Кое ни прави интелигентни

През последните 100 години има направени безброй много изследвания по въпроса какво е интелигентност, как да се измери и от какво се влияе. Все още няма едностранно разбиране на този проблем и най-вероятно няма да има преди да направим по-сериозен напредък в когнитивната психология, невронауката и генетиката.

Без да имам каквато и да е претенция за изчерпателност ето моето мнение по въпроса. Моята простичка дефиниция за интелигентност е, че това е способността ни да разбираме света около нас. И тя се влияе от 3 основни фактора, 2 от които са доста добре документирани в изследванията:

Класичекият IQ - т.е. способността ни да обработваме информация. Включва логическо и абстрактно мислене, богат речник и езикова култура, добра памет, откриване на модели и ориентиране в пространството и времето.

Дотук добре - всички знаем, че е трудно да си интелигентен, ако не притежаваш тези способности. Ама пък всички сме срещали хора, дето не блестят с класическо IQ, a пък изглежда да се справят с повечето задачи в живота си с завидна лекота и майсторство. И тук на помощ идва допълнението от една по-модерна концепция за IQ:

Социален и емоционален IQ - т.е. способността да разбираш и владееш собствените си емоции, както и да разбираш емоциите на другите хора. Към това прибавяме способността да комуникираш успешно с хората, да разбираш своето и тяхното взимодействие с обществото.

Стана още по-добре, ама на мен ми липсва оше един основен момент:

Гледната точка (интуицията и предубежденията) - всеки човек живее от най-ранна възраст с абсолютизирани и набити в главата му понятия за добро и зло, за правилно и неправилно, за човека, за света, за вселената, за любовта, за дома, за бог и какво ли още не. Това са закодирани послания, които поставят понякога непреодолими граници за интелигентността и разбирането на света. Гледната точка е стартовата позиция, а понякога дефинира и целия терен върху който може да развиеш своето IQ.

За това е хубаво от рано да си зададеш въпроса, какви са твоите закодирани послания, които носиш в себе си и които подпомагат или ограничават разбирането ти за света.

Класически пример е Айнщайн, който достига до едно от най-великите интелектуални постижения в науката предлагайки общата теория на относителността, но в продължение на десетки години отказва да повярва на това, което собствените му уравнения му казват (че вселената е динамична) и се опитва да ги видоизмени, така че да докара една статична вселена. Същият този гений до края на живота си отказва да повярва на другото велико интелектуално постижение на първата половина на 20 век, принципите на квантовата физика, с аргумента че.. "господ" не си играе на зарове.

Всеки един от нас, както и аз за себе си се убедих наскоро, ограничава способността си да разбира света и да взаимодейства с него, чрез хардкоднати и абсолютизирани ценности, които понякога определят целия ни живот. Дори и да не сме готови да ги изоставим лесно, трябва поне да знаем, че ги има и как ни влияят.