Една статия, която почти се е превърнала в класика по темата и на която наскоро попаднах за пореден път. За първи път е публикувана в Harvard Business Review през 1998 и е насочена най-вече към вземането на бизнес решения, но определено има приложения и извън бизнеса. И тъй като повтарянето, записването и преподаването са едни от най-ефективните способи за научаване, ето и моето обобщение на тази статия, пък дано да прихвана най-накрая и аз нещо от нея :)
(Не знам дали някой вече я е превеждал на български и каква популярност са добили тези термини, така че превода е моя свободна интерпретация, за която приемам критики.)
Човешкият мозък използва евристики, или вродени правила за обработване на информацията, с помощта на които взема решения без да му е нужно съзнателно да обработва цялата информация (която и без това рядко има). И в повечето случаи този процес е изключително ефективен. Но не винаги.
Ето осем проблема, до които тези вродени ирационалности могат да доведат. Аз лично съм попадал във всяка една от тези ситуации, и мисля, че всеки един човек, който познавам го е правил. Само дето на някои им се случва по-често от други, при това без да си дават каквато и да е сметка за това.
1) Закотвяне (Anchoring)
Отдаваме прекалено голямо значение на информация, която първо сме научили или която вече знаем.
2) Запазване на статуквото (Status Quo)
Предпочитаме алтернaтиви, които запазват сегашната ситуация, която ни е добре позната и знаем как да се ориентираме в нея.
3) Оправдаване на вложените средства (Sunk Costs)
Когато сме вложили много усилия, средства или емоции в нещо, сме склонни да продължим по същия път единствено, защото не искаме да приемем, че всички тези усилия могат да се окажат напразни.
4) Утвърдителни доводи (Confirming evidence)
Отдаваме много по-голямо значение на информация, която потвърждава нашето (пред)убеждение. Аз лично бих сложил този проблем на първо място.
5) Рамкиране на проблема (Framing)
Начина, по който дефинираме или формулираме проблема предопределя по какъв начин ще подходим към решението му.
6) Прекалена самоувереност (Overconfidence)
Ами заглавието си го казва. Прекалено много вярваме на собствените си преценки, мнения и интуция, без да търсим достатъчно доказателства за правотата им.
7) Предпазливост (Prudence)
Склонността ни да избегнем нежелателен изход на всяка цена може да направи решенията ни неефективни.
8) Избирателна памет (Recallability)
Някои събития и факти оставят силен отпечатък в паметта ни (или просто се запомнят по-лесно от други). Такива факти и събития могат повлияят на дадено решение по-силно, отколкото имат реално отношение към проблема.
Тези 8 капана при взимане на решения не са единствените, разбира се, но мисля че обобщават една голяма и често срещана част от тях. А някой друг попадал ли е на още капани?
Туни, докато четях ми дойдоха още няколко "начина за вземане на решение", които май не спадат точно към вродените правила за обработване на информацията, а по-скоро могат да се определят като действия/бездействия. Описано по лаишко-философския ми начин, първото което ми дойде наум беше "Отбягването на проблема" или може да си го наречем Escaping (май няма нужда да обяснявам за какво става дума). Другата му вариация е "Отдръпването от проблема" - Withdrawing (пак моя измислица), което не е точно отбягване, а по-скоро поглед отстрани, и ако не бъде последвано от отбягване, може и да доведе до ефективно решение. Третата ми умнотия е Delaying - "Отлагане на проблема", и има 2 аспекта: 1. отказ да се вземе решение СЕГА, с надеждата проблема сам да изчезне (което обикновено не се случва) и 2. отлагане вземането на решение и печелене на време за обработване на информацията, с цел вземане на по-доброто (а не прибързано) решение. Така като се замисля обаче, тези могат да се впишат както към Status Quo, така и към Prudence. Тц тц, как го измислих просто... :)))
ReplyDeleteООО Цветке ;))
ReplyDeleteРадвам се, че си решила да споделиш и твоето мнение ;)))
И мен ми се струва, че тези подходи към решаването на проблеми са доста разпространени. Аз лично не бих ги формулирал като капани в процеса на анализ на информация, а по-скоро като отношение към проблема и решаването му.. но в крайна сметка както подхода към проблема, така и анализа на информацията са два от ключовите момента при вземането на решения :)
Сега трябва да намерим и остналите ключови елементи :)