Венерино затъмнение

Новата луна скрива новата Венера през 2009.. Ето и още.

Завещание

Дали не порастваш точно в момента,
в който трябва да решиш
как да се отнесеш към
мечтите си, бунтовете си, любовта си..

Онзи момент,
в който докосваш мечта,
за дa те напълни със сила,
но тя, познала края, те стяга за гърлото...

Онзи момент,
в който личната вяра
се среща с религията на обществото,
религията на смирениетo и продуктивността...

Онзи момент,
в който животът,
от път за откриване на ценности,
се превръща в ценност сам по себе си...

Онзи момент,
в който опознаш раздялата и разбираш,
че мечтите ти, бунтовете ти, любовта ти
отказват да порастнат..

И трябва избереш
дали да оставиш лекотата на битието
да ги убие в нежната си прегръдка
в името на практичността..

Или да им повярваш,
да ги обикнеш повече от себе си
и вместо да се задушавате взаимно,
да се опитате да полетите заедно.

Може би е въпрос на личен избор кой път да избереш.
Но освен всичко друго, изборът е и завещание.
Завещание, което осмисля живота и променя хората.

Отговорност към собствената съдба

Разговор в таксито:

Шофьор: Българите пак се изложиха...

(Аз проявявам любопитство тъй като реших, че сме паднали от Сърбия на волейбол и викам да разбера подробности)

Аз: Що?

Ш: Казвам българите, защото аз се отказвам от българското си гражданство.

(В този момент усещам грубата си грешка да проявя интерес към разговора, който вече ми е ясно как завършва)

Ш: 800 българи са се записали във фейсбук да протестират за цените на горивата... а знаеш ли колко имаше там, знаеш ли?

(Гледам отегчено през прозореца, знаейки че мълчанието е най-доброто решение вече)

Ш: 20 човека! Никога няма да се оправят нещата така, никога.

A: А вие участвахте ли?

(Отговора на въпроса го знам, знам и че крехкото наранено създание зад волана няма да разбере и защо го питам, нооо.. не издържах)

Ш: Ааа.. не.. аз карам на метан, аз не протестирам.

(Около минута следва приятно тихо мълчание, почти съм забравил вече за разговора, напомням си да проверя как сме свършили със Сърбия.. да, ама не..)

Ш: Няма, отказвам се от българското си гражданство, отказвам се, ама не знам какво друго да си взема.

(Тук вече ме налазва лека усмивка и ми става почти забавно, все пак си мълча тактично, за да не му спра на човека потока на мисълта)

Ш: В някоя африканска държава ще ида аз, там ще си взема гражданство, ще ми е по-добре.

(Еми не издържах, изхилих се зверски на глас с онзи звук който се издава като чуеш нещо абсурдно).

По принцип не си заслужава разговор като този нито да го помниш, нито да го описваш. Но при положение, че подобни (е, не токова безумни) разговори чувам около мен всеки божи ден, реших, че си заслужава да го запаметя в блога си.

Сега единствено искам да изкрещя много силно само едно нещо: 

Рецептата е проста, наистина! Трябва да си инициативен и да поемеш отговорност за това което ти се случва. Отказът от това е изцяло лично решение, за което си носиш съответните последстия.

Чиста обич

Има ли нещо по-красиво от чистата, свободна и неподправена обич, тази най-изначална ценност, която ни свързва с корените на живота. Ето и цялата история.

Меркурий

Никога досега не съм се опитвал да си оформя идея в главата как изглежда Меркурий.. или поне не съзнателно. А подсъзнателно със сигурност съм си представял нещо по-различно. И аз не знам защо ;) При положение, че няма как да е много по-различно от това, което в момента вижда сондата Messenger.

Една от многото негодни за живот планети, каквито космическият телескоп Кеплер открива напоследък в изоболие...

Снимка: НАСА

Нови планети

1235 кандидат планети открити от космическия телескоп Кеплер - 15 от тях потвърдени. Още 400 кандидат планети открити при наземни наблюдения.

Единственото уникално нещо свързано със земята остана.. Животът. Докога ли?

6 от кандидат планетите са подобни на земята и се намират в зоната подходяща за живот от земен тип около своите Слънца.

Ето и мъничкото парче от нощното небе, където вече 2 години Кеплер търси живот.

Графика и снимка на: НАСА

А какво е нормално?

Мохамед ЕлБарадей: Заплахите за насилие срещу мирни демонстрации разкриват грозното лице на режим ужасен от собствените си хора.

Хилари Родам Клинтън: ..правителсвото в Египет е стабилно..

А може ли правителство ужасено от хората, които са го "избрали", да е стабилно? А може ли да го твърди ръководител на страната "олицетворение" на демокрацията? А пука ли му на някой?

Нормално е само това, което приемаме за нормално. 

Но границата на приемливост, уви, е много широка. Нормално е и да не мислим за това какво е нормално. Когато ни осигурят една мъничка зона на комфорт, след това сме готови да следваме сляпо, да си заравяме главата в пясъка, да се страхуваме от ценности. Готови сме да търсим смисъл в комфорта, а не да намираме комфорт в смисъла.

За това ли се борят толкова Египтяните, за мъничката си зона на комфорт, която някой да им отпусне? Да им е честита. Борят се за нея, ще си я получат. И ще си заживеят нормално.

Рисковете пред света - издание 2011

Световният икономически форум публикува виждането си за глобалните рискове и тяхната значимост към 2011 година.

Долната графика показва вида, вероятността и въздействието на всеки един риск и най-важното, степента на корелация между тях. Глобален свят, с глобални и взаимосвързани проблеми. Такива трябва да са и решенията. Интересният въпрос е ние къде се вписваме в картинката.

Още много детайли, разбивки и подробни обяснения на графиката могат да се намерят на сайта на СИФ, но не се виждат под Chrome, под Firefox 3.6 са ОК.

Довиждане Фейсбук

В неделя из интернет плъзна страховитият слух, че Фейсбук ще затвори врати след 2 месеца. Защото на Марк Цукърбърг му се приискало да си върне стария живот.

Няма да коментирам милионите по света (и у нас), които са повярвали или пък със завидно самочувствие обясняваха, че имат съмнения за истинността на статията. Явно са били доста, при положение, че и CNN публикува статия по въпроса.

Това, което прави впечатление обаче е, че никой от тези хора не е направил и най-малък опит да провери истинността на статията преди да пусне някой изключително "релевантен" коментар. 2 минути с търсачката на гугъл са предостатъчни за да си 101% убеден, че новината е пълна измислица (ако преди това не си бил :)

В днешно време няма нито един източник на информация, в чиято достоверност и безпристрастност да не може да се усъмним. Затова много по-важно от това "да сме информирани" или "да знаем нещо" е да можем да оценим значимостта на информацията, която ни залива непрестанно. В горния случай това е лесно, но когато смесим интернет, маркетинг, политика и бизнес интереси - тогава вече предизвикателството е сериозно. И доколкото виждам почти непосилно за повечето хора.

Презерватиран морал

Днес с шумно обсъждане по форуми и интернет седянки тръгна кампанията "Презерватирай се":



Група псевдо-моралисти му направиха супер реклама и настойчиво вдигаха рейтинга на клипа цял ден, което е доста похвално.

Аз лично съм далеч от мисълта, че този клип е някакво велико творение и че ще остави някаква следа в историята на социалните кампании. Виждам, че е един обикновен, непретенциозен клип, ясно и точно таргетиран, с ясни и конкретни цели. И като такъв си върши работата.

Ама не бил достатъчно естетично изискан, ама не бил професионално направен, ама не бил морален, ама много профанизирал.. Извинявайте, ама живеем в 2010 година - когато във всяка къща има 24 часа порно, интернет бъка от брутални клипчета, гледаме голия задник на азис по билбордите, а ученички правят стриптийз пред директорския кабинет...

Обвиненията в аморалност и профанизация към този клип са абсурдни. А търсещите естетическо удоволетворение е хубаво да се сетят, че май тази кампания няма за цел на никого да доставя каквото и да е естетическо задоволство. Е как може да обвиняваш някой, че не е постигнал нещо, което никога не е целял?

За капак на всичко в Дневник публикуваха как трябвало да се направи подобна кампания. И постнаха 4 клипа, кой от кой по-самоцелни и по-неефективни. Бас ловя, че посланието на "правилните" клипове няма да достигне и до една десета от тази таргет група, до която ще достигне посланието на "пошлия" български клип.

За мен е несъмнено, че кампанията ще получи много бързо вниманието на целевата си група. Това, за което не си залагам главата е, че ще е достатъчно убедителна. Разбира се, няма и как с една реклама да се реши проблема. Но и няколко деца да я запомнят, все ще е добър резултат. Струващ си 11-те хиляди похарчени лева.

Интелект по желание

Mindset - на български казано - мироглед. Или нагласа.

Според една известна американска психоложка от Stanford University, нагласата ни към интелигентноста е всъщност основен двигател за "количеството" и "качеството" й. Тя определя два типа нагласи:
- Фиксиран интелект - когато възприемаш интелигентността като даденост, константа
- Развиващ се интелект - когато възприемаш интелигентността, като функция на времето, нещо, което се развива.

Хората с "фиксираната" нагласа се стремят на първо място да изглеждат умни, а това ги кара да избягват предизвикателствата, да се отказват при среща с трудност, да възприемат усилието като знак за неумение, да възприемат критиката като обида, да се плашат от успеха на другите хора.

Хората с "развиващата" нагласа се стремят на първо място към това постоянно да трупат нови знания и умения, а това ги кара да търсят предизвикателствата, да не се отказват при трудности, да знаят, че усилието води до усъвършенстване, да се учат от критиките и да  намират поуки и вдъхновение сред успелите хора.

Много ми харесва тази кратка и ясна формулировка :) Ето и оригиналната графика:

Моето сърце и малко от твоето

Изблизвам от устните си

Вкуса на твоите устни.

Преглъщам.

Няма го.

Измивам от тялото си

Докосванията на твоите пръсти.

Избърсвам се.

Няма ги.

Изваждам от портфейла си

Усмивката на твоето лице.

Затварям го.

Няма я.

Поглеждам напред.
Няма те.

И тръгвам.

А сърцето ми е топло.

Стоплено от твоето сърце.

Разлива топлина и бяга напред,

Моето сърце и малко от твоето.

Измисляме ли си знание? Психологически илюзии.

Продължение на темата с илюзиите.

Всъщност си е толкова човешко - да търсим форми, явления, причинно следствени връзки дори и там където ги няма - да подредим милионите звезди по небето и да рисуваме съдбите си с тях. Да търсим следите на дяволи и ангели, с които да осмислим поведението си. Да сложим човешко лице на марс. Всичко това прави света, в който живеем по-уютен, по-значим и по-човешки.

Човешко е, но не помага много на човечеството. Еволюционен парадокс?

Ето един TED talk, в който се разкриват няколко психологически илюзии (с бг субтитри). Особено добра е песничката, която върви на обратно :)



Ок, не са много хората, които вярват в точно тези психологически илюзии, но концепциите се показват най-добре с крайни примери.. а който му трябват по-реални - да се огледа около себе си - всеки ден купища хора около нас си измислят знание, без дори да си помислят да го проверят.

Сърце на комар

Появи се класацията на Никон за най-добрите микро снимки на 2010.

Класацията се печели от уникалната снимка на... сърце на комар - каквото и да е това :) Който го намери, да ми се обади :)







Другата снимка, която ме впечатли с изключителната си зрелищност и красота е на... флуоресцентно сияние от ракови клетки.

Има и символизъм в тази снимка - колко само е лъжовна красотата, която (не) виждат очите.

Кратка история на религията

Стъпка 1. Страх ме е. Природата е могъща. Търся предзнаменование. Търся логика. Търся милост.

Стъпка 2. Те искат да разберат Бог, но не могат. Аз мога да бъда посредник между тях. Ще имам власт над хората. На този свят му трябват послушни и мотивирани хора, за да се развива.

Стъпка 3. Имам всичко. Разбирам всичко. Контролирам всичко. Търся посока. Търся смисъл. Търся идеали.

Когато избирам, аз творя

Когато правя избор се обръщам дълбоко навътре в себе си, пускам въображението си напред във времето, преоткривам се и избирам. Когато избирам, аз творя.

Изборът черпи сила от моите ценности, визия и идентичност. След което ги пресъздава. Освен когато е отказ от движение и се превърне в търсене на рутина и спокойствие.

Защо ръката ми те плаши?

Ех, котаче, защо ръката ми те плаши?

Не помниш ли удоволствието, което изпитваше, когато те почеша зад ухото, а ти мъркаше блажено? Нима тази ръка винаги ще ти напомня за шамара, които изяде като малък, когато препикаваше килима? Не виждаш ли, че я протягам с любов, не усещаш ли?

Сгреших. Но не защото те ударих, а защото направих така, че никога да не знаеш какво иска протегнатата ми ръка чак до момента в който усетиш болка или наслада. А страхът побеждава копнежа..

Ех, приятелю, защо ръката ми те плаши?

Снимки на младата Вселена

Южноевропейската обсерватория подреди собствените си снимки в топ 100 класация:
http://www.eso.org/public/images/archive/top100/

На мен очите ми веднага се заковаха в секцията за космология и "най-дълбоката" ултравиолетова снимка на Вселената правена от земята. Купища галактики, някои от които днес са на завидната възраст от около 12 милиарда години, се виждат в едно мъничко парче от небето, голямо колкото четвъртинка от луната.

Това разбира се ми напомни за изключителното наблюдение от 2004 на Хъбъл, който поглежда почти 13 милиарда години назад във времето - малко след като първите звезди и галактики са се сформирали. Там в район голям колкото 1/100 от луната се виждат почти 10 000 галактики, повечето от които днес са на над 10 милиарда години, а най-старите - почти 13 милиарда годишни - се виждат как са изглеждали като бебенца.

Това, което се вижда на тези снимки е изумително и потресаващо. Макар и на пръв поглед да не са нищо повече от купчина цветни петна на черен фон, картината, която рисуват във съзнанието е толкова величествена, че трябва много време човек да я осмисли.

За любителите на фотографията - "снимката" на Хъбъл са всъщност наложени 800 отделни експозиции от по 21 минути - т.е. общата експозиция е около 11 дена, а за заснимането и са отишли над 4 месеца :) Всичко това с 1-метровото огледало на Хъбъл и 16 мегапикселовата Advanced Camera for Surveys.

Е как да не очакваш с интерес наследника на Хъбъл - JWST, който се очаква със 6-метровото си огледало да види още по-добре първите звезди и галактики във Вселената, както и да огледа в повече детайли планети подходящи за живот в нашата галалктика...

Откритие

Един цитат от великия учен Енрико Ферми:

"Има два възможни изхода. Ако резултатите потвърдят хипотезата, значи си извършил замерване. А ако я отхвърлят, значи си направил откритие."

Истински ценните неща, са тези, които не се вместват в разбирането ни за света.. тези, които отварят нови врати, дават ново знание и перспектива..

Вярата, която дава сила

Какво ли си мислиш, когато си погребан 700 метра под земята, тотално изолиран от света, чакащ смъртта си с още 32 колеги до теб?

Вярваш, че Господ е велик и ще ти помогне да се измъкнеш. И той е. На 17-тия ден, през тясната 700 метрова дупка, която са изкопали до теб, помирисваш спасението. Пращаш бележка до близките си, че си жив и вярваш, че Господ ще те опази жив.

А на повърхността хората пеят националния химн и развяват националното знаме по улиците. От щастие. Сигурно горди заради това, че Господ е избрал точно тяхната държава, за да сътвори чудото и да спаси живота на тези хора.

Нищо, че господ първо ги е погребал "предизвиквайки" срутване в необезопасената от държавата мина. Нищо, че ще чакат още 4 месеца, за да ги спасят наистина. Нищо, че спасителите цели 7 пъти са пробивали "грешна" дупка, заради неточности в картите.

Господ е велик. А човек има нуждата да вярва, че има добронамерен разум, който има повече сила и мощ от него. Вяра, без която е толкова трудно да се живее. Вяра, която ще умре чак в деня, в който Господ предаде мощта си на Човека. Ако е рекъл де.. а дотогава ще мине още толкова много време.