Знание и съмнение

Франсис Бейкън, философът върху когото се гради съвременното научно мислене, казва следното (в свободен превод), когато излага идеите си за процеса на натрупване на знания въз основа на наблюденията ни.

"... Друга грешка е недостатъчното съмнение и необоснованата прибързаност към твърдения неподложени на съзнателно въздържание от оценка. Защото двата начина на възприятие на света са като двата начина на поведение, често спомевани още от древността: единият - лесен и безпроблемен в началото, но в крайна сметка непреодолим; а другият - труден и с много препятствия, когато започваш, но скоро след това възмездяващ и справедлив. Така е и с нашето възприятие за света: ако започнем без съмнения ще свършим в съмнения, но ако започнем със съмнения, и сме достатъчно търпеливи съмнявайки се, ще стигнем до несъмненото."

Цялата ни наука, целият човешки прогрес през последните няколко века е основан върху въздържанието от оценка, върху граденето на теории, които еднозначно отговарят на всяко съмнение.

Блестящо. Има само едно изключение във Вселената неподдаващо се на този подход. Човекът и неговите ценности - идеята за правилното и грешното, за доброто и лошото, за съзнателния избор.