Тишината е единственото, което чувам. Тялото ми е потънало в безкрайно спокойствие. Лежа до спящото й тяло. Не мога да помръдна дори пръста си, за да не наруша идилията. Всичките ми усещания са събрани в погледа ми...
Взирам се в затворените й очи - преди минути сърдити, преди това уплашени, а след това усмихнати. А сега просто съвършени. Галя кожата на врата й, нежно и неусетно, с поглед, за да не я събудя...
Всяко нейно издишване ме докосва леко по брадата, а аз дори не преглъщам, за да не прекъсна изблика на душата й, не, на моята душа, която опиянена от емоция крещи нечленоразделно, без да мисли, без да разбира...
Малко по-късно ще разбера, че това е било неподправено чувство на любов.
No comments:
Post a Comment