Един пролетен ден

Студен проливен дъжд.

Изливам сълзи от

смръзналата си душа.

Студено, мокро и неуютно.

Мек слънчев лъч.

Прегръщам вярата си

и излъчвам топлина.

Весело, светло и сигурно.

Топла ветровита вечер.

Отпивам глътка абсент

и виждам красотата в себе си.

Леко, спокойно и измамно.

Един пролетен ден.

Чета спомените си 

и събирам сили за живот.

Прелюдие за лято.

Сбогом, Татко!

Промяната дойде.

Неочаквана, нежелана, брутална и всеобхватна.

Задава много въпроси, учи на отговори.

Поставя проблеми и изисква решения.

Трудно е, но ще се справим. Заедно.

Сбогом татко. 

Ти беше пример и опора, беше истински човек, баща с който аз съм горд.

Ще живееш винаги в нас, с нас и чрез нас!

Космос 3D

Снимките на интересни обекти в галактиката и извън нея винаги са ми били изключително вълнуващи и развихрящи въображението.

Днес прекарах десетина минути (защото от повече щях да стана разноглед) гледайки част същите тези снимки... в 3D вариант. Определено се искат малко умения как да си кръстосаш очите, за да видиш изображението триизмерно, но в момента, в който го направиш, виждаш всичко кристално ясно и в голяма дълбочина :)

Авторът е Jukka-Pekka Metsävainio, а доста 3D снимки и други красоти могат да бъдат открити на блога му:
http://astroanarchy.blogspot.com/search/label/stereo%20images
(там има и 3D версии, които не изискват кръстосване на погледа, но аз честно казано не можах да ги "видя").

А да, инструкциите за това как да се гледат снимките са тук.

Суета

София, Февруари 2008

Най-хубавите микроскопични снимки

Е не знаех, че има и такъв конкурс.. но трябва да призная, че съм впечатлен от снимките :))) Надявам се и на вас да ви харесат:

http://news.nationalgeographic.com/news/2008/10/photogalleries/best-microscope-photos/index.html

Скрити капани при вземането на решения

Една статия, която почти се е превърнала в класика по темата и на която наскоро попаднах за пореден път. За първи път е публикувана в Harvard Business Review през 1998 и е насочена най-вече към вземането на бизнес решения, но определено има приложения и извън бизнеса. И тъй като повтарянето, записването и преподаването са едни от най-ефективните способи за научаване, ето и моето обобщение на тази статия, пък дано да прихвана най-накрая и аз нещо от нея :)

(Не знам дали някой вече я е превеждал на български и каква популярност са добили тези термини, така че превода е моя свободна интерпретация, за която приемам критики.)

Човешкият мозък използва евристики, или вродени правила за обработване на информацията, с помощта на които взема решения без да му е нужно съзнателно да обработва цялата информация (която и без това рядко има). И в повечето случаи този процес е изключително ефективен. Но не винаги.

Ето осем проблема, до които тези вродени ирационалности могат да доведат. Аз лично съм попадал във всяка една от тези ситуации, и мисля, че всеки един човек, който познавам го е правил. Само дето на някои им се случва по-често от други, при това без да си дават каквато и да е сметка за това.

1) Закотвяне (Anchoring)
Отдаваме прекалено голямо значение на информация, която първо сме научили или която вече знаем.

2) Запазване на статуквото (Status Quo)
Предпочитаме алтернaтиви, които запазват сегашната ситуация, която ни е добре позната и знаем как да се ориентираме в нея.

3) Оправдаване на вложените средства (Sunk Costs)
Когато сме вложили много усилия, средства или емоции в нещо, сме склонни да продължим по същия път единствено, защото не искаме да приемем, че всички тези усилия могат да се окажат напразни.

4) Утвърдителни доводи (Confirming evidence)
Отдаваме много по-голямо значение на информация, която потвърждава нашето (пред)убеждение. Аз лично бих сложил този проблем на първо място.

5) Рамкиране на проблема (Framing)
Начина, по който дефинираме или формулираме проблема предопределя по какъв начин ще подходим към решението му.

6) Прекалена самоувереност (Overconfidence)
Ами заглавието си го казва. Прекалено много вярваме на собствените си преценки, мнения и интуция, без да търсим достатъчно доказателства за правотата им.

7) Предпазливост (Prudence)
Склонността ни да избегнем нежелателен изход на всяка цена може да направи решенията ни неефективни.

8) Избирателна памет (Recallability)
Някои събития и факти оставят силен отпечатък в паметта ни (или просто се запомнят по-лесно от други). Такива факти и събития могат повлияят на дадено решение по-силно, отколкото имат реално отношение към проблема.

Тези 8 капана при взимане на решения не са единствените, разбира се, но мисля че обобщават една голяма и често срещана част от тях. А някой друг попадал ли е на още капани?

Добро и Зло са деца на Обществото

Вчера с моя приятел Бисо проведохме един дълъг разговор по темата за обществото и връзката му с човека. Разбира се два часа не ни стигнаха да навлезем в дълбочина в тази необятна тема, но все пак искам да отбележа едно-две интересни неща.

Бисо зае позиция която дефинира общество като "двама или повече човека, които влизат в съзнателни взаимоотношения". В Нетейдж тепърва ще си блъскаме главата по-сериозно по темата ще е то общество, така че тази дефиниция ми се стори интересна - много проста, ясна и конкретна. Макар че признавам, мен малко ме смущава прекалената й простота и може би лека непрактичност :)

Друга интересна теза, която Бисо спомена, и надявам се аз разтълкувах правилно е, че понятията за добро и зло са рожби на обществото и губят значението си извън него. Т.е. извън съзнателното взаимодействие на хора с други хора, добро и лошо се обезмислят като понятия.
(Усещам, че скоро ще напиша нещо по темата за липсата на абсолютни ценности, а и за отношението към животните :)

Ами това е... засега :) Обсъдихме и още много аспекти на темата, но там сякаш останаха някои недоизяснени моменти и ми е малко трудно да ги опиша в един-два параграфа :) Но времето е пред нас...

3-те големи въпроса на Хокинг

Това 10-минутно видео дава сбитото мнение на един от най-великите умове на нашето време по 3 фундаментални въпроса за Вселената. Но освен конкретната информацията съдържа и много скрити въпроси и отговори за човека, личността, волята, разума, технологията...

Повече за Стивън Хокинг може да научите на: http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Hawking

Връзката Човек-Общество

В четвъртък ще се проведе поредната философска сбирка в Нетейдж. Темата ни този път ще бъде:

Връзката между човек и общество.

Ето и въведението към темата, което приготвих за останалите участници, без то да има каквито и да са претенции за точност и пълнота.

"Част от въпросите, които ви предлагам да засегнем са:

1) Можем ли да живеем като индивиди извън (всяко едно) общество?
2) Имаме ли свободен избор на общество, в което искаме да живеем?
3) Какво ни свързва с обществото?
4) Имаме ли дълг към обществото или то към нас?
5) Как трябва да балансираме личните и обществени интереси? Каква работа ни върши разграничението между обществено и частно?
6) Имаме ли влияние над обществото, в което живеем? Доколко можем да предвиждаме (прогнозираме, предизвикваме) обществени промени?
7) Кой определя ценностите на обществото ни? Всеки един от нас? Избрани хора? Държавни институции?
9) Как се променя разбирането за човешката личност в контекста на участието й в обществото? Обществото ограничава ли или освобождава личността?

Желанието ми е да се съсредоточим повече по темата за самата връзка между човек и общество, отколкото на дефиницията за общество, затова ето няколко опорни точки по отношение на дефиницията за общество (тъй като ще искаме да тръгнем от там така или иначе).

В дефинициите за общество се забелязват разлики като например следните:

Група от хора...
- ...обединени от общи интереси, връзки, цели... (определения, които акцентират върху разитието, върху общото бъдеще).
- ...споделящи бит, култура, традиции (акцентът тук е върху миналото, върху завареното общо).

Вероятно може да се получи повече конкретика на понятието за общество, ако се разграничат смислите, в които бихме използвали съответно термините "общност" и "общество". Етимологично, първото (от лат. communico) - отпраща към споделяне, единство, общо житие и пр., докато в "общество" (от лат. socio) акцентът е върху съ-участието, сдружаването (юридическо, търговско и пр.).

Това различаване се открива например в т. нар. теории за обществения договор (social contract), търсещи основания за появата на държавността в общия смисъл на правни отношения. Тук "сдружаването" се надгражда над едно "естествено състояние" - житието на хората, което все така е общо, но все още не е регулирано от съвместно изработени и приети правила (норми, закони, включително гарантиращите общи права) по отношение на личните и съвместните начинания.

Една от най-всеобхватните форми на обществото е гражданското общество. Приема се, че гражданското общество заема мястото между конкретната личност и държавата (но в него може би не попадат и икономиката/бизнеса) и негова основна характеристика е доброволното обединение . Допускам, че гражданското общество основно носи грижата за регулирането на общото благо и нормалното функционаране на човешките взимоотношения. Поради тази причина в основата на гражданското общество са залегнали принципите на морала и правото.

Надявам се, че след тези няколко опорни точки ще можем да се вглъбим по-сериозно в темата каква е връзката менжду отделния човек и обществото (в частност гражданското)."

Еми това е... ако открием нещо забележително в четвъртък, ще го добавя :) А дотогава се надявам да разбера и други мнения по този толкова интересен въпрос ;)

Вестник Марка сваля президент

Вестник Марка изобличи президента на Реал Мадрид в машинации на вота на генералната асамблея на клуба и предизвика оставката му в рамките на една седмица със серия от публикации.

Не знам дали разследването е инициирано и проведено от Марка или вестникът е бил просто средството, използвано от някой друг за постигане на политическа цел. Най-вероятно и от двете по малко.. но при всички положения тези статии са пример за силно и ефективно журналистическо разследване, което изобличава категорично една незаконна манипулация.

Детайли: http://sportal.bg/news.php?id=152348 , http://sportal.bg/news.php?id=152075

"Изкуството е измама...

... чрез която разбираме истината." Пабло Пикасо

Тази мисъл лично за мен беше най-впечатляващото нещо, което открих на изложбата на Пикасо в София. Дали е наистина така?
Може би, може би..

За да се обичаме

Не искам да си птица,
За да не спреш да летиш,
Когато влезеш при мен.

Не искам да си слънце,
За да не изстинеш,
Когато седнеш до мен.

Не искам да си морски бриз,
За да не се измориш,
Когато легнеш до мен.

Не искам да си мечта,
За да не умреш,
Когато ме целунеш.

Искам да си пролет,
За да ме събудиш за нов живот.

Искам да си вечер,
За да се скрием от всички погледи.

Искам да си струна,
За да трепнеш когато те докосна.

Искам да си истински човек,
За да се обичаме.

Живот на Марс

През последните години учените се борят през няколко години да откриват и след това да опровергават наличието на следи от живот на Марс.

Последното откритие отпреди няколко дена е, че в атмосферата на Марс има метан.... който се обновява постоянно (виж повече). На земята 90% от метана е продукт на живи организми и 10% на геологически процеси. Дали на Марс е подобно все още не се знае.

И все пак това дава надежда, че на Марс могат да се открият не просто следи от някогашен живот, а истински, живи, размножаващи се организми, които са си намерили някоя топла ниша под повърхността на тази не много гостоприемна планета, където да се развиват.

Ако това се окаже истина, следващата стъпка ще е да се провери можем ли да разберем дали живота на Марс и Земята има общ прародител, след което се е разпространил на двете планети или пък е възникнал напълно независимо на всяка една от тях.

Ако по някакъв начин открием, че е второто (което май няма да е никак лесно :), това като че ли доста ще улесни отговора на фундаменталния въпрос - има ли живот и на други места в Вселената.

За изкуството и националното самосъзнание

Изложбата "ENTROPA", която бе поставена в сградата на европейския съвет предизвика купища разнопосочни реакции из Европа.

Някои припознаха в нея възраждането на истинското изкуство, чиито послания не познават граници и цензура. Други откриха доказателства за политическа и организационна немощ на чешкото правителство. Трети просто използваха случая да надникнат през иронията на чуждия поглед към собствената си реалност.

Българите бързо и силно се засегнахме от квалификацията на един художник за страната ни. Чудесно, значи България е всеки един от нас и обидата към страната е лична обида към всеки от нас.

Защо обаче не следваме същия принцип и когато трябва да се променим и да изградим едно по-добро общество, в което всички можем да живеем по-щастливо? Защо не приемем, че задачата пред страната ни е лична задача пред всеки един от нас?

Вероятно защото е много по-лесно да избегнем и размием отговорността, като я прехвърлим изцяло на "държавата".

Избрани Стихчета

****

Плъзгам в просъница ръка по хладния ти череп,
Впивам тялото си в твърдата ти снага,
Устните ми залепват по гладката ти повърхност,
Търся с поглед заскрежените ти очи...

Аз ли те замразих така с леденото си дихание?
Ти беше спомен за възможно щастие.
Аз се страхувах да те загубя,
Но страхът е болка, а болката лед...

Сега искам отново да докосна сърце,
Туптящо в ритъма на огнена музика.
Да усетя мириса на кожа, трепереща
От танца на възкръсналите ми пръсти.

И да се стопля...
И да те стопля...
И да те размразя...
И да те върна на времето...

2008

****

Бродя във гъстата синя мъгла
От облаци тъмни посипани с пепел
Прегърнал вехта надежда една –
На видение ярко и свято свидетел.

...Красива и слънчева лятна картина.
Път от любовен сън осветен
Води до дом, до топла камина
И до завивка от ален сатен...

Цепя мъглата с поглед безсилен
Търсещ дъха на летния бриз
Ала май ми нашепва вятъра силен
Че било е това мимолетен каприз.

Но не ще забравя тъй лесно
Моят небивал спомен-мечта
И ще запазя твоя образ небесен
В изваяна с обич и мъка сълза.

2008

Балада

Научих се да свиря с мисли.
Превърнах душата си в арфа,
Готова да усети най-тихия трепет
С изпънати струни невидими,
От обич и надежда изтъкани.

И тогава идваш ти – прелестна кралица,
С вълшебни бели очи и ледени пръсти.
Галиш безмилостно струна след струна,
А те стенат стегнати в болка и студ
Упоени от магията на бяла светлина.

Приглушено се чува красива балада за любовта.

2007

Видения

Изгряваща звезда,
Бляскава снага издига.
Самотна и трепереща в студа,
Покрита със воал от мойта обич изтъкан –
Мечта родена във града.

Пролетно кокиче,
От нежен слънчев лъч родено,
В тихия мрак примирено глава свежда.
Сковано от болка и студ то открива
В топлата нощна звезда своя надежда.

Две светулки
Тихия мрак бодро разкъсват,
Присветват игриво, вълшебно дори.
Не ви ли е студено бре, луди светулки,
Или във вас любовен огън гори?
...
Видях теб, видях мен,
За нас вдигнах тост и духнах свещта.
Дали бе това повик за щастие
Или красива и нужна измама в нощта.

2007

Мил единствен миг

Искам да те докосна
Искам да напиша стих
Искам да те споделя със звездите всички
Искам да замръзнем в мил единствен миг

Поглеждам очите ти:
Кафеви, красиви, с обич пропити
Прегръщат ме нежно, стоплят душата ми,
Kартини рисуват в пепел от минала страст скрити

Мислите ни се усукват
Като грижливо сплетена плитка
И подхранвани от топъл спомен
Се превръщат в утрешна молитва

Огнена палатка сме изплели
Дали за да ни свети или да ни изгори
В нощта от погледи да ни прикрива
Но не ще я има вече на зори
...
Ровя се в небето, намирам дъга,
Послания отминали твои разчитам
Защо трябва да свалям поглед сега
На думите ти днешни вкуса да опитам

2006

Моята 2009-та година

В началото на тази година вместо да си правя планове и графици и да създавам новогодишни резолюции, взех решението да подчиня новата година на едно просто мото:

Промяна.

Да видим какво ще стане ;)