Балонът на Били

Днес гледах поредната сесия от Късо Съединение - Програма Оскари (част 1). Всичките филмчета бяха супер :))

Сега разглеждам различни филмчета на един от "номинираните" - Дон Херцфелд - и мисля, че определено му станах фен :)) наистина култови анимации :)

Това засега ми е любимата.. особено първите 2 минути... сигурно и котарака ми така се чувства като го шляпам за дето се е изпружил доволно да спи на масата:

Ето и още няколко от по-ранните му филмчета:

Rejected (първото му след като завършва университета - номинирано за Оскар)

Lily and Jim

Ah, L'Amour

Гравитационни лещи и Тъмна материя

Първо няколко думи за снимката, която сама по себе си е доста вълнуваща. Тя се състои от 3 части - основната е направена от Хъбъл, насложена е с рентгенова версия (червеното петно) направено от друг космически телескоп Чандра и след това е насложена с теоретична снимка на дистрибуцията на тъмна материя (синьото петно) изчислена от учените.

Снимката представлява сблъсък на 2 галактически купа разминаващи се със скорост близо 5000 км/с (18 млн км/час). Всеки от тях се състои от няколкостотин галактики, междугалактическа плазма (червеното петно) нагорещена до 100 млн градуса и тъмна материя (синьото петно). Ядрата на двата купа са минали едно през друго преди около 100 млн години, но и "сега" все още части от куповете (основно плазмата) си взимодействат.

А сега и за научната стойност на снимката.

Знае се, че в галактическите купове има гравитационни сили, които изискват повече материя отколкото виждаме. Значи или има допълнителна материя или гравитационните закони работят по различен начин на големи разстояния. Оказва се, че тази снимка силно накланя везните към наличието на допълнителна "тъмна" материя.

В случая на разминавания между галактически купове се случва нещо интересно - галактиките и тъмната материя (ако има такава) се разминават почти безпрепятствено. Междугалактическата плазма (която съдържа огромната част от видимата материя в един куп) на двата купа си взаимодейства при сблъсъка и се забавя. С една дума, ако няма тъмна материя, огромната част от общата материя в купа е събрана в червеното петно и е изостанала от галактиките (ето видео симулация на сблъсъка)

Когато се погледне през галактическия куп към отдалечените галактики зад него обаче се оказва, че средно статистически те имат по-елиптична и разтеглена форма отколкото останалите галактики. Това показва, че образите на тези галактики са изкривени от наличието на голямо количество материя между далечната галактика и нас. Това явление, предсказано още от Айнщайн, се нарича слаба гравитационна леща. Оказва се, че статистически най-изкривени са галактиките, които се намират зад сините петна - т.е. там има най-голямо количество материя. Това е тъмната материя, която заедно с галактиките е изпреварила плазмата по време на сблъсъка и сега изкривява светлината от отдалечените обекти. Ако нямаше тъмна материя, най-силно изкривени трябваше да са образите зад червените петна, където има най-много видима материя.

Засега все още много се спекулира каква е тази материя, която е основна във вселената, но остава невидима за нас. Твърде вероятно е това да е форма на материята, която все още не сме открили, тъй като нито една от познатите ни форми (неутрино, черни дупки, звезди джуджета, планети, студен газ, и т.н.) не изглеждат вероятни.

Впечатляваща снимка - красива, величествена, вдъхновяваща и съдържаща изключително ценна информация за нашата вселена.

Промивка на мозъка

Миналия четвъртък ходих да си промия мозъка :) 3 часа късометражни филмчета на известни режисьори на социална тематика.

8 и Човешки истории

И двата филма се занимават с целите на хилядолетието както помпозно ООН наричат 8-те главни цели, които искат да постигнат през първите 15 години на това хилядолетие. Според доклада за резултатите от начинанието към 2009 нещата не са добре.. но не в това e въпроса.

Въпроса е в това да се замислим, че сме социални създания по самото си същество...

че не работим, за да изкараме много пари, а за да бъдем полезни на хората около себе си...

че не търсим половинка за да задоволим нуждите си, а защото двама можем да дадем на света и на децата си много повече отколкото по отделно...

че не живеем за да оцелеем, а за да оставим следа.

Добре е, че те има

Събличам дрехите си.
Отпускам душата си.
Така най-много й харесва.
Разголена, свободна и замечтана.

Попива жадно влагата на пролетния дъжд.
Смее се нахално, даже малко неприлично.
Не те слуша много какво говориш.
Но е благодарна, че те има.

Омръзнало й е да я крия в себе си.
Да съхне в сигурното си скривалище.
Добре е, че те има.
За да й даваш свобода и да я пазиш с мен.

Състоянието на света

"Състоянието, в което се намира светът, отразява състоянието на нашия ум"
-- Уейн Дайър

Една много интересна мисъл, която въздига силата на нашата визия като основен двигател за социално-икономически промени.

А има и още един прочит, който за мен е много по-интересен - когато даваме оценка за конкретни места или събития, мнението ни приоритетно отразява общата ни психологическа нагласа и чак след това се съобразява с конкретните особености на нещото, което оценяваме.

За кого да гласуваме

Нямам желание да си политизирам блога, макар да ми е интересно да си мисля за принципите на избор, демокрация и обществени ценности, за които трябва да гласуваме.

В момента обаче си задавам един чисто практичен въпрос. Заслужава ли си да гласуваш за партия, за която се знае, че няма да е сред лидерите на изборите (или в крайния си вариант може дори да не влезе парламента).

Отговора струва ми се би се определил от 3 важни неща:

1) Защитава ли тази партия някаква уникална позиция от особена важност за тебе.

2) Ще има ли възможност тази партия да наложи тази уникална позиция в управлението дори и да не спечели изборите.

3) До колко е голяма опасността гласа ти да бъде подменен - т.е. да подкрепи безрезервно (в замяна на 1-2 министерски поста) друга по-голяма партия, за която ти не би гласувал.

Лично на мен тази практична гледна точка ми помага да сведа избора си до много по-опростена конфигурация от партии (и да се почувствам почти като гласоподавател в САЩ :)

Оптически измами

Наскоро ми попадна една оптическа илюзия, която беше толкова истинска, че наистина не можах да повярвам доста време:

На тази снимка ясно се виждат сини и зелени спирали. До тук чудесно.

Ама ако кликнете върху снимката, ще видите, че тя се състои от много раета. Колкото и внимателно да се вгледате в сините и зелените раета ще ви се струва, че са напълно различни цветове.. ама не. "Синьото" и "зеленото" са абсолютно един и същи цвят - който не вярва да хваща пипетките в Фотошоп.

Това е още един вид евристика (подобна на тези при вземането на решения). В повечето ежедневни ситуации заключението, до което достига мозъка ни без да ни предоставя пълната информация, е точно и ни служи вярно... но в по-нестандартни ситуации може да ни излъже жестоко.

Аз лично вече съм се научил да не вярвам на нито едно от 5-те си сетива :)

Ето малко повече детайли за тази илюзия. Ето и още много нагледни факти за човешкото визуално възприятие на този прекрасен сайт на на Акиоши Китаока.

15 години от чудото САЩ'94

На 21 юни 1994 започна една неповторима приказка... започна с една тежка загуба... и свърши 1 месец по-късно с още една тежка загуба...

Колкото повече време минава от тогава, толкова повече разбирам какво чудо се случи. И с всяка изминала година гледайки тези кадри изживявам все по-силно емоциите...

17 ноември 1993, Париж

20 юни 1994, Далас

5 юли 1994, Ню Йорк

10 юли 1994, Ню Йорк

За кого се отнасят етичните норми

Ето краткото ми въведение за поредната Нетейдж философска сбирка в четвъртък. След това ще допиша и интересните неща, които сме си казали :)

Предлагам темата за следващата ни сбирка да е „За кого се отнасят етичните норми”

Всеки от нас знае, споделя и вярва в етични правила и норми. Най-кратко казано, етиката се занимава с това, кое е правилно и морално в поведението ни и отношенията ни с другите...

Моят въпрос е: поведението и отношението към кого?

По интуиция знаем, че етичните правила се отнасят за отношенията ни с други хора. Но дали не можем да помислим за по-добро определение към кого се отнасят етичните норми.

Например, отнасят ли се етичните норми по един и същ начин за:

• Животни (етично ли е да убиваме за да се храним; етично ли е да използваме животните за експерименти с лекарства; етично ли е да гледаме животни като домашни любимци; а като източник на храна;)
• Живи същества като цяло (етично ли е да убием цвете (ако въобще може да се убие цвете), а плевел, а плъх; етично ли е да си вземем котка, която да убие плъха)
• Хора от различни раси, религии, националности
• Неморални хора (трябва ли да сме етични към хора които не споделят етичните принципи)
• Ненормални хора и/или малки деца (които спадат несъзнателно към групата на неморалните хора)
• Неживи хора (етично ли е да изхвърлим любимите предмети на починал човек, етично ли е да не посетим гроба му)
• Неживи предмети (етично ли е да изхвърлим детска кукла на боклука; етично ли е да изгорим снимки; етично ли е да изхвърлим компютър способен да надиграе всеки шахматен шампион)

Предложението ми е по-скоро да обсъдим има ли общи признаци с които да определим кое същество заслужава етично отношение и кое не, отколкото да се фокусираме върху някой от конкретните въпроси по-горе. Надявам се да допринесете с още много примери, които да могат да ни помогнат да стигнем да някаква дефиниция.

Ще живеем още няколко милиарда години

Преди няколко дни учените разкриха, че може би зоната поддържаща живот около 1 звезда е вероятно доста по-тънка от колкото сме предполагали :(

Днес се появи друга новина, която предполага, че планети (като нашата), които все пак са попаднали в тази зона могат да поддържат живот по-дълго отколкото се предполагаше.

Идеята е, че това се осъществява чрез саморегулация на климата - т.е. макар слънцето да почва да пече все по-силно, атмосферното налягане намалява, което пък от своя страна отслабва парниковия ефект и така средните температури остават сравнително постоянни. А целия този механизъм се задвижва от биосферата на земята, която извлича азота от атмосферета.

Като цяло изводите от тези новини са май две:

1) Живота на земята няма да бъде сварен след 1 милиард години, а ще има още няколко милиарда да се развива (което май няма да има значение.. щото до 1 милиард години или ще сме се самоунищожили и ще сме се разпространили много по-надалеко от собствената си звезда)

2) Макар и да не е толкова лесно да се зароди живот във Вселената колкото сме си мислели, зароди ли се веднъж, той е по-издържлив отколкото сме предполагали ;)

И двете новини от последните дни са определено доста спекулативни.. но пък май нямаме друг избор освен да спекулираме по тези теми... поне засега.

Гласоводител и Гласоследител

Една чудесна инициатива със средно успешна реализация засега...

Реших да мина през гласоследителя и да проверя кой е представял мнението ми най-добре през последните 4 години... оказа че е БНС (това е политическото обединение Български Народен Съюз, а не националистическата организация Български Национален Съюз), което не би ми минало и през акъла ;) Е, вярно е, че по много малко от темите съм се запознал с конкретните дебати и мнението ми е малко необосновано, така че шанса за грешки е сериозен ;)

Все пак адмирирам инициативата и се надявам, че ще можем да я направим малко по-достъпна за обикновения човек, който не следи отблизо политическия и икономически дебат.

Май ще се научим да се радваме на футболните мачове

До скоро ходенето на мач го свързвах предимно с люпене на семки, много псуване и крещене срещу съдиите, противника и собствените играчи, когато не играят добре.
Просто мачовете бяха един отдушник, където да си изхвърлиш всичката негативна енергия която си натрупал.

Това което видях на последното дерби ЦСКА-Левски и на мача България-Ейре беше уникална хореография, истински празник и спектакъл, в който ние зрителите бяхме активни участници. Май скоро ходенето на мач ще се превърне в източник на позитивни изживявания и позитивна енергия, дори и когато отбора ти губи.

Евала на организаторите и хореографите на агитките, които скоро може да достигнат най-добрите примери в Европа и които одавна са надминали американската публика. Там, зад океана, гледат спортните си събития все едно са театрални постановки.

Разходка в Борисовата Градина

Колко много живот има на земята

Всяка година се откриват по 20 000 нови животински и растителни вида. Изумително е колко много екперименти си е правила природата, за да стигне там където е днес. Изумително е как с малки стъпки за 4 милиарда години може да изминеш пътя от космически прах до съзнателен живот..

Ето и най-интересните 10 нови вида за миналата година.. на мен любимото ми е насекомото пръчка :)

http://news.nationalgeographic.com/news/2009/05/photogalleries/top-ten-new-species-pictures/index.html

Макро красоти от Варна

Няколко макро снимки от вилата във Варна.

     

    

    

    

Един пролетен ден

Студен проливен дъжд.

Изливам сълзи от

смръзналата си душа.

Студено, мокро и неуютно.

Мек слънчев лъч.

Прегръщам вярата си

и излъчвам топлина.

Весело, светло и сигурно.

Топла ветровита вечер.

Отпивам глътка абсент

и виждам красотата в себе си.

Леко, спокойно и измамно.

Един пролетен ден.

Чета спомените си 

и събирам сили за живот.

Прелюдие за лято.

Сбогом, Татко!

Промяната дойде.

Неочаквана, нежелана, брутална и всеобхватна.

Задава много въпроси, учи на отговори.

Поставя проблеми и изисква решения.

Трудно е, но ще се справим. Заедно.

Сбогом татко. 

Ти беше пример и опора, беше истински човек, баща с който аз съм горд.

Ще живееш винаги в нас, с нас и чрез нас!

Космос 3D

Снимките на интересни обекти в галактиката и извън нея винаги са ми били изключително вълнуващи и развихрящи въображението.

Днес прекарах десетина минути (защото от повече щях да стана разноглед) гледайки част същите тези снимки... в 3D вариант. Определено се искат малко умения как да си кръстосаш очите, за да видиш изображението триизмерно, но в момента, в който го направиш, виждаш всичко кристално ясно и в голяма дълбочина :)

Авторът е Jukka-Pekka Metsävainio, а доста 3D снимки и други красоти могат да бъдат открити на блога му:
http://astroanarchy.blogspot.com/search/label/stereo%20images
(там има и 3D версии, които не изискват кръстосване на погледа, но аз честно казано не можах да ги "видя").

А да, инструкциите за това как да се гледат снимките са тук.

Суета

София, Февруари 2008

Най-хубавите микроскопични снимки

Е не знаех, че има и такъв конкурс.. но трябва да призная, че съм впечатлен от снимките :))) Надявам се и на вас да ви харесат:

http://news.nationalgeographic.com/news/2008/10/photogalleries/best-microscope-photos/index.html