Кое ни прави интелигентни

През последните 100 години има направени безброй много изследвания по въпроса какво е интелигентност, как да се измери и от какво се влияе. Все още няма едностранно разбиране на този проблем и най-вероятно няма да има преди да направим по-сериозен напредък в когнитивната психология, невронауката и генетиката.

Без да имам каквато и да е претенция за изчерпателност ето моето мнение по въпроса. Моята простичка дефиниция за интелигентност е, че това е способността ни да разбираме света около нас. И тя се влияе от 3 основни фактора, 2 от които са доста добре документирани в изследванията:

Класичекият IQ - т.е. способността ни да обработваме информация. Включва логическо и абстрактно мислене, богат речник и езикова култура, добра памет, откриване на модели и ориентиране в пространството и времето.

Дотук добре - всички знаем, че е трудно да си интелигентен, ако не притежаваш тези способности. Ама пък всички сме срещали хора, дето не блестят с класическо IQ, a пък изглежда да се справят с повечето задачи в живота си с завидна лекота и майсторство. И тук на помощ идва допълнението от една по-модерна концепция за IQ:

Социален и емоционален IQ - т.е. способността да разбираш и владееш собствените си емоции, както и да разбираш емоциите на другите хора. Към това прибавяме способността да комуникираш успешно с хората, да разбираш своето и тяхното взимодействие с обществото.

Стана още по-добре, ама на мен ми липсва оше един основен момент:

Гледната точка (интуицията и предубежденията) - всеки човек живее от най-ранна възраст с абсолютизирани и набити в главата му понятия за добро и зло, за правилно и неправилно, за човека, за света, за вселената, за любовта, за дома, за бог и какво ли още не. Това са закодирани послания, които поставят понякога непреодолими граници за интелигентността и разбирането на света. Гледната точка е стартовата позиция, а понякога дефинира и целия терен върху който може да развиеш своето IQ.

За това е хубаво от рано да си зададеш въпроса, какви са твоите закодирани послания, които носиш в себе си и които подпомагат или ограничават разбирането ти за света.

Класически пример е Айнщайн, който достига до едно от най-великите интелектуални постижения в науката предлагайки общата теория на относителността, но в продължение на десетки години отказва да повярва на това, което собствените му уравнения му казват (че вселената е динамична) и се опитва да ги видоизмени, така че да докара една статична вселена. Същият този гений до края на живота си отказва да повярва на другото велико интелектуално постижение на първата половина на 20 век, принципите на квантовата физика, с аргумента че.. "господ" не си играе на зарове.

Всеки един от нас, както и аз за себе си се убедих наскоро, ограничава способността си да разбира света и да взаимодейства с него, чрез хардкоднати и абсолютизирани ценности, които понякога определят целия ни живот. Дори и да не сме готови да ги изоставим лесно, трябва поне да знаем, че ги има и как ни влияят.

Kiwi! (Киви!)

И докато съм още на темата с мечтите.. едно от най-впечатляващите филмчета, които съм гледал.. само 2 минутки и половина, а разкрива всичко за мечтите, търсенето на смисъла, мотивацията, нуждата от признание, за обществения натиск, за това да си различен.. и какво ли още не. И в крайна сметка, може би за това как трябва да се живее.

Е аз лично бих махнал този тътен в последния кадър от филма, някакси убива въображението и вдъхновението, но не съм аз автора все пак :)

Ти и аз

Това пристигна по пощата от сестрата.. няма много какво да се коментира. Единствените думи за които се сещам докато го гледам са:

Хармония, Доверие, Мечта

(Танцьори са Юлия Палий и Игор Гава, режисьор Владимир Марин)

Възкресение

Протягам ръка,
Но виждам мъгла,
Сега навред е пустиня,
Там гдето растеше трева.

Търся възкресение,
Стига погребения,
Човекът няма съдба,
Животът е лично творение.

Посипан с роса,
Под утринната звезда,
Ражда се живот в мъглата,
И носи спомен за нощта.

Джон Тери и Уейн Бридж - развръзката :)

В събота не можах да гледам Челси - Манчестър Сити. Днес реших все пак да видя най-важното в целия мач - как Уейн Бридж не подава ръка на Джон Тери (ето и причината).

Цял ден медиите обсъждат аджеба ще подаде ли ръка или няма да подаде.. телевизията е добавила 2 допълнителни камери, които да заснемат специлано този момент.. цял свят гледа в напрегнато очакване.. в края на краищата си позволих да направя малка дисекция на този абсурд:

1) Страничният съдия поздравява Бридж с приятелско и окуражително ръкостискане (не както към другите играчи).

2) Напрежението е като преди 3-та световна война, двамата съдии са се вторачили в ръцете и са забравили, че трябва да се поздравят с Тевес. Той, милият, също не се вълнува от съдиите, а гледа нашите хора в ръцете. Третият съдия се опитва да бъде професионалист, но не може да скрие погледа, който се прокрадва надясно.

3) Тери протяга ръка, гледа надолу. Бридж протяга ръка, гледа право в очите на Тери. В последния момент си дърпа ръката и тази на Тери увисва във въздуха. Целият стадион започва бурно да освирква.

Еми оттук нататък какво да коментираш мача и резултата, факта, че Челси направи сериозна грешка към титлата, какво да кометираш играта на двата отбора. Най-доволен от цялата работа остава неизвестен английски запалянко, който пише по форумите, че за първи път жена му е седнала до него да гледа мач, за да види лично дали ще има ръкостискане.

А на мен всичко ми прилича просто на един кеч сблъсък. И на пълен фарс.

Язовир Студена

Искам и Трябва

Тези думи, повече от всички други, определят характера на човека и пътя в живота му.

Искам дава сила. Дава контрол. Дава избор. Дава промяна. Дава смисъл.
Искам изисква усилие. Изисква въображение. Изисква отговорност. Изисква съмнение.

Трябва дава спокойствие. Дава отговори. Дава предвидимост. Дава приятелство. Дава вяра.
Трябва изисква примирение. Изисква разбиране. Изисква страх. Изисква история.

Когато искаш, това си ти. Когато трябва, това са другите.

Смисълът на грешките и силата на въображението

Дж. К. Роулинг изнася тази завладяваща реч пред завършващите студенти в Харвард през 2008.



Ето и двата момента, които най-силно ме впечатлиха:

"Много хора предпочитат да не използват въображението си. Предпочитат да си седят комфортно в рамките на собствения си опит, без да се почудят как ли биха се чувствали, ако се бяха родили други. Те отказват да чуват писъци, или да погледнат в клетките, те си затварят съзнанието и сърцата за всяко страдание, което не ги касае лично, отказват да разбират.

Може и да съм изкушена да завиждам на хората, които живеят така, само че не мисля, че те имат по-малко кошмари от мен. Да избереш да живееш в това тясно пространство води до мисловна агарофобия и това причинява друг вид мъчения. Мисля, че тези, които отказват да използват въображението си срещат повече чудовища. И често се страхуват повече.

И още повече, тези които избират да не съчувстват помагат на истинските чудовища. Тъй като дори и да не вършим нищо лошо, ние се единяваме със злото, чрез собствената ни апатия."

"Ако изберете да използвате статуса и влиянието си и да повдигнете глас от името на тези, които нямат глас; ако решите да се идентифицирате не само със силните, но и със тези, които нямат сила; ако запазите способността си да се поставяте на мястото на тези, които нямат вашите предимства, тогава не само вашите горди семейства ще се радват на вашето съществуване, но и хиляди и милиони други хора, чиито живот сте помогнали да се промени. Нямаме нужда от магия, за да променим света, ние носим цялата сила вътре в себе си: имаме силата да си представяме доброто."

Супербоул 2010 в реклами

Телевизионното събитие с най-скъпата реклама в света. Прайм тайма на прайм таймите. Там където се показват най-новите и най-забавните реклами. Тези реклами са вече част от изживяването супербоул, дотолкова, че на следващия ден освен резултата се коментира и успеха на рекламите по телевизията.


По принцип не гледам телевизионни реклами тъй като си имам интернет, в който да си губя времето, но от време на време е хубаво човек да види какво е изпуснал.


Така.. да видим какво е имало тази година:
1) Храна и напитки
2) Автомобили
3) Филми


Тук таме се промъкват мобилни и ИТ продукти, а дори и малко услуги за кариерно развитие. Само лекарствата ми се загубиха. Тъжно, но отдавна си знаем, че на човек освен ядене, пиене, филми и елитен автомобил друго не му трябва, за да е щастлив.. а забравихме едно нещо, ама то не е за прайм тайм.

Като тенденции в идеологията:
1) Игра със стереотипите и бягството от тях (мъже/жени, успех/неуспех, свобода/затвор, и т.н.)
2) Дивотии и измишльотини
3) Популярни личности
4) Насладата и постижимото щастие


Бляк. Нищо ново, ама то как да има нещо ново, като рекламираш на същите тия хора по горе дето имат доста плосковати нужди като за начало. Не само това, ами и нарочно са правени просто и плоски, за да не изискват никакво замисляне, да реагираш роботизирано на тях.


Най-интересното разбира се бе факта, че Гугъл пуснаха реклама. Тези, които успяха да изградят империя с перфектен продукт, новаторски, потребен и умен, тези на които толкова години не им трябваше дори да се замислят за идеята да пуснат реклама по телевизия или радио, най-накрая го направиха. Защо? И то представяйки се с най-популярния си продукт? Честно казано не знам.. но ще се радвам някой да ми помогне.


Ето и моите фаворити:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/anheuser-busch-clydesdale-friend/
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/motorola-megan-fox/


А ето и фаворита ми за най-дебилна реклама, която прекрасно обобщава мнението ми за телевизионната реклама в САЩ като цяло.. както и за публиката която й се радва:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/dennys-grand-slam/ 
(Great day to be in America! мда.. така си.. много правилно.. и аз искам да съм там и да ям яйца до откат, евала!!)

Моите цветя

Когато се настаних в новата си квартира заварих едно цвете. Опърпано, с две останали болни листа и почти загинало, но му личеше, че е живяло добре много години преди това.

В празната квартира, това беше единственото смислено нещо. Някой с години беше полагал грижи за него, но сега то си умираше доста безславно и твърде прогресивно.

Реших да се опитам да го спася. Тъй като никога досега не съм гледал цветя, в началото постоянно забравях да го поливам и няколко седмици все така си креташе. Докато един ден не изкара ново листо. Това посъбуди известна амбиция и лека, но неприкрита, доза гордост в мен и почнах да се сещам по-често да го поливам. Докато не разцъфна изцяло с няколко огромни нови листа, пълно с живот. Започнах все по-често да се сещам за него и да полагам дневната доза грижа.

Преди 2 месеца получих две други саксийки, с по едно доста крехко и неопитно стъбълце във всяка, едното подарък за мен, а другото дошло за временно отглеждане. И двете имаха лошата участ да загинат героично от измръзване още в деня, в който бяха осмислени като подарък, което пък на мен съвсем не ми се хареса.. и реших и тях да ги възкреся. И тях ги забравях в началото, докато на едното не му се показа нещо като начатък на листо и така историята се повтори.

Сега, за мое най-голямо учудване, си гледам цели 3 саксии с цветя, сещам се редовно за тях, грижа се (да кажем прилично), и намирам смисъл в това да ги поддържам живи и красиви.

Просто е - трябва нещо да запали пламъка; да видиш резултат от усилието си; и да усетиш, че си важен и нужен. След това усилието става просто част от теб. Те стават твоите цветя, твоето творение и твоята история. И получават смисъл.

Така е и с цветята, и с приятелите, и със задачите на работа, и с вечерята, и с всичко друго, което правим.

Знание и съмнение

Франсис Бейкън, философът върху когото се гради съвременното научно мислене, казва следното (в свободен превод), когато излага идеите си за процеса на натрупване на знания въз основа на наблюденията ни.

"... Друга грешка е недостатъчното съмнение и необоснованата прибързаност към твърдения неподложени на съзнателно въздържание от оценка. Защото двата начина на възприятие на света са като двата начина на поведение, често спомевани още от древността: единият - лесен и безпроблемен в началото, но в крайна сметка непреодолим; а другият - труден и с много препятствия, когато започваш, но скоро след това възмездяващ и справедлив. Така е и с нашето възприятие за света: ако започнем без съмнения ще свършим в съмнения, но ако започнем със съмнения, и сме достатъчно търпеливи съмнявайки се, ще стигнем до несъмненото."

Цялата ни наука, целият човешки прогрес през последните няколко века е основан върху въздържанието от оценка, върху граденето на теории, които еднозначно отговарят на всяко съмнение.

Блестящо. Има само едно изключение във Вселената неподдаващо се на този подход. Човекът и неговите ценности - идеята за правилното и грешното, за доброто и лошото, за съзнателния избор.

Чиста емоция

Има един момент, когато се събуждаш от сън. Момент в който съзнанието ти се пробужда, но ти не го разбираш още. Само го усещаш.

Събудила се е емоция. Чиста и гола, необлечена в пластовете разум, с които годините са я покривали. Силна, шумна, направляваща и покоряваща.

Тази емоция, продукт на сбъркана еволюция, която те кара да желаеш, да искаш, да вярваш, че си бог. Тя е детска и красива, архаична и вселенска. Тя е връзката ти със Създателя, без край във времето и без знание. Тя, която не знае колко е сковаващ страха да загубиш, защото си се научил да притежаваш. Тя, която иска да лети, но не знае болката от падане. Тя..

..потъва и една след друга я покриват с прекрасните си одежди разумът, знанието, страхът и паметта. И се събуждаш и вече не я разбираш. Но я помниш и ако не те е много страх й открехваш нослето и едно око, за да диша и да вижда и да те направлява.

Чистата емоция - хората са устроени да я обожават. Няма по-голямо щастие от миговете на радост наподправени от ежедневните притеснения, сметки, оптимизации и рационализации. Но хората са устроени да се пазят от болката повече отколкото да следват мечтите си. Разумът, знанието, страхът и историята са ги научили.. освен ако не са ги разбрали погрешно.

Джон Тери - татко, развратко или футболист на годината

Фактите за Тери:

- Капитан на националния отбор, боец и лидер, популярна обществена "звезда". 29-годишен: точно 2 дена по-малък от мен :)

- Преди 6 месеца е избран за баща на годината в цял свят. Казва: "Семейството е целия свят за мен и тази награда ме прави много горд."

- Преди няколко месеца започва интимна връзка с "най-добрата приятелка" на жена си и майка на детето на дългогодишния му съотборник - Уейн Бридж.

- Миналата седмица точно преди News of the World да публикува историята за това, Тери издейства съдебна забрана тази история, както и самата забрана, да не се публикуват. Една седмица по-късно забраната е отменена.

- Според вестника, свалките започнали още преди години, а през септември двамцата са си направили и дете, явно нежелано, след което Тери е покрил разноските за аборта.

- Слуховете усилено твърдят, че сега семейството му е пред разпад, а футболната асоциация го заплашва да му отнеме капитанската лента и да го изгони от националния отбор за световното първенство.

Заключенията

На пръв поглед всичко е ясно - един богат перверзен самозабравил се тип се подиграва с всички обществени, семейни и лични ценности на хората около себе си. Е да, ама не всичко е ясно.

Това, което мен ме смущава в тази история е, че всичко и всички в нея са сбъркани. И проблема не е в един лош човек, а в цялата ценностна система, която ни насаждат.

- Що за малоумие е да правиш конкурс татко на годината (мисля, че и в БГ има подобно извращение вече)? Не е ли смисъла на това да си татко в това да даряваш обичта си на своето дете, а не да обикаляш телевизии и медии да печелиш обществената обич и признание?

- Ако приемем, че смисъла на такива конкурси е да вдъхновят повече хора да бъдат добри татковци, то как аз трябва да се вдъхновя от един свръхбогат футболист, който повече време е далеч от семейството си отколкото с него?

- Какво се случва със съвременния спорт и в частност футбол и защо все повече почва да ми прилича на някоя долнопробна кеч пародия? Откога започна кариерата ти на спортист да зависи от щастието на брака ти (който е провален по презумпция заради комерсиализацията на спорта, на когото трябва да подчиниш живота си)?

- Защо когато имаш лични семейни проблеми, трябва да се изпъчиш пред цял свят и да заявиш, че семейството е всичко за теб? Защо трябва постоянно да лъжеш и мажеш, за да влезеш в дрехите, в които безличните маси искат да те облекат?

- Как може да решиш, че със съдебна заповед, ще скриеш история, която вече е стигнала до медиите? И въобще когато си сгрешил, трябва ли да търсиш как чрез съда да се покриеш или е трябвало да мислиш малко по-рано?

- Що за общество е това, в което обществените личности тотално губят личния си живот? Той има ли свободата да търси щастието си или трябва да живее така, както масите искат от него?

- Какъв е смисъла от тази статия - с какво обществото става по-информирано или по-смислено след като прочете тази статия? Май единствения смисъл е да напълни джоба на собственика на вестника?

Всичко е сбъркано - и медиите, и обществените ценности, и спорта, и Тери в публичните си изяви. Вероятно и личния му живот, и семейството му, и "приятелите" им и те са сбъркани. Но това последното не ме интересува толкова, нито ми е работа.

А кое е правилно?

Ако все пак някой пита какво е правилно според мен:

- оставете човека да си реши личните проблеми;

- спрете да си купувате и да четете малоумни вестници като News of the World;

- вземете му лентата на капитан, защото той не може да е капитан в отбор в който ще играе с Уейн Бридж (и направете Джерард капитан :);

- оставете го да играе и да прави това, в което е най-добър. Те спонсорите ще го накажат достатъчно, заради факта, че не могат да ползват обществения му имидж за собствените си комерсиални облаги.

Инфлация във Вселената

Едно чудесно и много достъпно обяснение (особено ако човек не е спал много в часовете по физика и астрономия) за една от най-забележимите космологични идеи на миналия век. Директно от създателя й - Алан Гут :)

Това са 12 десетминутни серии на английски, в които се говори за това какво е космическа инфлация, защо е вероятно тя да се е случила наистина, а накрая за бонус има и малко коментари по темата за тъмната енергия и как може тя да бъде обяснена :) След края на всяко филмче в долната част се появява линк към следващото.

Това е моето резюме на първите 4-5 части, които са основните за обяснението на теорията:

1) Инфлационната теория силно намалява изискванията към началните условия на Големия взрив.

2) Инфлацията създава всичката енергия и материя във Вселената. Напълно реално е в началото Вселената да е притежавала нищожна или дори нулева енергия. (А кога ще си създадем вселена в лаборатория.... )

3) Инфлацията позволява на Вселената да бъде хомогенна и да притежава точно толкова маса, че да не се разшири изключително бързо, но и да не се свие от собствената си маса твърде бързо. Така че да могат да се появят галактики, звезди, планети и ние :)

4) Инфлацията представлява моментно състояние на част от материята, в който момент тя в притежавала отрицателно налягане (?!), което създава отблъскваща гравитация :) За изключително кратко време (10 на степен -35 секунди) тази материя се разширява под влиянието на отблъскващата гравитация експоненциално около 10 на степен 26 пъти. И оттам нататтък вече 13.75 милиарда години Вселената просто бавно си расте и изстива :)

5) Докато пространството инфлационно се разширява, постоянно се създавава нова материя (позитивна енергия) и се увеличава енергията на гравитационното поле (отрицателна енергия) в "новото" пространство. Но като цяло количеството енергия (материя + гравитация) се запазва непроменено. С две думи - от нищото се създават едновременно материя и гравитация - малко като правителство, което печата пари, а цените се вдигат. Всъщност е напълно възможно да живеем във Вселена, в която общото количество енергия е нула.

6) Инфлацията не е доказана, но засега пасва добре с останалата информация, която имаме за Вселената и няма друга теория, която да описва по-добре как Вселената е станала такава каквато е, но това не значи, че няма да се намери такава.

Сега вече мога спокойно да почна да чета книгата му за инфлационната вселена.

Галактиките джуджета са като младата Вселена

Преди 10-12 години, когато започвах да се интересувам от астрономия се смяташе, че по принцип една звезда не може да е с по-голяма маса от 100-120 слсънчеви маси. Смяташе се, че и всяка звезда по-голяма от 30 слънчеви маси е обречена да свърши като черна дупка.

През 2007-ма астрономите наблюдавха обаче избухването на звезда (SN2007bi), която е била около 200 слънчеви маси и се е взривява толкова силно, че разпръсква цялата звезда и не позволява от ядрото да се образува остатъчна неутронна звезда или черна дупка. Тази супернова, която е най-ярката супернова наблюдавана някога, избухва в една близка и "безлична" галактика джудже, която дори си няма име. Избухването е толкова силно, че ако беше където и да е в нашата галактика, щеше да я превърне в най-ярката звезда на небето.

Наскоро за първи път беше потвърдено с голяма сигурност, че тази супернова е от нов тип - изключително масивна, слабометална звезда, която толкова се нагорещява, че енергията от термоядрените реакции в сърцето на звездата започва да генерира нови частици - електрони и позитрони. По този начин енергията спира да се използва, за да предпази звездата от гравитационен колапс (защото се използва за създаването на частици) и тя за секунди се сгромолясва под обствената си тежест дори преди "горивото й" да е изгоряло. В този момент обаче термоядрените реакции до такава степен се ускорват, че буквално разкъсват звездата из основи.

Сега се приема, че може би такива са били повечето от първите звезди във вселената, а тези близки галактики-джуджета вероятно имат условията да пресъздават звезди като тези от преди 10-12 милиарда години. Така може да се надяваме, че в следващите години ще добием много по-добра представа за еволюцията на първите звезди и количествата метали, които са създали, за да може в крайна сметка един ден ние да живеем живота такъв какъвто го познаваме.

Вселената винаги крие някоя подсказка за себе си.. само трябва да я открием ;)

TEDxBG - вълнуващо приключение

Два пъти за една седмица ми се наложи да стана рано и да пия кафе :) Нехарактерно за мен :) И два пъти бях силно енергизиран от среща с позитивни и вдъхновени хора. Принципно нехарактерно за тази географска локация :)

TEDxBG беше изпълнен с вдъхновение, добре организиран и силно позитивен. Което беше основното, което аз се надявах да открия там :) И трябва да си призная, че надмина очакванията ми. Едно чудесно начало и надежда за следващото издание, че ще бъде още по-вдъхновяващо и силно :)

Интересно, че имаше само хора около и под 30 години. Дано това да е защото популяризацията на събитието беше предимно чрез Facebook и Twitter, а не защото няма достатъчно вдъхновени по-възрастни хора.

Ето и свободен преразказ на това, което ме впечатли мен. По пример на министър Дянков - във формат от 10 нахвърляни мисли на събуждане :)

1) Ива Бонева: Не дарявайте за децата сираци - даряващите си купуват правото да забравят за детското страдание, а даренията дори и когато достигат до децата се използват нецелесъобразно.

2) Разказа на Сет Годин - отваря очи... не може да се обобщи с едно изречение :)

3) Маги Малеева: Трябваше да бъда най-добрата в света. И всичките ми контузии бяха търсеното извинение, защо не съм. След като осмислих това повече нямах контузии до края на кариерата си.

4) Маги Малеева: Когато непознати заговарят детето ми, обикновено питат: "Слушкаш ли, а?" А тя не знае какво е трябвало да слушка :) Децата трябва да са активни и самостоятелни, а не послушни.

5) Симеон Дянков: Икономиката и за напред ще се движи от това, което я е движило стотици години. В България години наред селското стопанство движеше икономиката, сега трябва да заложим на органични храни.

Хмм.. странно.. странно.. дали чух точно думите?

6) Останах с впечатлението, че стремежа за устойчиво (зелено) развитие на няколко пъти се идентифицира с идеята за перфектността на природата и нуждата да я запазим напълно непокътната. Да, ама двете неща не са едно и също.

7) Асен Ненов: Да правим биоенергия от водорасли, които се размножават лесно и бързо, в пъти по-ефективни са от сегашните биоресурси, и нямат отпадъчни продукти. Звучи революционно зелено. Дано ;)

8) Мартичка Божилова: Историята никога не е черно бяла (дори и когато става дума за проект за застрояване на един от малкото девствени плажове по черноморието). Гледайте и преценете сами.

9) Nasekomix: Инжектирай, инжектирай, инжектирай, инжектирай ми любов :)

10) Константин Христов: В бъдещето информационно общество ще имаме пълен достъп до основния ресурс, но пак няма да сме равнопоставени. Всичко ще зависи от това как събираме и обработваме информацията.

Най-силното и най-впечатлявощото обаче си остава цялостната атмосфера и усещане за това събитие, а не толкова някоя конкретна разтърсваща и преобръщаща света идея :)

***

Покрита в бяла пелерина
И обляна в красота,
Ти си моята снежинка
В бурята от белота.

Да те погаля искам,
Искам да те разтопя.
Да те изпия мигом
И в сърцето си да те стая.

Моля те, не политай
към тъмните облаци ти.
Само тихо повикай
Моите скрити мечти.

А аз ще те прегърна,
Да, ще те обикна,
Докато не те превърна
В моя сбъдната молитва.

Парадокс

Наскоро ми разказаха как младите парапланеристи понякога се фокусират върху някой обект, например високо дърво, което искат да избегнат. И макар шанса да се натресат точно на това дърво да не е голям, се оказва, че колкото повече се фокусираш върху това на всяка цена да избегнеш дървото, толкова по-голяма става вероятността директно да се тушираш в него :)

Когато искаме нещо, несъзнателно насочваме енергията и поведението си към това то да се случи. Оказва се, обаче, че когато не искаме нещо, ние пак насочваме енергията и поведението си към това то да се случи (или поне към това да се сблъскаме с него, за да го отречем).

Явно трябва да сме много внимателни с нещата, които не искаме. И да се съсредоточим повече върху това, което искаме.

Рисунка

Когато си позволил на някого да рисува живота ти защото си бил влюбен в цветовете му, можеш ли да му позволиш да изтрие рисунката с гумичка и да продължи да те рисува с черно бели моливи?

2009 срещи и раздели

Това трябваше да е годината на промяната. И беше. Но не точно както си я представях.

Има едно нещо, което откакто се помня не обичам, не искам и не мога. Да се разделям.

Е, 2009-та година за мен беше годината на раздялата. Разделих се с хора, които бяха част от живота ми, част от мен. Разделихме се непростимо безмълвно, така както боли най-силно.

Разделих се и с част от себе си. Поставих под съмнение идеалите си, мечтите си, любовта си. Всичко, което досега ме правеше силен изведнъж загуби вселенската си значимост.

През тази година се срещнах с времето. Времето, което единствено придава смисъл на това, което правим. Все още не се разбираме добре, но то се оказва добър приятел и май няма лесно да ме изостави... така че ще трябва да се научим да съжителстваме добре.

Сега ще се разделяме с годината. Беше по-добре без нея, но след като дойде, дано поне да съм станал по-дoбър след срещата с нея. Този път равносметки няма да правя, нито пък планове.

Искам да обичам, да вярвам, да мечтая, да правя грешки и да бъда себе си :) Искам да бъда с тези, с които няма да се разделим. Хайде сега на купон.