваш с думите и погледа си.

- Истината е винаги относителна - да. Единствената история е винаги непълна - да. Но стремежът към опростяване, към изграждане на монолитни теории и абстрактни образи е от първостепенно значение, за да разберем света около нас. Просто трябва да внимаваме, когато прилагаме тези шаблони и етикети към конкретни хора и събития.

- Осъзнаването и разбирането на света е важно, но то не променя нищо. Визията и действието е това което води до промяна. Визия без разбиране е наивно, но разбиране без визия е импотентно.

Колко струва да сме добри

Разговор вчера в таксито:

- Забравят си телефони по 1000 лв и аз като ги върна, какво получавам - 4 лв. На такива по-добре да им ги намират някви крадливи и никога да не им връщат телефоните.

- Добре де, аз защо си мисля, че не трябва някой да ни плаща за да постъпим правилно.

- Абе така е, ама човек трябва да гледа собствения си интерес, нали така? Като правиш само добро на всички, накрая те прецакват теб. И накрая ти излизаш глупак.

Човек трябва да гледа собствения си интерес. Защото е наивно да разчитам, че някой друг ще подчини живота си за това аз да живея по-добре. И точно затова не трябва да очаквам, че случйно забравения чужд телефон е моят път към щастието и просперитета.

Трябва да следваме целите и желанията си и по пътя си да помагаме и на другите да правят същото. Двете неща не са взаимно изключващи се. Напротив, силно подкрепящи се :)

Давам си сметка, че това са абстрактни приказки.

Давам си сметка, че не може винаги да правим хората около нас щастливи - наивно е.

Давам си сметка и че борбата за основни човешки права подтиска моралните принципи и подтика за себереализация.

Ама пък стига сме се успокоявали с обяснения защо не сме етични един към друг, нека просто малко се напънем и да станем по-добри :) И след време няма да сме прецакани.

Да мислим или да не мислим :)

"Изключително много хора мислят, че мислят, когато просто си пренареждат предубежденията" - Уилям Джеймс (източник: Quotations Page).

Когато мислим сме отворени към всякакви версии и теории и ги преценяваме според това колко добре са подкрепени с факти.

Когато сме предубедени, вярваме, че нещо е вярно, без да осъзнаваме защо го вярваме и защо е вярно. :)

За да можем да мислим трябва:

- Да разсъждаваме логически

- Да се съмняваме

- Да познаваме фактите от света около нас

- Да задаваме правилните въпроси (които могат да ни дадат доказуеми/опровержими заключения)

Нито повече, нито по-малко :) Отговорите винаги идват с времето, и те са едни и същи и за мислещите и за предубедените. Просто времето е различно.

И всъщност най-важната разлика. Когато мислим, никога не знаем всички отговори, винаги има въпроси, които остават открити. Когато сме предубедени, знаем с точност отговорите на всички въпроси.

Ясно е кое е по-лесно, ясно е и кое е по-сигурно. Въпросът е кое е по-продуктивно и къде е баланса :)

Избор

Възхищавам се с цялото си съзнание на тези, които разбират света.

И обичам с цялата си душа тези, които творят нови светове.

Само да не трябваше винаги да се избира между двете...

Защо сме морални

Реших да се хвана да попревеждам малко тия дни разни любими TED приказки.

Ето и първата. Която ни разказва, че всъщност морала ни не е задължитлено и само съзнателен и рационален процес, а до голяма степен чисто физиологичен процес, който на всичкото отгоре може и да бъде контролиран :)

Може би все пак понятието за морал е чисто еволюционно нововъведение, на което се дължи появата на съвременното общество, а не обратното :)

БГ субтитрите са на View Subtitiles.

Есенни Листа

Късна есен в борисовата градина..

За края на света

На 12 ноември в 00:12 часа ще се състои и премиерата на един доста очакван напоследък филм: "2012", в който се сбъдва най-новото предсказание за края на света - този път според календара на маите.

Май почва да се създава поредната психоза за края на света.

По този повод National Geographic правят кратка ретроспекция на 10 неупешни предсказания за края на света.

Любимите ми 2 са:

- На 5 май 2000 5 планети, слънцето и луната се нареждат в една линия спрямо земята (не, че на 4-ти е било много по-различно де :). Уви, "очакванията" за грандиозни климатични промени и тежки наводнения не се случват.

- На 10 септември 2008 пуснаха в действие Големия Адронен Колайдър. Цял ден ни занимаваха дори в централните новини с това, как "учени" предвиждали, че може да се създаде черна дупка, която да изяде земята. Уви и това не стана, но да не забравяме, че експериментите там се подновяват много скоро :)

Още в древни времена хората, ставайки свидетели на вулканични изригвания или астероидни взривове, са предвиждали края на света да настъпи скоро. И за тогавашното време, това звучи разбираемо и нормално.

Но в 21-ви век да има все още много хора, които се плашат от настъпването на 2000-та година или от това, че през 8 век маите са написали календар, който (най-вероятно не) свършва на 21 декември 2012... е това вече е малко ненормално.

И показва, че има твърде много хора, които не разбират дори малко света, в който живеят.

Тъжно. Но дано филма да е готин, както обещава :)

Хубаво ли е да лъжем себе си

Всеки постоянно залъгва себе си. Понякога нарочно и целенасочено. Понякога напълно неосъзнато.

Оказва се, че се залъгваме дори за неща, които изглежда да са конкретни и лесно измерими - като например колко време може да издържиш потопен в студена вода.

Залъгваме се винаги в посока на това, че сме по-добри, по-можещи, по-здрави, по-решителни и по-красиви отколкото сме. И така трябва.

Трябва да можеш от време на време и да се погледнеш отстрани и да чуеш хилядите погледи и гласове, които ти казват истината. Но трябва и да можеш напълно безприкословно да вярваш, че можеш повече отколкото можеш. Защото това те движи напред.

Психолозите твърдят, че депресираните хора са единствените, които имат реална преценка за своите възможности. Но това не им помага да постигат повече в живота си.

Страхът и рационалността могат само да те спират (което е също нужно разбира се). Вярата и силата на емоциите могат да те движат. Едното без другото не може.

До Варна и обратно със самолет

Днес имах честта да пътувам с БГ ер от София до Варна след 8 годишно прекъсване и установих, че там нещата малко са се ъпгрейднали.

По този повод реших да си направя едно субективно сравненийце между двете самолетни алтернативи за уикенд туризъм по маршрута София - Варна - София.

Ето и критериите по реда на значимостта им:

Цена: Може да е сравнима с автобус и в двата случая. За Уиз резервацията трябва да се направи поне няколко седмици по-рано. За БГ по-рядко може да се намери евтин билет особено за отиване и връщане, но за сметка на това може и няколко дена преди полета.

Разписаниe: БГ печели. Повече полети, всеки ден и с по-удобни часове ;) Но евтините билети са само за някои полети.
При Уиз има по-голям шанс самолета да закъснее - тъй като е вързан за други полети.

Резервация и покупка: При Уиз е много лесно и интуитивно да откриеш кога има полет и на каква цена. Покупката е много лесна и с кредитна карта и по банков път.
При БГ е много по-трудно да откриеш кога има евтин полет (защо???), покупката е сравнително лесна, може да се използва еPay.

Самолет: Airbus A320 (Уиз) срещу BA 146-200 (БГ). Като цяло при нормални условия в поведението на двата самолета няма особена разлика при излитане, кацане и във въздуха (мда.. BA не е ужаса An-24).
Но все пак имаше 1-2 момента в които BA-то издаваше ужасяващи стържещи металически звуци, които те караха да се размислиш ;) Забавно е също когато от BA-то изкарат малка метална стълбичка с 8 стъпала, за да слезеш :)

Багаж: При БГ 20 кг са включени в цената на билета, при Уиз искат сериозна сума за толкова багаж.

Обслужване: Стюардесите в Уиз обслужват по-добре, но в БГ има кроасанче, сокче и кафе :)

Тъй като Уиз доста го закъсаха с разписанието напоследък (излитане 6:30 сутринта в петък от софия? не, мерси!) се радвам че БГ ер предлага нелоша алтернатива :)

Край Смолян

Малко кадри от дългия празничен уикенд в село Смилян, Смолянско.

Пещерните снимки са от пещерата Ухловица, която е един от 100-те туристически обекта на България.

Моята роза

Пося роза.
Приказно красива
И много бодлива.
В сърцето ми.

Поля я.
С любов я дари
И със слънце дори.
Когато ме целуваше.

Откъсна я.
За спомен в нощта
За среща в съня.
Когато се разделяхме.

Покани зимата.
Да ближе рани
И с мраз да ме брани.
Когато ме болеше.

Татуирам я.
Моята роза проклета
На топло в сърцето.
Завинаги.

Най-малките и най-големите неща във Вселената

Това е едно от най-любимите ми филмчета, коитo показват скалата на вселената в която живеем и показва къде е нашето място в нея.

Обичам често да си го гледам отново и отново, просто защото то помага да сложиш всичко, за което можеш да мислиш, в правилен контекст.

Към днешна дата се предполага, че кварките не са най-малките градивни частици, а са съставени от други наистина фундаментални частици (1-мерни струни), но това засега е само предположение.

Филмчето е откъс от номинирания за Оскар филм Cosmic Voyage.

Светът като пъзел

Напоследък ми харесва да сравнявам света, а и вселената, с пъзел. А фактите за тях с парченца от пъзела. За хората, всеки един нов факт, който научаваме е ново парченце от пъзела, което си запазваме в нашата торчбичка.

По начина по който хората събират парченцата пъзел могат да се разделят на 2 основни групи:

- едни, които се опитват да съберат възможно най-много парченца от пъзела и да си натрупат огромна купчинка от парченца без значение как точно се напасват (т.е. бройката е важната);

- и други, които търсят предимно парченца които се напасват с вече подредените ъгълчета на пъзела (т.е. взимовръзката е важната).

От опит с реденето на пъзели е ясно, че втория начин е по-добрия, за да видиш голямата картинка накрая. Няма как и с фактите за света около нас да не е същото.

Тогава се чудя защо толкова много хора разчитат на първия начин на събиране на информация. Сигурно има нещо общо с възпитанието на децата ни и образователната ни система. Май нещо трябва да се реформира ;)

Литургична тържественост

Днес прочетох една статия за новия химн на футболната Лига Европа, който звучал с "литургична тържественост" :) Реших да пусна едно търсене в Гугъл, за да видя кой друг и по какъв повод употребява това впечатляващо словосъчетание.

И какво да открия... няколкото сайта които съдържаха тези думи бяха всички на спортна тематика (и половината списани от Станил Йотов). Изумително! И след това как да кажеш, че футболът и спортът не били интелектуални занимания :) Не само това, ами очевидно обогатяват езиковата палитра на българския художествен изказ.

Забравяне на емоции

От доста години се знае за 2 малки бадемовидни зони в мозъка, наречни амигдала (което идва от гръцката дума за бадем...), които са отговорни за разпознаването и запаметяването на разлини човешки емоции.

Освен това се оказва, че тези региони в мозъка се развиват с възрастта. Докато сме още деца, амигдалата е по-адаптивна и позволява по-лесно да се изтриват спомени за емоции и събития свързани с тях. С времето това става все по-трудно.

Е, сега учените са открили причината и са накарали няколко възрастни плъхчета да забравят за травматични събития (които пак учените са им вкарали в главата), от които са изтръпвали само при създаване на асоциация за тези събития.

При нас хората, не е нужно учени да ни вкарват травматични емоционални асоциации, от които не можем да се отървем лесно.. но може би могат да ни помогнат да ги забравим.. В този контекст сюжетът на култовия филм "Блясъкът на чистия ум" придобива допълнителен чар :)

Засега обаче ще трябва да се научим да извличаме опит и знания от тези емоции, които да ни помагат в бъдещи решения. За да може амигдалата да си оправдае еволюционното предназначение ;) Поне докато не се научим да моделираме функциите й и при хората.

Тайна

Усмивката на ранено цвете.
Единствено съзряло,
В последния си миг,
Нежната сълза
Родена от надежда
И изпарена от радост.
На момичето,
В чиито ръце умря.