В четвъртък ще се проведе поредната философска сбирка в
Нетейдж. Темата ни този път ще бъде:
Връзката между човек и общество.Ето и въведението към темата, което приготвих за останалите участници, без то да има каквито и да са претенции за точност и пълнота.
"Част от въпросите, които ви предлагам да засегнем са:
1) Можем ли да живеем като индивиди извън (всяко едно) общество?
2) Имаме ли свободен избор на общество, в което искаме да живеем?
3) Какво ни свързва с обществото?
4) Имаме ли дълг към обществото или то към нас?
5) Как трябва да балансираме личните и обществени интереси? Каква работа ни върши разграничението между обществено и частно?
6) Имаме ли влияние над обществото, в което живеем? Доколко можем да предвиждаме (прогнозираме, предизвикваме) обществени промени?
7) Кой определя ценностите на обществото ни? Всеки един от нас? Избрани хора? Държавни институции?
9) Как се променя разбирането за човешката личност в контекста на участието й в обществото? Обществото ограничава ли или освобождава личността?
Желанието ми е да се съсредоточим повече по темата за
самата връзка между човек и общество, отколкото на дефиницията за общество, затова ето няколко опорни точки по отношение на дефиницията за общество (тъй като ще искаме да тръгнем от там така или иначе).
В дефинициите за общество се забелязват разлики като например следните:
Група от хора...
- ...обединени от общи интереси, връзки, цели... (определения, които акцентират върху разитието, върху общото бъдеще).
- ...споделящи бит, култура, традиции (акцентът тук е върху миналото, върху завареното общо).
Вероятно може да се получи повече конкретика на понятието за общество, ако се разграничат смислите, в които бихме използвали съответно термините "
общност" и "
общество". Етимологично, първото (от лат. communico) - отпраща към споделяне, единство, общо житие и пр., докато в "общество" (от лат. socio) акцентът е върху съ-участието, сдружаването (юридическо, търговско и пр.).
Това различаване се открива например в т. нар. теории за обществения договор (social contract), търсещи основания за появата на държавността в общия смисъл на правни отношения. Тук "сдружаването" се надгражда над едно "естествено състояние" - житието на хората, което все така е общо, но все още не е регулирано от съвместно изработени и приети правила (норми, закони, включително гарантиращите общи права) по отношение на личните и съвместните начинания.
Една от най-всеобхватните форми на обществото е
гражданското общество. Приема се, че гражданското общество заема мястото между конкретната личност и държавата (но в него може би не попадат и икономиката/бизнеса) и негова основна характеристика е доброволното обединение . Допускам, че гражданското общество основно носи грижата за
регулирането на общото благо и нормалното функционаране на човешките взимоотношения. Поради тази причина в основата на гражданското общество са залегнали
принципите на морала и правото.
Надявам се, че след тези няколко опорни точки ще можем да се вглъбим по-сериозно в темата каква е връзката менжду отделния човек и обществото (в частност гражданското)."
Еми това е... ако открием нещо забележително в четвъртък, ще го добавя :) А дотогава се надявам да разбера и други мнения по този толкова интересен въпрос ;)