В четвъртък ще се проведе поредната философска сбирка в Нетейдж. Темата ни този път ще бъде:
Връзката между човек и общество.
Ето и въведението към темата, което приготвих за останалите участници, без то да има каквито и да са претенции за точност и пълнота.
"Част от въпросите, които ви предлагам да засегнем са:
1) Можем ли да живеем като индивиди извън (всяко едно) общество?
2) Имаме ли свободен избор на общество, в което искаме да живеем?
3) Какво ни свързва с обществото?
4) Имаме ли дълг към обществото или то към нас?
5) Как трябва да балансираме личните и обществени интереси? Каква работа ни върши разграничението между обществено и частно?
6) Имаме ли влияние над обществото, в което живеем? Доколко можем да предвиждаме (прогнозираме, предизвикваме) обществени промени?
7) Кой определя ценностите на обществото ни? Всеки един от нас? Избрани хора? Държавни институции?
9) Как се променя разбирането за човешката личност в контекста на участието й в обществото? Обществото ограничава ли или освобождава личността?
Желанието ми е да се съсредоточим повече по темата за самата връзка между човек и общество, отколкото на дефиницията за общество, затова ето няколко опорни точки по отношение на дефиницията за общество (тъй като ще искаме да тръгнем от там така или иначе).
В дефинициите за общество се забелязват разлики като например следните:
Група от хора...
- ...обединени от общи интереси, връзки, цели... (определения, които акцентират върху разитието, върху общото бъдеще).
- ...споделящи бит, култура, традиции (акцентът тук е върху миналото, върху завареното общо).
Вероятно може да се получи повече конкретика на понятието за общество, ако се разграничат смислите, в които бихме използвали съответно термините "общност" и "общество". Етимологично, първото (от лат. communico) - отпраща към споделяне, единство, общо житие и пр., докато в "общество" (от лат. socio) акцентът е върху съ-участието, сдружаването (юридическо, търговско и пр.).
Това различаване се открива например в т. нар. теории за обществения договор (social contract), търсещи основания за появата на държавността в общия смисъл на правни отношения. Тук "сдружаването" се надгражда над едно "естествено състояние" - житието на хората, което все така е общо, но все още не е регулирано от съвместно изработени и приети правила (норми, закони, включително гарантиращите общи права) по отношение на личните и съвместните начинания.
Една от най-всеобхватните форми на обществото е гражданското общество. Приема се, че гражданското общество заема мястото между конкретната личност и държавата (но в него може би не попадат и икономиката/бизнеса) и негова основна характеристика е доброволното обединение . Допускам, че гражданското общество основно носи грижата за регулирането на общото благо и нормалното функционаране на човешките взимоотношения. Поради тази причина в основата на гражданското общество са залегнали принципите на морала и правото.
Надявам се, че след тези няколко опорни точки ще можем да се вглъбим по-сериозно в темата каква е връзката менжду отделния човек и обществото (в частност гражданското)."
Еми това е... ако открием нещо забележително в четвъртък, ще го добавя :) А дотогава се надявам да разбера и други мнения по този толкова интересен въпрос ;)
Predi da izletq ot Newark za Cleveland imah 2 chasa na razpolozhenie - kupih si "The Lord of the Flies" ma William Golding i tq dosta me raztyrsi (sled dosta chasove pyt + nedostatychnen syn). Knigata zasqga temata za tova kak pri izvednyzh poqvilata se lipsa na obshtestvo/drugi hora, edna grupa detza, izostaveni sami na ostrov, se zavryshta kym pyrvobitno-obshtinen stroi (te sa zahvyrleni na samoten ostrov - pochti kato "Dve Godini Vakantziq na Jules Verne, no s tochno obraten smisyl - dystopia). Malko po malko ustanoveni pravila i normi bivat pogazeni, sled kato detzata se okazvat sami - i malko po malko te se obryshtat edni sreshtu drugi... Ideqta na Golding e, che razrushitelnata sila u chovek, sam ostaven na sebe si bez drugi hora, e po-silna ot koqto i druga. Knigata si zasluzhava nepremenno - ako ne si q chel goreshto preporychvam :)
ReplyDeleteИМАШ БЛОООООООООООГ!!!
ReplyDeleteсега ще прочета всичко! и ще те ръчкам да пишеш редовно.
i miss you! :(
мда.. блог на цяла седмица ;)) ще се гмуркам и аз във виртуалния живот :)))
ReplyDeleteI miss you too! Напоследък често се сещам за теб ;)
Иво,
ReplyDeleteИнтересен поглед към темата :)
от друга страна се получава малко игра на думи...
един вид обществото те кара да живееш така че да можеш да живееш в общество :))
Vsyshtnost, ne e tochno taka (az ne iskah da razkazvam tvyrde mnogo, che ako ne si chel knigata da imash stimul :) ). No eto oshte malko - knigata zavyrshva pesimistichno - detzata gi spasqvat ot tova da ne izbiqt edni drugi (vypreki, che tzennostite i moralyt im otdavna sa se zagubili, koeto e po-tragichnoto), no korabyt, koito gi pribira, e voenen korab, samiqt toi trygnal da ubiva - toest chovek izvyn obshtestvoto izpada v pyrvobitni instinkti, no i samoto obshtestvo ne e tzvete za mirisane.
ReplyDeleteХа, предполагам, че няма възможност за външно участие на вашите философски сбирки..
ReplyDeleteАз в момента подготвям един текст за гражданското общество, който засяга повечето от въпросите, които си поставил. Също и голяма част от подхода ти отн. изброените по-долу дефиниции. А като прибавиш и професионалното ми изкривяване, става страшно ;)
Но отн. "разграничаването на гражданското общество от икономиката/бизнеса и поставянето му "между човека и държавата" - това е по-скоро социалистическо тълкуване, което има своята полезност като учебникарски пример но подменя естеството и динамиката на връзките вътре в самото общество, начина на функциониране. Не можеш да отграничиш "гражданското общество" от няколко други категории, като "държава", "бизнес" и прочее.
Повече - ако имаш интерес.. Много ще се радвам да говорим за това, но май имам доста твърда позиция по повечето от въпросите ;)
Бисо
от поста ти:
ReplyDelete"...регулирането на общото благо..."
Въпрос за домашно - що е това?
В самото естество на предлаганите от теб дефиниции/насоки предполагаш определена ценностна/политическа позиция (не знам, може би не си даваш сметка за това и не би желал да е така). Какво става ако някой (примерно - аз:) не приема тази позиция, която дава твоите дефиниции? Как правим диалога?
Дай да изчистим тая работа..
Бисо