За кого да гласуваме

Нямам желание да си политизирам блога, макар да ми е интересно да си мисля за принципите на избор, демокрация и обществени ценности, за които трябва да гласуваме.

В момента обаче си задавам един чисто практичен въпрос. Заслужава ли си да гласуваш за партия, за която се знае, че няма да е сред лидерите на изборите (или в крайния си вариант може дори да не влезе парламента).

Отговора струва ми се би се определил от 3 важни неща:

1) Защитава ли тази партия някаква уникална позиция от особена важност за тебе.

2) Ще има ли възможност тази партия да наложи тази уникална позиция в управлението дори и да не спечели изборите.

3) До колко е голяма опасността гласа ти да бъде подменен - т.е. да подкрепи безрезервно (в замяна на 1-2 министерски поста) друга по-голяма партия, за която ти не би гласувал.

Лично на мен тази практична гледна точка ми помага да сведа избора си до много по-опростена конфигурация от партии (и да се почувствам почти като гласоподавател в САЩ :)

Оптически измами

Наскоро ми попадна една оптическа илюзия, която беше толкова истинска, че наистина не можах да повярвам доста време:

На тази снимка ясно се виждат сини и зелени спирали. До тук чудесно.

Ама ако кликнете върху снимката, ще видите, че тя се състои от много раета. Колкото и внимателно да се вгледате в сините и зелените раета ще ви се струва, че са напълно различни цветове.. ама не. "Синьото" и "зеленото" са абсолютно един и същи цвят - който не вярва да хваща пипетките в Фотошоп.

Това е още един вид евристика (подобна на тези при вземането на решения). В повечето ежедневни ситуации заключението, до което достига мозъка ни без да ни предоставя пълната информация, е точно и ни служи вярно... но в по-нестандартни ситуации може да ни излъже жестоко.

Аз лично вече съм се научил да не вярвам на нито едно от 5-те си сетива :)

Ето малко повече детайли за тази илюзия. Ето и още много нагледни факти за човешкото визуално възприятие на този прекрасен сайт на на Акиоши Китаока.

15 години от чудото САЩ'94

На 21 юни 1994 започна една неповторима приказка... започна с една тежка загуба... и свърши 1 месец по-късно с още една тежка загуба...

Колкото повече време минава от тогава, толкова повече разбирам какво чудо се случи. И с всяка изминала година гледайки тези кадри изживявам все по-силно емоциите...

17 ноември 1993, Париж

20 юни 1994, Далас

5 юли 1994, Ню Йорк

10 юли 1994, Ню Йорк

За кого се отнасят етичните норми

Ето краткото ми въведение за поредната Нетейдж философска сбирка в четвъртък. След това ще допиша и интересните неща, които сме си казали :)

Предлагам темата за следващата ни сбирка да е „За кого се отнасят етичните норми”

Всеки от нас знае, споделя и вярва в етични правила и норми. Най-кратко казано, етиката се занимава с това, кое е правилно и морално в поведението ни и отношенията ни с другите...

Моят въпрос е: поведението и отношението към кого?

По интуиция знаем, че етичните правила се отнасят за отношенията ни с други хора. Но дали не можем да помислим за по-добро определение към кого се отнасят етичните норми.

Например, отнасят ли се етичните норми по един и същ начин за:

• Животни (етично ли е да убиваме за да се храним; етично ли е да използваме животните за експерименти с лекарства; етично ли е да гледаме животни като домашни любимци; а като източник на храна;)
• Живи същества като цяло (етично ли е да убием цвете (ако въобще може да се убие цвете), а плевел, а плъх; етично ли е да си вземем котка, която да убие плъха)
• Хора от различни раси, религии, националности
• Неморални хора (трябва ли да сме етични към хора които не споделят етичните принципи)
• Ненормални хора и/или малки деца (които спадат несъзнателно към групата на неморалните хора)
• Неживи хора (етично ли е да изхвърлим любимите предмети на починал човек, етично ли е да не посетим гроба му)
• Неживи предмети (етично ли е да изхвърлим детска кукла на боклука; етично ли е да изгорим снимки; етично ли е да изхвърлим компютър способен да надиграе всеки шахматен шампион)

Предложението ми е по-скоро да обсъдим има ли общи признаци с които да определим кое същество заслужава етично отношение и кое не, отколкото да се фокусираме върху някой от конкретните въпроси по-горе. Надявам се да допринесете с още много примери, които да могат да ни помогнат да стигнем да някаква дефиниция.

Ще живеем още няколко милиарда години

Преди няколко дни учените разкриха, че може би зоната поддържаща живот около 1 звезда е вероятно доста по-тънка от колкото сме предполагали :(

Днес се появи друга новина, която предполага, че планети (като нашата), които все пак са попаднали в тази зона могат да поддържат живот по-дълго отколкото се предполагаше.

Идеята е, че това се осъществява чрез саморегулация на климата - т.е. макар слънцето да почва да пече все по-силно, атмосферното налягане намалява, което пък от своя страна отслабва парниковия ефект и така средните температури остават сравнително постоянни. А целия този механизъм се задвижва от биосферата на земята, която извлича азота от атмосферета.

Като цяло изводите от тези новини са май две:

1) Живота на земята няма да бъде сварен след 1 милиард години, а ще има още няколко милиарда да се развива (което май няма да има значение.. щото до 1 милиард години или ще сме се самоунищожили и ще сме се разпространили много по-надалеко от собствената си звезда)

2) Макар и да не е толкова лесно да се зароди живот във Вселената колкото сме си мислели, зароди ли се веднъж, той е по-издържлив отколкото сме предполагали ;)

И двете новини от последните дни са определено доста спекулативни.. но пък май нямаме друг избор освен да спекулираме по тези теми... поне засега.

Гласоводител и Гласоследител

Една чудесна инициатива със средно успешна реализация засега...

Реших да мина през гласоследителя и да проверя кой е представял мнението ми най-добре през последните 4 години... оказа че е БНС (това е политическото обединение Български Народен Съюз, а не националистическата организация Български Национален Съюз), което не би ми минало и през акъла ;) Е, вярно е, че по много малко от темите съм се запознал с конкретните дебати и мнението ми е малко необосновано, така че шанса за грешки е сериозен ;)

Все пак адмирирам инициативата и се надявам, че ще можем да я направим малко по-достъпна за обикновения човек, който не следи отблизо политическия и икономически дебат.

Май ще се научим да се радваме на футболните мачове

До скоро ходенето на мач го свързвах предимно с люпене на семки, много псуване и крещене срещу съдиите, противника и собствените играчи, когато не играят добре.
Просто мачовете бяха един отдушник, където да си изхвърлиш всичката негативна енергия която си натрупал.

Това което видях на последното дерби ЦСКА-Левски и на мача България-Ейре беше уникална хореография, истински празник и спектакъл, в който ние зрителите бяхме активни участници. Май скоро ходенето на мач ще се превърне в източник на позитивни изживявания и позитивна енергия, дори и когато отбора ти губи.

Евала на организаторите и хореографите на агитките, които скоро може да достигнат най-добрите примери в Европа и които одавна са надминали американската публика. Там, зад океана, гледат спортните си събития все едно са театрални постановки.

Разходка в Борисовата Градина

Колко много живот има на земята

Всяка година се откриват по 20 000 нови животински и растителни вида. Изумително е колко много екперименти си е правила природата, за да стигне там където е днес. Изумително е как с малки стъпки за 4 милиарда години може да изминеш пътя от космически прах до съзнателен живот..

Ето и най-интересните 10 нови вида за миналата година.. на мен любимото ми е насекомото пръчка :)

http://news.nationalgeographic.com/news/2009/05/photogalleries/top-ten-new-species-pictures/index.html

Макро красоти от Варна

Няколко макро снимки от вилата във Варна.

     

    

    

    

Един пролетен ден

Студен проливен дъжд.

Изливам сълзи от

смръзналата си душа.

Студено, мокро и неуютно.

Мек слънчев лъч.

Прегръщам вярата си

и излъчвам топлина.

Весело, светло и сигурно.

Топла ветровита вечер.

Отпивам глътка абсент

и виждам красотата в себе си.

Леко, спокойно и измамно.

Един пролетен ден.

Чета спомените си 

и събирам сили за живот.

Прелюдие за лято.

Сбогом, Татко!

Промяната дойде.

Неочаквана, нежелана, брутална и всеобхватна.

Задава много въпроси, учи на отговори.

Поставя проблеми и изисква решения.

Трудно е, но ще се справим. Заедно.

Сбогом татко. 

Ти беше пример и опора, беше истински човек, баща с който аз съм горд.

Ще живееш винаги в нас, с нас и чрез нас!

Космос 3D

Снимките на интересни обекти в галактиката и извън нея винаги са ми били изключително вълнуващи и развихрящи въображението.

Днес прекарах десетина минути (защото от повече щях да стана разноглед) гледайки част същите тези снимки... в 3D вариант. Определено се искат малко умения как да си кръстосаш очите, за да видиш изображението триизмерно, но в момента, в който го направиш, виждаш всичко кристално ясно и в голяма дълбочина :)

Авторът е Jukka-Pekka Metsävainio, а доста 3D снимки и други красоти могат да бъдат открити на блога му:
http://astroanarchy.blogspot.com/search/label/stereo%20images
(там има и 3D версии, които не изискват кръстосване на погледа, но аз честно казано не можах да ги "видя").

А да, инструкциите за това как да се гледат снимките са тук.

Суета

София, Февруари 2008

Най-хубавите микроскопични снимки

Е не знаех, че има и такъв конкурс.. но трябва да призная, че съм впечатлен от снимките :))) Надявам се и на вас да ви харесат:

http://news.nationalgeographic.com/news/2008/10/photogalleries/best-microscope-photos/index.html

Скрити капани при вземането на решения

Една статия, която почти се е превърнала в класика по темата и на която наскоро попаднах за пореден път. За първи път е публикувана в Harvard Business Review през 1998 и е насочена най-вече към вземането на бизнес решения, но определено има приложения и извън бизнеса. И тъй като повтарянето, записването и преподаването са едни от най-ефективните способи за научаване, ето и моето обобщение на тази статия, пък дано да прихвана най-накрая и аз нещо от нея :)

(Не знам дали някой вече я е превеждал на български и каква популярност са добили тези термини, така че превода е моя свободна интерпретация, за която приемам критики.)

Човешкият мозък използва евристики, или вродени правила за обработване на информацията, с помощта на които взема решения без да му е нужно съзнателно да обработва цялата информация (която и без това рядко има). И в повечето случаи този процес е изключително ефективен. Но не винаги.

Ето осем проблема, до които тези вродени ирационалности могат да доведат. Аз лично съм попадал във всяка една от тези ситуации, и мисля, че всеки един човек, който познавам го е правил. Само дето на някои им се случва по-често от други, при това без да си дават каквато и да е сметка за това.

1) Закотвяне (Anchoring)
Отдаваме прекалено голямо значение на информация, която първо сме научили или която вече знаем.

2) Запазване на статуквото (Status Quo)
Предпочитаме алтернaтиви, които запазват сегашната ситуация, която ни е добре позната и знаем как да се ориентираме в нея.

3) Оправдаване на вложените средства (Sunk Costs)
Когато сме вложили много усилия, средства или емоции в нещо, сме склонни да продължим по същия път единствено, защото не искаме да приемем, че всички тези усилия могат да се окажат напразни.

4) Утвърдителни доводи (Confirming evidence)
Отдаваме много по-голямо значение на информация, която потвърждава нашето (пред)убеждение. Аз лично бих сложил този проблем на първо място.

5) Рамкиране на проблема (Framing)
Начина, по който дефинираме или формулираме проблема предопределя по какъв начин ще подходим към решението му.

6) Прекалена самоувереност (Overconfidence)
Ами заглавието си го казва. Прекалено много вярваме на собствените си преценки, мнения и интуция, без да търсим достатъчно доказателства за правотата им.

7) Предпазливост (Prudence)
Склонността ни да избегнем нежелателен изход на всяка цена може да направи решенията ни неефективни.

8) Избирателна памет (Recallability)
Някои събития и факти оставят силен отпечатък в паметта ни (или просто се запомнят по-лесно от други). Такива факти и събития могат повлияят на дадено решение по-силно, отколкото имат реално отношение към проблема.

Тези 8 капана при взимане на решения не са единствените, разбира се, но мисля че обобщават една голяма и често срещана част от тях. А някой друг попадал ли е на още капани?

Добро и Зло са деца на Обществото

Вчера с моя приятел Бисо проведохме един дълъг разговор по темата за обществото и връзката му с човека. Разбира се два часа не ни стигнаха да навлезем в дълбочина в тази необятна тема, но все пак искам да отбележа едно-две интересни неща.

Бисо зае позиция която дефинира общество като "двама или повече човека, които влизат в съзнателни взаимоотношения". В Нетейдж тепърва ще си блъскаме главата по-сериозно по темата ще е то общество, така че тази дефиниция ми се стори интересна - много проста, ясна и конкретна. Макар че признавам, мен малко ме смущава прекалената й простота и може би лека непрактичност :)

Друга интересна теза, която Бисо спомена, и надявам се аз разтълкувах правилно е, че понятията за добро и зло са рожби на обществото и губят значението си извън него. Т.е. извън съзнателното взаимодействие на хора с други хора, добро и лошо се обезмислят като понятия.
(Усещам, че скоро ще напиша нещо по темата за липсата на абсолютни ценности, а и за отношението към животните :)

Ами това е... засега :) Обсъдихме и още много аспекти на темата, но там сякаш останаха някои недоизяснени моменти и ми е малко трудно да ги опиша в един-два параграфа :) Но времето е пред нас...

3-те големи въпроса на Хокинг

Това 10-минутно видео дава сбитото мнение на един от най-великите умове на нашето време по 3 фундаментални въпроса за Вселената. Но освен конкретната информацията съдържа и много скрити въпроси и отговори за човека, личността, волята, разума, технологията...

Повече за Стивън Хокинг може да научите на: http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Hawking

Връзката Човек-Общество

В четвъртък ще се проведе поредната философска сбирка в Нетейдж. Темата ни този път ще бъде:

Връзката между човек и общество.

Ето и въведението към темата, което приготвих за останалите участници, без то да има каквито и да са претенции за точност и пълнота.

"Част от въпросите, които ви предлагам да засегнем са:

1) Можем ли да живеем като индивиди извън (всяко едно) общество?
2) Имаме ли свободен избор на общество, в което искаме да живеем?
3) Какво ни свързва с обществото?
4) Имаме ли дълг към обществото или то към нас?
5) Как трябва да балансираме личните и обществени интереси? Каква работа ни върши разграничението между обществено и частно?
6) Имаме ли влияние над обществото, в което живеем? Доколко можем да предвиждаме (прогнозираме, предизвикваме) обществени промени?
7) Кой определя ценностите на обществото ни? Всеки един от нас? Избрани хора? Държавни институции?
9) Как се променя разбирането за човешката личност в контекста на участието й в обществото? Обществото ограничава ли или освобождава личността?

Желанието ми е да се съсредоточим повече по темата за самата връзка между човек и общество, отколкото на дефиницията за общество, затова ето няколко опорни точки по отношение на дефиницията за общество (тъй като ще искаме да тръгнем от там така или иначе).

В дефинициите за общество се забелязват разлики като например следните:

Група от хора...
- ...обединени от общи интереси, връзки, цели... (определения, които акцентират върху разитието, върху общото бъдеще).
- ...споделящи бит, култура, традиции (акцентът тук е върху миналото, върху завареното общо).

Вероятно може да се получи повече конкретика на понятието за общество, ако се разграничат смислите, в които бихме използвали съответно термините "общност" и "общество". Етимологично, първото (от лат. communico) - отпраща към споделяне, единство, общо житие и пр., докато в "общество" (от лат. socio) акцентът е върху съ-участието, сдружаването (юридическо, търговско и пр.).

Това различаване се открива например в т. нар. теории за обществения договор (social contract), търсещи основания за появата на държавността в общия смисъл на правни отношения. Тук "сдружаването" се надгражда над едно "естествено състояние" - житието на хората, което все така е общо, но все още не е регулирано от съвместно изработени и приети правила (норми, закони, включително гарантиращите общи права) по отношение на личните и съвместните начинания.

Една от най-всеобхватните форми на обществото е гражданското общество. Приема се, че гражданското общество заема мястото между конкретната личност и държавата (но в него може би не попадат и икономиката/бизнеса) и негова основна характеристика е доброволното обединение . Допускам, че гражданското общество основно носи грижата за регулирането на общото благо и нормалното функционаране на човешките взимоотношения. Поради тази причина в основата на гражданското общество са залегнали принципите на морала и правото.

Надявам се, че след тези няколко опорни точки ще можем да се вглъбим по-сериозно в темата каква е връзката менжду отделния човек и обществото (в частност гражданското)."

Еми това е... ако открием нещо забележително в четвъртък, ще го добавя :) А дотогава се надявам да разбера и други мнения по този толкова интересен въпрос ;)

Вестник Марка сваля президент

Вестник Марка изобличи президента на Реал Мадрид в машинации на вота на генералната асамблея на клуба и предизвика оставката му в рамките на една седмица със серия от публикации.

Не знам дали разследването е инициирано и проведено от Марка или вестникът е бил просто средството, използвано от някой друг за постигане на политическа цел. Най-вероятно и от двете по малко.. но при всички положения тези статии са пример за силно и ефективно журналистическо разследване, което изобличава категорично една незаконна манипулация.

Детайли: http://sportal.bg/news.php?id=152348 , http://sportal.bg/news.php?id=152075