Кога нещата не зависят от нас

Живея с вярата, че всичко, което се случва с нас е въпрос на личен избор. Че животът, който (избираме да) живеем зависи от нас. Тази мисъл дава безумно много сила и вяра. И ти помога да се движиш напред.

Ама понякога не е така, понякога просто се самозаблуждаваш - има моменти, в които повече желание или старание не помагат; има моменти, в които обстоятелствата или други хора не ти позволяват да постигнеш това, което искаш.

Понякога се заблуждаваш за тривиални неща, като примерно че многото работа, която ти се е струпала напоследък е просто заради недостатъчната ти ефективност или мотивация.
Понякога се заблуждаваш, че обвиненията, неразбирането или безразличието, което получаваш са винаги основани на твои грешки и пропуски.
Понякога се заблуждаваш, че можеш да си позитивен и силен и без да получаваш същата енергия от хората около себе си.
Понякога.. просто си неспособен и не можеш..

Има хора, които винаги търсят причините за всичко извън себе си. Има и хора, които се опитват да правят точно обратното. Първото е лесно и не води до нищо. Второто е трудно, но те движи напред. Истината е някъде по средата както винаги.

Както гласи една много известна молитва (май предимно използвана от анонимните алкохолици): Господи дай ми силата да променя нещата, които мога да променя; смелостта да приема нещата, които не мога; и мъдростта да правя разликата между двете.

Кой плаща за грешката или как да обслужваме клиенти

За 8 години работа в софтуерната индустрия, отношенията със съществуващите или потенциални клиенти от цял свят са били почти неотлъчна част от ежедневието ми под някаква форма. От там се е появило и някакво професионално увреждане, което ме кара постоянно да се изумявам как в България нито знаем как да си обслужваме клиентите, нито пък те знаят какво да очакват и поискат.

В неделя трябваше да отида да купя самолетни билети в Usit Colours. Резервацията беше направена в друг офис, който не работи в неделя. Преди да тръгна, неслучайно се обадих да потвърдя, че сумата, която ще ми поискат е тази, която имам в мейла си и е неколкотократно потвърдена по телефона.

Оказа се, че нито цената, нито крайния срок за купуване на билетите бяха верни (поискаха ми още 80 лева отгоре, а едната резервация имаше още 3 дни оставащи). Допуснали грешка в другия офис и през цялото време ми обясняваха какви са възможните варианти за грешката и какво евентуално се е случило, което мен разбира се ни най-малко не ме интересуваше.

Сумата от 80 лева е доста малка в сравнение с цената на билета, но въпросът в случая не е в парите. 

Въпросът е: Защо трябва АЗ да плащам за ВАШАТА грешка и как да ви имам доверие в бъдеще?

В крайна сметка си купих билет онлайн от друга фирма - на значително по-ниска цена. 

Usit загубиха сделката, загубиха ме като клиент в бъдеще, спечелиха си малко черен PR и най-важното - с отношението си показаха, че ще губят и още клиенти, поне от тези с по-високи изисквания.

В алтернативния сценарий - ако просто ми бяха продали билета на цената, която ми бяха цитирали преди това - щяха да спечелят сделката, макар и с по-малка комисионна, да ме спечелят за клиент в бъдеще и да покажат отношение и коректност, с което да се отличат от другите компании. 

В една супер конкурентна индустрия, където е много трудно да заложиш на уникален  продукт или цена - обслужването на клиента е едно от малкото неща, с които можеш да се отличиш и да получиш предимство пред съперниците ти! Кога ли ще го разберат това и българските компании? 

А кога потребилетите ще узреят и открият какво трябва да искат и очакват от компаниите, които им предлагат услуги?

Трудно е без думи

Погледът ти -
днес безизразен и сив -
преминава през главата ми,
взрян в осветената пътека зад мен...

Тишината -
днес бездиханна и глуха -
излиза от магическия си воал,
превърната просто в неловко мълчание...

Тъмнината -
днес лишена от въображение -
прикрива стъпките на крадец,
измъкващ се с взлом от собствения си дом...

...днес -
събуждаме се с надежда,
но заспиваме в страх,
говорим си без думи
и си думаме без да си говорим.

Странни работи

Странно ли е, че се учвствам по-добре сам, отколкото във връзка, създадена само заради идеята да не съм сам.

Странно ли е, че вярвам едновременно в свободата и любовта? И в това, че свободният и независим човек може да обича по-силно и по-безкористно от всеки друг?

Странно ли е, че винаги съм се стремял да дам на човека до мен сила и избор, а не упора и зависимост?

Странно ли е, че търся от човека до мен вяра и вдъхновение, а не сигурност и спокойствие?

Странно е явно, човешките нужди в повечето случаи са толкова по-прости..

За зебрите и хората

Преди няколко седмици, докато бяхме в Испания за това, че сме паркирали близо (не върху, а близо) до пешеходна пътека и сме затруднявали (разбирай имаше само 70-80 сантиметра между колата и стената)  пешеходците, ни лепнаха безцеремонно 200 евро глоба. Това е. Втори път няма да се повтори - със сигурност - урокът е научен.

Ето толкова е просто решението - за да не се налага всяка сутрин да изслушвам псувните на гневни шофьори, за това че пресичам без да ми пука не пешеходната пътека, докато те си карат без да им пука през нея (за щастие засега стресираните са предимно те, не аз). И за да не се налага да слушам пак по радиото, за поредното прегазено дете на пешеходна пътека, докато ходило на училище.

Няма какво да си говорим, че трябва да сме цивилизовани по пътищата, няма какво да пускаме страшни кадри по телевизията, няма какво да слушаме и четем статистики за произшествията по пътищата.. просто трябват глоби - солени и стигащи до шофьорите. Хората винаги са били по-страхливи отколкото добри и винаги са били повече себични отколкото разумни. Ето затова и глобите работят.