Завещание

Дали не порастваш точно в момента,
в който трябва да решиш
как да се отнесеш към
мечтите си, бунтовете си, любовта си..

Онзи момент,
в който докосваш мечта,
за дa те напълни със сила,
но тя, познала края, те стяга за гърлото...

Онзи момент,
в който личната вяра
се среща с религията на обществото,
религията на смирениетo и продуктивността...

Онзи момент,
в който животът,
от път за откриване на ценности,
се превръща в ценност сам по себе си...

Онзи момент,
в който опознаш раздялата и разбираш,
че мечтите ти, бунтовете ти, любовта ти
отказват да порастнат..

И трябва избереш
дали да оставиш лекотата на битието
да ги убие в нежната си прегръдка
в името на практичността..

Или да им повярваш,
да ги обикнеш повече от себе си
и вместо да се задушавате взаимно,
да се опитате да полетите заедно.

Може би е въпрос на личен избор кой път да избереш.
Но освен всичко друго, изборът е и завещание.
Завещание, което осмисля живота и променя хората.