А може ли правителство ужасено от хората, които са го "избрали", да е стабилно? А може ли да го твърди ръководител на страната "олицетворение" на демокрацията? А пука ли му на някой?
Нормално е само това, което приемаме за нормално.
Но границата на приемливост, уви, е много широка. Нормално е и да не мислим за това какво е нормално. Когато ни осигурят една мъничка зона на комфорт, след това сме готови да следваме сляпо, да си заравяме главата в пясъка, да се страхуваме от ценности. Готови сме да търсим смисъл в комфорта, а не да намираме комфорт в смисъла.
За това ли се борят толкова Египтяните, за мъничката си зона на комфорт, която някой да им отпусне? Да им е честита. Борят се за нея, ще си я получат. И ще си заживеят нормално.
Световният икономически форум публикува виждането си за глобалните рискове и тяхната значимост към 2011 година.
Долната графика показва вида, вероятността и въздействието на всеки един риск и най-важното, степента на корелация между тях. Глобален свят, с глобални и взаимосвързани проблеми. Такива трябва да са и решенията. Интересният въпрос е ние къде се вписваме в картинката.
В неделя из интернет плъзна страховитият слух, че Фейсбук ще затвори врати след 2 месеца. Защото на Марк Цукърбърг му се приискало да си върне стария живот.
Няма да коментирам милионите по света (и у нас), които са повярвали или пък със завидно самочувствие обясняваха, че имат съмнения за истинността на статията. Явно са били доста, при положение, че и CNN публикува статия по въпроса.
Това, което прави впечатление обаче е, че никой от тези хора не е направил и най-малък опит да провери истинността на статията преди да пусне някой изключително "релевантен" коментар. 2 минути с търсачката на гугъл са предостатъчни за да си 101% убеден, че новината е пълна измислица (ако преди това не си бил :)
В днешно време няма нито един източник на информация, в чиято достоверност и безпристрастност да не може да се усъмним. Затова много по-важно от това "да сме информирани" или "да знаем нещо" е да можем да оценим значимостта на информацията, която ни залива непрестанно. В горния случай това е лесно, но когато смесим интернет, маркетинг, политика и бизнес интереси - тогава вече предизвикателството е сериозно. И доколкото виждам почти непосилно за повечето хора.
Днес с шумно обсъждане по форуми и интернет седянки тръгна кампанията "Презерватирай се":
Група псевдо-моралисти му направиха супер реклама и настойчиво вдигаха рейтинга на клипа цял ден, което е доста похвално.
Аз лично съм далеч от мисълта, че този клип е някакво велико творение и че ще остави някаква следа в историята на социалните кампании. Виждам, че е един обикновен, непретенциозен клип, ясно и точно таргетиран, с ясни и конкретни цели. И като такъв си върши работата.
Ама не бил достатъчно естетично изискан, ама не бил професионално направен, ама не бил морален, ама много профанизирал.. Извинявайте, ама живеем в 2010 година - когато във всяка къща има 24 часа порно, интернет бъка от брутални клипчета, гледаме голия задник на азис по билбордите, а ученички правят стриптийз пред директорския кабинет...
Обвиненията в аморалност и профанизация към този клип са абсурдни. А търсещите естетическо удоволетворение е хубаво да се сетят, че май тази кампания няма за цел на никого да доставя каквото и да е естетическо задоволство. Е как може да обвиняваш някой, че не е постигнал нещо, което никога не е целял?
За капак на всичко в Дневник публикуваха как трябвало да се направи подобна кампания. И постнаха 4 клипа, кой от кой по-самоцелни и по-неефективни. Бас ловя, че посланието на "правилните" клипове няма да достигне и до една десета от тази таргет група, до която ще достигне посланието на "пошлия" български клип.
За мен е несъмнено, че кампанията ще получи много бързо вниманието на целевата си група. Това, за което не си залагам главата е, че ще е достатъчно убедителна. Разбира се, няма и как с една реклама да се реши проблема. Но и няколко деца да я запомнят, все ще е добър резултат. Струващ си 11-те хиляди похарчени лева.
Mindset - на български казано - мироглед. Или нагласа.
Според една известна американска психоложка от Stanford University, нагласата ни към интелигентноста е всъщност основен двигател за "количеството" и "качеството" й. Тя определя два типа нагласи:
- Фиксиран интелект - когато възприемаш интелигентността като даденост, константа
- Развиващ се интелект - когато възприемаш интелигентността, като функция на времето, нещо, което се развива.
Хората с "фиксираната" нагласа се стремят на първо място да изглеждат умни, а това ги кара да избягват предизвикателствата, да се отказват при среща с трудност, да възприемат усилието като знак за неумение, да възприемат критиката като обида, да се плашат от успеха на другите хора.
Хората с "развиващата" нагласа се стремят на първо място към това постоянно да трупат нови знания и умения, а това ги кара да търсят предизвикателствата, да не се отказват при трудности, да знаят, че усилието води до усъвършенстване, да се учат от критиките и да намират поуки и вдъхновение сред успелите хора.
Много ми харесва тази кратка и ясна формулировка :) Ето и оригиналната графика:
Всъщност си е толкова човешко - да търсим форми, явления, причинно следствени връзки дори и там където ги няма - да подредим милионите звезди по небето и да рисуваме съдбите си с тях. Да търсим следите на дяволи и ангели, с които да осмислим поведението си. Да сложим човешко лице на марс. Всичко това прави света, в който живеем по-уютен, по-значим и по-човешки.
Човешко е, но не помага много на човечеството. Еволюционен парадокс?
Ето един TED talk, в който се разкриват няколко психологически илюзии (с бг субтитри). Особено добра е песничката, която върви на обратно :)
Ок, не са много хората, които вярват в точно тези психологически илюзии, но концепциите се показват най-добре с крайни примери.. а който му трябват по-реални - да се огледа около себе си - всеки ден купища хора около нас си измислят знание, без дори да си помислят да го проверят.
Стъпка 1. Страх ме е. Природата е могъща. Търся предзнаменование. Търся логика. Търся милост.
Стъпка 2. Те искат да разберат Бог, но не могат. Аз мога да бъда посредник между тях. Ще имам власт над хората. На този свят му трябват послушни и мотивирани хора, за да се развива.
Когато правя избор се обръщам дълбоко навътре в себе си, пускам въображението си напред във времето, преоткривам се и избирам. Когато избирам, аз творя.
Изборът черпи сила от моите ценности, визия и идентичност. След което ги пресъздава. Освен когато е отказ от движение и се превърне в търсене на рутина и спокойствие.
Не помниш ли удоволствието, което изпитваше, когато те почеша зад ухото, а ти мъркаше блажено? Нима тази ръка винаги ще ти напомня за шамара, които изяде като малък, когато препикаваше килима? Не виждаш ли, че я протягам с любов, не усещаш ли?
Сгреших. Но не защото те ударих, а защото направих така, че никога да не знаеш какво иска протегнатата ми ръка чак до момента в който усетиш болка или наслада. А страхът побеждава копнежа..
На мен очите ми веднага се заковаха в секцията за космология и "най-дълбоката" ултравиолетова снимка на Вселената правена от земята. Купища галактики, някои от които днес са на завидната възраст от около 12 милиарда години, се виждат в едно мъничко парче от небето, голямо колкото четвъртинка от луната.
Това разбира се ми напомни за изключителното наблюдение от 2004 на Хъбъл, който поглежда почти 13 милиарда години назад във времето - малко след като първите звезди и галактики са се сформирали. Там в район голям колкото 1/100 от луната се виждат почти 10 000 галактики, повечето от които днес са на над 10 милиарда години, а най-старите - почти 13 милиарда годишни - се виждат как са изглеждали като бебенца.
Това, което се вижда на тези снимки е изумително и потресаващо. Макар и на пръв поглед да не са нищо повече от купчина цветни петна на черен фон, картината, която рисуват във съзнанието е толкова величествена, че трябва много време човек да я осмисли.
За любителите на фотографията - "снимката" на Хъбъл са всъщност наложени 800 отделни експозиции от по 21 минути - т.е. общата експозиция е около 11 дена, а за заснимането и са отишли над 4 месеца :) Всичко това с 1-метровото огледало на Хъбъл и 16 мегапикселовата Advanced Camera for Surveys.
Е как да не очакваш с интерес наследника на Хъбъл - JWST, който се очаква със 6-метровото си огледало да види още по-добре първите звезди и галактики във Вселената, както и да огледа в повече детайли планети подходящи за живот в нашата галалктика...
Какво ли си мислиш, когато си погребан 700 метра под земята, тотално изолиран от света, чакащ смъртта си с още 32 колеги до теб?
Вярваш, че Господ е велик и ще ти помогне да се измъкнеш. И той е. На 17-тия ден, през тясната 700 метрова дупка, която са изкопали до теб, помирисваш спасението. Пращаш бележка до близките си, че си жив и вярваш, че Господ ще те опази жив.
А на повърхността хората пеят националния химн и развяват националното знаме по улиците. От щастие. Сигурно горди заради това, че Господ е избрал точно тяхната държава, за да сътвори чудото и да спаси живота на тези хора.
Нищо, че господ първо ги е погребал "предизвиквайки" срутване в необезопасената от държавата мина. Нищо, че ще чакат още 4 месеца, за да ги спасят наистина. Нищо, че спасителите цели 7 пъти са пробивали "грешна" дупка, заради неточности в картите.
Господ е велик. А човек има нуждата да вярва, че има добронамерен разум, който има повече сила и мощ от него. Вяра, без която е толкова трудно да се живее. Вяра, която ще умре чак в деня, в който Господ предаде мощта си на Човека. Ако е рекъл де.. а дотогава ще мине още толкова много време.
Дай да ти редя една далавeра. Любима реплика от народния фолклор. Вчера ми напомниха за нея с един виц.
Малко преди това слизам от едно такси и си искам бележката. Учтивият шофьор ми дава три и ми казва че една от тях е за по-голяма сума - да използвам нея.
Мисленето на един куп хора е пропито с идеята за далаверата. С идеята да минеш тънко. Да прецакаш някой и да се облагодетелстваш за негова сметка. Дори когато си явно добронамерен и доброжелателен - нещата често опират пак до там, безкористно да помогнеш на някой да е на далавера (за сметка на някой друг разбира се).
Не казвам, че това мислене е изначално погрешно и проблемно. Ама човек има лимитирана възможност фокусира вниманието си и мотивацията си. Не може да имаш 10 визии за живота си - имаш само една. Аз лично предпочитам моят фокус да е изцяло върху стойностите - как да нося стойност в моя живот и този на хората около мен. И това се отплаща. За далаверата не съм сигурен.
Из интернет хвърчат записи на Мел Гибсън, който брутално и грозно обижда, заплашва (с убийство) и унижава майката на детето си около 15 минути по телефона. Не ми се занимава с личните им отношения, щото са си тяхна работа. Но ми прави впечатление - след тази безумна тирада, изпълнена с всички нецензурни думи, които сте чували в английския език - медиите и коментаторите отдават голямо значение на това, че в един момент, почти мимоходом, е използвал думата негър.
И не само това, нямат никакъв проблем да цитират думата "whore". Но за негър навсякъде се говори като за "the N-word". Не може в 15-минутна брутално обидна тирада, ти да се хванеш за това, че използвал думата негър. Дори някъде из коментарите в Youtube прочетох, че всичко друго може да бъде простено, но расизма му не...
Колкото и да съм против расовата (а и не само) дискриминация по принцип, не мога да се отърся от чувството, че има нещо сбъркано в американското общество и начина, по който понякога измества същината на нещата водено от сляпо робуване на догми...
Разбира се има и други, практично настроени американци, които използват медийния шум и пуснаха нов хит с Мел, за да си промотират албума:
Космическият телескоп Касини наблюдава отблизо "смяната на сезоните" на Сатурн. В края на миналата година слънцето започва да осветява горната (северната) част на пръстените и съответно позволява да се правят нови снимки.
Ето няколко красиви снимки от последните дни и месеци. Пълният каталог е тук.
Луната Дафнис
прави вълни
в пръстените на Юпитер.
Дафнис и Пандора,
две от луните
вплетени в пръстените
Тетида и Диона
във величествена снимка
Най-голямата луна, Титан,
скрита зад засенчените пръстени.
Под нея е Мимас.
Моята полиция си има нов химн. Самите полицаи май не се гордеят много с него, а хората ги взимат на подбив, ама много. Малко е гадничко, когато те възпяват с идеали, да се криеш гузно с наведена глава.
Долу горе по същото време моята полиция реши да затвори моята библиотека. Библиотекарите, те май се гордеят и хората не ги взимат много на подбив. Ама пак е малко гадничко да си криеш сървърите по покривите на обществени сгради и да се правиш на Робин Худ в 21 век. И не е случайно, че гордостта им си остава една такава малко ъндърграунд.
Аз ще се въздържа от повече коментари тук (ако някой иска да научи мнението ми има го в коментарите тук), но ще си позволя да изрека един личен призив, в който вярвам:
Трудът ни има смисъл за останалите хора, когато отговаря на техните нужди, когато сме им полезни. А ако някой е положил такова усилие за нас, трябва да намерим начин да го възнаградим, за да го направи пак. А не да се възползваме "на готово".
Това е. Просто е. И при полицията и при онлайн библиотеките нещо по веригата обаче май се чупи. Понякога и на повече от едно място.
Кой пък ги подучи феновете във Варна да ръкопляскат по време и след химна на гостуващите отбори в световната лига по волейбол? Възмутително! Още малко и ще заприличаме на цивилизована държава :)
Обаче това ме накара да се замисля, как реагираш когато си силен, можещ, знаещ. Тогава можеш да си позволиш да уважаваш съперника, различния, можеш да черпиш сила от неговата, да твориш с него. Тогава се развиваш.
За сметка на това, когато нямаш нищо, когато си слаб и неспособен, не знаеш къде искаш да отидеш и как да го постигнеш, тогава просто псуваш, завиждаш и ненавиждаш всичко чуждо и различно. Тогава си хейтър.
