Протягам ръка,
Но виждам мъгла,
Сега навред е пустиня,
Там гдето растеше трева.
Търся възкресение,
Стига погребения,
Човекът няма съдба,
Животът е лично творение.
Посипан с роса,
Под утринната звезда,
Ражда се живот в мъглата,
И носи спомен за нощта.
No comments:
Post a Comment