Когато правя избор се обръщам дълбоко навътре в себе си, пускам въображението си напред във времето, преоткривам се и избирам. Когато избирам, аз творя.
Изборът черпи сила от моите ценности, визия и идентичност. След което ги пресъздава. Освен когато е отказ от движение и се превърне в търсене на рутина и спокойствие.
Аз не отричам движението.Само че за него търся опората, равовесието върху които градя движение.Сега се вижда необходимостта от промяна.Но след 1 година.Нищо.Важно е убеждението.
ReplyDeleteА коя е упората за движението?
ReplyDeleteТук сблъсъкът е между поглед към света, който търси промяна и развитие и поглед който търси спокойствието като изначална ценност ;)
Ако говорим за творчество, то го има само в първия случай ;)