Чиста емоция

Има един момент, когато се събуждаш от сън. Момент в който съзнанието ти се пробужда, но ти не го разбираш още. Само го усещаш.

Събудила се е емоция. Чиста и гола, необлечена в пластовете разум, с които годините са я покривали. Силна, шумна, направляваща и покоряваща.

Тази емоция, продукт на сбъркана еволюция, която те кара да желаеш, да искаш, да вярваш, че си бог. Тя е детска и красива, архаична и вселенска. Тя е връзката ти със Създателя, без край във времето и без знание. Тя, която не знае колко е сковаващ страха да загубиш, защото си се научил да притежаваш. Тя, която иска да лети, но не знае болката от падане. Тя..

..потъва и една след друга я покриват с прекрасните си одежди разумът, знанието, страхът и паметта. И се събуждаш и вече не я разбираш. Но я помниш и ако не те е много страх й открехваш нослето и едно око, за да диша и да вижда и да те направлява.

Чистата емоция - хората са устроени да я обожават. Няма по-голямо щастие от миговете на радост наподправени от ежедневните притеснения, сметки, оптимизации и рационализации. Но хората са устроени да се пазят от болката повече отколкото да следват мечтите си. Разумът, знанието, страхът и историята са ги научили.. освен ако не са ги разбрали погрешно.