Откритие

Един цитат от великия учен Енрико Ферми:

"Има два възможни изхода. Ако резултатите потвърдят хипотезата, значи си извършил замерване. А ако я отхвърлят, значи си направил откритие."

Истински ценните неща, са тези, които не се вместват в разбирането ни за света.. тези, които отварят нови врати, дават ново знание и перспектива..

Вярата, която дава сила

Какво ли си мислиш, когато си погребан 700 метра под земята, тотално изолиран от света, чакащ смъртта си с още 32 колеги до теб?

Вярваш, че Господ е велик и ще ти помогне да се измъкнеш. И той е. На 17-тия ден, през тясната 700 метрова дупка, която са изкопали до теб, помирисваш спасението. Пращаш бележка до близките си, че си жив и вярваш, че Господ ще те опази жив.

А на повърхността хората пеят националния химн и развяват националното знаме по улиците. От щастие. Сигурно горди заради това, че Господ е избрал точно тяхната държава, за да сътвори чудото и да спаси живота на тези хора.

Нищо, че господ първо ги е погребал "предизвиквайки" срутване в необезопасената от държавата мина. Нищо, че ще чакат още 4 месеца, за да ги спасят наистина. Нищо, че спасителите цели 7 пъти са пробивали "грешна" дупка, заради неточности в картите.

Господ е велик. А човек има нуждата да вярва, че има добронамерен разум, който има повече сила и мощ от него. Вяра, без която е толкова трудно да се живее. Вяра, която ще умре чак в деня, в който Господ предаде мощта си на Човека. Ако е рекъл де.. а дотогава ще мине още толкова много време.

Дай да ти редя една далавера

Дай да ти редя една далавeра. Любима реплика от народния фолклор. Вчера ми напомниха за нея с един виц.

Малко преди това слизам от едно такси и си искам бележката. Учтивият шофьор ми дава три и ми казва че една от тях е за по-голяма сума - да използвам нея.

Мисленето на един куп хора е пропито с идеята за далаверата. С идеята да минеш тънко. Да прецакаш някой и да се облагодетелстваш за негова сметка. Дори когато си явно добронамерен и доброжелателен - нещата често опират пак до там, безкористно да помогнеш на някой да е на далавера (за сметка на някой друг разбира се).

Не казвам, че това мислене е изначално погрешно и проблемно. Ама човек има лимитирана възможност фокусира вниманието си и мотивацията си. Не може да имаш 10 визии за живота си - имаш само една. Аз лично предпочитам моят фокус да е изцяло върху стойностите - как да нося стойност в моя живот и този на хората около мен. И това се отплаща. За далаверата не съм сигурен.

За Мел Гибсън и американците

Из интернет хвърчат записи на Мел Гибсън, който брутално и грозно обижда, заплашва (с убийство) и унижава майката на детето си около 15 минути по телефона. Не ми се занимава с личните им отношения, щото са си тяхна работа. Но ми прави впечатление - след тази безумна тирада, изпълнена с всички нецензурни думи, които сте чували в английския език - медиите и коментаторите отдават голямо значение на това, че в един момент, почти мимоходом, е използвал думата негър.

И не само това, нямат никакъв проблем да цитират думата "whore". Но за негър навсякъде се говори като за "the N-word". Не може в 15-минутна брутално обидна тирада, ти да се хванеш за това, че използвал думата негър. Дори някъде из коментарите в Youtube прочетох, че всичко друго може да бъде простено, но расизма му не...

Колкото и да съм против расовата (а и не само) дискриминация по принцип, не мога да се отърся от чувството, че има нещо сбъркано в американското общество и начина, по който понякога измества същината на нещата водено от сляпо робуване на догми...

Разбира се има и други, практично настроени американци, които използват медийния шум и пуснаха нов хит с Мел, за да си промотират албума:

Касини снима Сатурновата система

Космическият телескоп Касини наблюдава отблизо "смяната на сезоните" на Сатурн. В края на миналата година слънцето започва да осветява горната (северната) част на пръстените и съответно позволява да се правят нови снимки.

Ето няколко красиви снимки от последните дни и месеци. Пълният каталог е тук.

Луната Дафнис 

прави вълни 

в пръстените на Юпитер.

Дафнис и Пандора, 

две от луните

вплетени в пръстените

Тетида и Диона 

във величествена снимка

Най-голямата луна, Титан,
скрита зад засенчените пръстени.
Под нея е Мимас.

Моята полиция срещу Моята библиотека

Моята полиция си има нов химн. Самите полицаи май не се гордеят много с него, а хората ги взимат на подбив, ама много. Малко е гадничко, когато те възпяват с идеали, да се криеш гузно с наведена глава.

Долу горе по същото време моята полиция реши да затвори моята библиотека. Библиотекарите, те май се гордеят и хората не ги взимат много на подбив. Ама пак е малко гадничко да си криеш сървърите по покривите на обществени сгради и да се правиш на Робин Худ в 21 век. И не е случайно, че гордостта им си остава една такава малко ъндърграунд.

Аз ще се въздържа от повече коментари тук (ако някой иска да научи мнението ми има го в коментарите тук), но ще си позволя да изрека един личен призив, в който вярвам:

Трудът ни има смисъл за останалите хора, когато отговаря на техните нужди, когато сме им полезни. А ако някой е положил такова усилие за нас, трябва да намерим начин да го възнаградим, за да го направи пак. А не да се възползваме "на готово".

Това е. Просто е. И при полицията и при онлайн библиотеките нещо по веригата обаче май се чупи. Понякога и на повече от едно място.

Оазис

Мястото е комплекс Оазис близо до Лозенец. Поводът да съм там беше тийм билдинг с Телерик.

Силните уважават противника

Кой пък ги подучи феновете във Варна да ръкопляскат по време и след химна на гостуващите отбори в световната лига по волейбол? Възмутително! Още малко и ще заприличаме на цивилизована държава :)

Обаче това ме накара да се замисля, как реагираш когато си силен, можещ, знаещ. Тогава можеш да си позволиш да уважаваш съперника, различния, можеш да черпиш сила от неговата, да твориш с него. Тогава се развиваш.

За сметка на това, когато нямаш нищо, когато си слаб и неспособен, не знаеш къде искаш да отидеш и как да го постигнеш, тогава просто псуваш, завиждаш и ненавиждаш всичко чуждо и различно. Тогава си хейтър.

Време и история

Историята е противоречиво нещо. За малкото хора, които знаят да четат историята правилно и безпристрастно, тя е уникално богатство. За всички други, забили поглед в миналото, е ужасна прокоба. Равносметката е неясна.

Доскоро бях готов да обявя историята по-скоро за вредна отколкото за полезна, най-вече заради примитивния, непрактичен и неефективен исторически прочит, който, със създаването на националните държави преди около 200 години, се налага като масов на много места. Характерно за този прочит е търсенето на извор на величие в миналото, а не напред в бъдещето. И това е притеснително.

Но до скоро не си давах сметка за нещо много по-важно. Без концепцията за история всъщност няма и поглед напред. Когато няма минало, няма и бъдеще, а има само настояще. Както Дени ми подсказа, в по-голямата част от съществуването си човечеството вероятно е живяло без идеята, че има история. Човешкият живот в праисторическите времена е бил самостоятелен, независим, обусловен от настоящето. Човек не се е считал за връзка между поколения, а светът не се е развивал. Човекът е бил просто временна божия еманация, а не част от цивилизация. Дори идеята за времето тогава не я е имало. Живеело се е в свят пълен с цикличност, където краят е бил начало, а началото край.

Идеята, че времето е линейно и има една единствена посока, че светът и човечеството не се преражда постоянно, а се развива, че човек е една активна част от хилядолетно развитие, се е появила в модерната история може би чак през късните предхристиянски периоди. И това е дало тласък на човешката цивилизация. Странно как една идея, която смятаме днес за природна даденост, всъщност е едно от големите интелектуални постижения на човечеството.

Идеята за време и история е една от чертите, която ни отличава от другите животни. Но тази отличителна черта (както и останалите), не ни е паднала от небето, а сме се борили за нея десетки хиляди години.

Бакшиши за държавните служители

Задавам си въпроса, ако сложим по една касичка до всяко едно гише в пощата, митницата, КАТ и така нататък.. и всеки пуска 50ст или левче, но само ако е доволен от обслужването, няма ли драстично да повишим и качеството на обслужване и удоволетворението на самите държавни служители?

Идеята е елементарна, не струва нищо да се реализира, а ще помогне на всички. Според съвсем груби сметки, служителите може да успеят да си докарат до 100% увеличение на заплатите и това без да вземаме и стотинка повече от отънелия държавния бюджет.

Формулата е елементарна и отдавна измислена от частния бизнес и развитите общества (че тук в България още се ослушваме като трябва да оставим бакшиш).

Да грешим или да не грешим

Конкретният повод е дискусията какъв подарък да купим на един приятел. Сблъсъкът беше между идеята за по-специален личен подарък (картина) или ваучер за дрехи. Основният аргумент срещу личния подарък не беше дали тази картина ще й допадне или не, ами това, че е принципно трудно да сме сигурни, че можем да улучим картина, която ще й хареса и ще пасне на апартамента, че това е личен избор, трябва тя сама да си го направи, и т.н.

За много хора е по-важно да не сгрешат, отколкото да се опитат да оставят отпечатък, да направят нещо забележително. Страх, който прави живота ти зависим от чужди ценности и нрави. Дали срамът от грешката е толкова страшен или просто това е извинение да следваш предначертания път без допълнителни усилия не знам. Но знам, че успехът и постиженията са свързани с опити и грешки, с търсене, с налучкване, с вяра.

Прозвуча като безумна генерализация, но поводът разбира се е просто подсещане, а не причината за това, което си мисля. Горното не е обвинение към някого, а по-скоро публично самонавиване, защото и аз съм бил възпитаван първо да не греша, а след това да се стремя към постижения. Да, ама тази приоритизация просто не работи...

Как да си поискаме обслужване

Случка 1:
Влизам в таксито на Младост 1 и казвам: "За летището". Следва възклицанието: "Е, ти ли ще ми се паднеш бе батка. Дано поне да имаш дребни, че ми писна да развалям". След което на моето мълчаливо (не)съгласие почва да ми говори нещо за трафика, аз разбира се не го и слушам.

Случка 2:
Влизам в таксито и казвам: Центъра. Шофьора ме пита дали да изгаси цигарата, предлага ми да притвори прозорците и ме пита дали да намали музиката. В последния момент обърка улиците и ми предлага да спре апарата веднага и да ме закара точно до мястото, което съм му посочил без да се учеличава таксата.

Не го пиша, за да се оплаквам или да давам примери, които всички знаят. Пиша го, за да призова всички когато не получат отношението, което заслужават като клиенти:
- Да не оставят никакъв бакшиш и да си търсят рестото до стотинка.
- С дружелюбен и приятелски тон да обясняват защо постъпват така.

А когато получат желаното отношение:
- Да оставят задължително значим бакшиш.
- Да благодарят изришно за отношението.

И това не само в такситата, а винаги когато ни обслужват. Аз лично това направих във всяка една от ситуациите и съм убеден, че ако повече хора го правят то много скоро нещата ще се променят!

Правилният избор

След първия биг брадър не съм гледал нито едно риалити по телевизията. Не съм пускал SMS, за да храня тези странни предавания. Не слушам Марая Кери и Селин Дион. И всичко това допреди няколко дена.

Никаква новина не е името на победителката в България търси талант. И аз ще пусна SMS, за да съм сигурен, че ще се случи. Едно предаване, което откри самороден талант, който никой продуцент няма силата да открие, заслужава моето левче. А момичето което сее вдъхновение с всяко свое излизане заслужава най-дълбок поклон.

Да победата й ще е подсигурена от нейния недъг, който амплифицира всяка нейна дума и жест, но причината да спечели ще е неповторимият талант и несломимата вяра, че тя може да бъде най-добрата. Не се и съмнявам нито за секунда, че на финала тя ще се представи величествено, тя просто ще отвее всички други, защото това момиче е роден победител. Прекрасна е.

Два от коментарите на журито също си заслужават да се цитират отново:

- Най-важното е невидимо за очите.

- Изборите в живота е най-важното нещо.

If you're lonely
And need a friend
And troubles seem like
They never end
Just remember to keep the faith
And love will be there to light the way 

I reach to you
I know you can feel it too
We'd make it through

Цветната градина в Keukenhof

Пълен албум

Колко струва моят живот без твоя до него?

Колко струва моят живот без твоя до него?

Колкото неизпратено писмо...
Колкото черна дупка във вселената...
Колкото пиянство без любов...
Колкото дъгата за слепец...

Благодаря ти, че си до мен,
Благодаря ти, че ме виждаш.

Кое ни прави интелигентни

През последните 100 години има направени безброй много изследвания по въпроса какво е интелигентност, как да се измери и от какво се влияе. Все още няма едностранно разбиране на този проблем и най-вероятно няма да има преди да направим по-сериозен напредък в когнитивната психология, невронауката и генетиката.

Без да имам каквато и да е претенция за изчерпателност ето моето мнение по въпроса. Моята простичка дефиниция за интелигентност е, че това е способността ни да разбираме света около нас. И тя се влияе от 3 основни фактора, 2 от които са доста добре документирани в изследванията:

Класичекият IQ - т.е. способността ни да обработваме информация. Включва логическо и абстрактно мислене, богат речник и езикова култура, добра памет, откриване на модели и ориентиране в пространството и времето.

Дотук добре - всички знаем, че е трудно да си интелигентен, ако не притежаваш тези способности. Ама пък всички сме срещали хора, дето не блестят с класическо IQ, a пък изглежда да се справят с повечето задачи в живота си с завидна лекота и майсторство. И тук на помощ идва допълнението от една по-модерна концепция за IQ:

Социален и емоционален IQ - т.е. способността да разбираш и владееш собствените си емоции, както и да разбираш емоциите на другите хора. Към това прибавяме способността да комуникираш успешно с хората, да разбираш своето и тяхното взимодействие с обществото.

Стана още по-добре, ама на мен ми липсва оше един основен момент:

Гледната точка (интуицията и предубежденията) - всеки човек живее от най-ранна възраст с абсолютизирани и набити в главата му понятия за добро и зло, за правилно и неправилно, за човека, за света, за вселената, за любовта, за дома, за бог и какво ли още не. Това са закодирани послания, които поставят понякога непреодолими граници за интелигентността и разбирането на света. Гледната точка е стартовата позиция, а понякога дефинира и целия терен върху който може да развиеш своето IQ.

За това е хубаво от рано да си зададеш въпроса, какви са твоите закодирани послания, които носиш в себе си и които подпомагат или ограничават разбирането ти за света.

Класически пример е Айнщайн, който достига до едно от най-великите интелектуални постижения в науката предлагайки общата теория на относителността, но в продължение на десетки години отказва да повярва на това, което собствените му уравнения му казват (че вселената е динамична) и се опитва да ги видоизмени, така че да докара една статична вселена. Същият този гений до края на живота си отказва да повярва на другото велико интелектуално постижение на първата половина на 20 век, принципите на квантовата физика, с аргумента че.. "господ" не си играе на зарове.

Всеки един от нас, както и аз за себе си се убедих наскоро, ограничава способността си да разбира света и да взаимодейства с него, чрез хардкоднати и абсолютизирани ценности, които понякога определят целия ни живот. Дори и да не сме готови да ги изоставим лесно, трябва поне да знаем, че ги има и как ни влияят.

Kiwi! (Киви!)

И докато съм още на темата с мечтите.. едно от най-впечатляващите филмчета, които съм гледал.. само 2 минутки и половина, а разкрива всичко за мечтите, търсенето на смисъла, мотивацията, нуждата от признание, за обществения натиск, за това да си различен.. и какво ли още не. И в крайна сметка, може би за това как трябва да се живее.

Е аз лично бих махнал този тътен в последния кадър от филма, някакси убива въображението и вдъхновението, но не съм аз автора все пак :)

Ти и аз

Това пристигна по пощата от сестрата.. няма много какво да се коментира. Единствените думи за които се сещам докато го гледам са:

Хармония, Доверие, Мечта

(Танцьори са Юлия Палий и Игор Гава, режисьор Владимир Марин)

Възкресение

Протягам ръка,
Но виждам мъгла,
Сега навред е пустиня,
Там гдето растеше трева.

Търся възкресение,
Стига погребения,
Човекът няма съдба,
Животът е лично творение.

Посипан с роса,
Под утринната звезда,
Ражда се живот в мъглата,
И носи спомен за нощта.

Джон Тери и Уейн Бридж - развръзката :)

В събота не можах да гледам Челси - Манчестър Сити. Днес реших все пак да видя най-важното в целия мач - как Уейн Бридж не подава ръка на Джон Тери (ето и причината).

Цял ден медиите обсъждат аджеба ще подаде ли ръка или няма да подаде.. телевизията е добавила 2 допълнителни камери, които да заснемат специлано този момент.. цял свят гледа в напрегнато очакване.. в края на краищата си позволих да направя малка дисекция на този абсурд:

1) Страничният съдия поздравява Бридж с приятелско и окуражително ръкостискане (не както към другите играчи).

2) Напрежението е като преди 3-та световна война, двамата съдии са се вторачили в ръцете и са забравили, че трябва да се поздравят с Тевес. Той, милият, също не се вълнува от съдиите, а гледа нашите хора в ръцете. Третият съдия се опитва да бъде професионалист, но не може да скрие погледа, който се прокрадва надясно.

3) Тери протяга ръка, гледа надолу. Бридж протяга ръка, гледа право в очите на Тери. В последния момент си дърпа ръката и тази на Тери увисва във въздуха. Целият стадион започва бурно да освирква.

Еми оттук нататък какво да коментираш мача и резултата, факта, че Челси направи сериозна грешка към титлата, какво да кометираш играта на двата отбора. Най-доволен от цялата работа остава неизвестен английски запалянко, който пише по форумите, че за първи път жена му е седнала до него да гледа мач, за да види лично дали ще има ръкостискане.

А на мен всичко ми прилича просто на един кеч сблъсък. И на пълен фарс.