За зебрите и хората

Преди няколко седмици, докато бяхме в Испания за това, че сме паркирали близо (не върху, а близо) до пешеходна пътека и сме затруднявали (разбирай имаше само 70-80 сантиметра между колата и стената)  пешеходците, ни лепнаха безцеремонно 200 евро глоба. Това е. Втори път няма да се повтори - със сигурност - урокът е научен.

Ето толкова е просто решението - за да не се налага всяка сутрин да изслушвам псувните на гневни шофьори, за това че пресичам без да ми пука не пешеходната пътека, докато те си карат без да им пука през нея (за щастие засега стресираните са предимно те, не аз). И за да не се налага да слушам пак по радиото, за поредното прегазено дете на пешеходна пътека, докато ходило на училище.

Няма какво да си говорим, че трябва да сме цивилизовани по пътищата, няма какво да пускаме страшни кадри по телевизията, няма какво да слушаме и четем статистики за произшествията по пътищата.. просто трябват глоби - солени и стигащи до шофьорите. Хората винаги са били по-страхливи отколкото добри и винаги са били повече себични отколкото разумни. Ето затова и глобите работят.