Време и история

Историята е противоречиво нещо. За малкото хора, които знаят да четат историята правилно и безпристрастно, тя е уникално богатство. За всички други, забили поглед в миналото, е ужасна прокоба. Равносметката е неясна.

Доскоро бях готов да обявя историята по-скоро за вредна отколкото за полезна, най-вече заради примитивния, непрактичен и неефективен исторически прочит, който, със създаването на националните държави преди около 200 години, се налага като масов на много места. Характерно за този прочит е търсенето на извор на величие в миналото, а не напред в бъдещето. И това е притеснително.

Но до скоро не си давах сметка за нещо много по-важно. Без концепцията за история всъщност няма и поглед напред. Когато няма минало, няма и бъдеще, а има само настояще. Както Дени ми подсказа, в по-голямата част от съществуването си човечеството вероятно е живяло без идеята, че има история. Човешкият живот в праисторическите времена е бил самостоятелен, независим, обусловен от настоящето. Човек не се е считал за връзка между поколения, а светът не се е развивал. Човекът е бил просто временна божия еманация, а не част от цивилизация. Дори идеята за времето тогава не я е имало. Живеело се е в свят пълен с цикличност, където краят е бил начало, а началото край.

Идеята, че времето е линейно и има една единствена посока, че светът и човечеството не се преражда постоянно, а се развива, че човек е една активна част от хилядолетно развитие, се е появила в модерната история може би чак през късните предхристиянски периоди. И това е дало тласък на човешката цивилизация. Странно как една идея, която смятаме днес за природна даденост, всъщност е едно от големите интелектуални постижения на човечеството.

Идеята за време и история е една от чертите, която ни отличава от другите животни. Но тази отличителна черта (както и останалите), не ни е паднала от небето, а сме се борили за нея десетки хиляди години.

Бакшиши за държавните служители

Задавам си въпроса, ако сложим по една касичка до всяко едно гише в пощата, митницата, КАТ и така нататък.. и всеки пуска 50ст или левче, но само ако е доволен от обслужването, няма ли драстично да повишим и качеството на обслужване и удоволетворението на самите държавни служители?

Идеята е елементарна, не струва нищо да се реализира, а ще помогне на всички. Според съвсем груби сметки, служителите може да успеят да си докарат до 100% увеличение на заплатите и това без да вземаме и стотинка повече от отънелия държавния бюджет.

Формулата е елементарна и отдавна измислена от частния бизнес и развитите общества (че тук в България още се ослушваме като трябва да оставим бакшиш).

Да грешим или да не грешим

Конкретният повод е дискусията какъв подарък да купим на един приятел. Сблъсъкът беше между идеята за по-специален личен подарък (картина) или ваучер за дрехи. Основният аргумент срещу личния подарък не беше дали тази картина ще й допадне или не, ами това, че е принципно трудно да сме сигурни, че можем да улучим картина, която ще й хареса и ще пасне на апартамента, че това е личен избор, трябва тя сама да си го направи, и т.н.

За много хора е по-важно да не сгрешат, отколкото да се опитат да оставят отпечатък, да направят нещо забележително. Страх, който прави живота ти зависим от чужди ценности и нрави. Дали срамът от грешката е толкова страшен или просто това е извинение да следваш предначертания път без допълнителни усилия не знам. Но знам, че успехът и постиженията са свързани с опити и грешки, с търсене, с налучкване, с вяра.

Прозвуча като безумна генерализация, но поводът разбира се е просто подсещане, а не причината за това, което си мисля. Горното не е обвинение към някого, а по-скоро публично самонавиване, защото и аз съм бил възпитаван първо да не греша, а след това да се стремя към постижения. Да, ама тази приоритизация просто не работи...

Как да си поискаме обслужване

Случка 1:
Влизам в таксито на Младост 1 и казвам: "За летището". Следва възклицанието: "Е, ти ли ще ми се паднеш бе батка. Дано поне да имаш дребни, че ми писна да развалям". След което на моето мълчаливо (не)съгласие почва да ми говори нещо за трафика, аз разбира се не го и слушам.

Случка 2:
Влизам в таксито и казвам: Центъра. Шофьора ме пита дали да изгаси цигарата, предлага ми да притвори прозорците и ме пита дали да намали музиката. В последния момент обърка улиците и ми предлага да спре апарата веднага и да ме закара точно до мястото, което съм му посочил без да се учеличава таксата.

Не го пиша, за да се оплаквам или да давам примери, които всички знаят. Пиша го, за да призова всички когато не получат отношението, което заслужават като клиенти:
- Да не оставят никакъв бакшиш и да си търсят рестото до стотинка.
- С дружелюбен и приятелски тон да обясняват защо постъпват така.

А когато получат желаното отношение:
- Да оставят задължително значим бакшиш.
- Да благодарят изришно за отношението.

И това не само в такситата, а винаги когато ни обслужват. Аз лично това направих във всяка една от ситуациите и съм убеден, че ако повече хора го правят то много скоро нещата ще се променят!

Правилният избор

След първия биг брадър не съм гледал нито едно риалити по телевизията. Не съм пускал SMS, за да храня тези странни предавания. Не слушам Марая Кери и Селин Дион. И всичко това допреди няколко дена.

Никаква новина не е името на победителката в България търси талант. И аз ще пусна SMS, за да съм сигурен, че ще се случи. Едно предаване, което откри самороден талант, който никой продуцент няма силата да открие, заслужава моето левче. А момичето което сее вдъхновение с всяко свое излизане заслужава най-дълбок поклон.

Да победата й ще е подсигурена от нейния недъг, който амплифицира всяка нейна дума и жест, но причината да спечели ще е неповторимият талант и несломимата вяра, че тя може да бъде най-добрата. Не се и съмнявам нито за секунда, че на финала тя ще се представи величествено, тя просто ще отвее всички други, защото това момиче е роден победител. Прекрасна е.

Два от коментарите на журито също си заслужават да се цитират отново:

- Най-важното е невидимо за очите.

- Изборите в живота е най-важното нещо.

If you're lonely
And need a friend
And troubles seem like
They never end
Just remember to keep the faith
And love will be there to light the way 

I reach to you
I know you can feel it too
We'd make it through

Цветната градина в Keukenhof

Пълен албум

Колко струва моят живот без твоя до него?

Колко струва моят живот без твоя до него?

Колкото неизпратено писмо...
Колкото черна дупка във вселената...
Колкото пиянство без любов...
Колкото дъгата за слепец...

Благодаря ти, че си до мен,
Благодаря ти, че ме виждаш.

Кое ни прави интелигентни

През последните 100 години има направени безброй много изследвания по въпроса какво е интелигентност, как да се измери и от какво се влияе. Все още няма едностранно разбиране на този проблем и най-вероятно няма да има преди да направим по-сериозен напредък в когнитивната психология, невронауката и генетиката.

Без да имам каквато и да е претенция за изчерпателност ето моето мнение по въпроса. Моята простичка дефиниция за интелигентност е, че това е способността ни да разбираме света около нас. И тя се влияе от 3 основни фактора, 2 от които са доста добре документирани в изследванията:

Класичекият IQ - т.е. способността ни да обработваме информация. Включва логическо и абстрактно мислене, богат речник и езикова култура, добра памет, откриване на модели и ориентиране в пространството и времето.

Дотук добре - всички знаем, че е трудно да си интелигентен, ако не притежаваш тези способности. Ама пък всички сме срещали хора, дето не блестят с класическо IQ, a пък изглежда да се справят с повечето задачи в живота си с завидна лекота и майсторство. И тук на помощ идва допълнението от една по-модерна концепция за IQ:

Социален и емоционален IQ - т.е. способността да разбираш и владееш собствените си емоции, както и да разбираш емоциите на другите хора. Към това прибавяме способността да комуникираш успешно с хората, да разбираш своето и тяхното взимодействие с обществото.

Стана още по-добре, ама на мен ми липсва оше един основен момент:

Гледната точка (интуицията и предубежденията) - всеки човек живее от най-ранна възраст с абсолютизирани и набити в главата му понятия за добро и зло, за правилно и неправилно, за човека, за света, за вселената, за любовта, за дома, за бог и какво ли още не. Това са закодирани послания, които поставят понякога непреодолими граници за интелигентността и разбирането на света. Гледната точка е стартовата позиция, а понякога дефинира и целия терен върху който може да развиеш своето IQ.

За това е хубаво от рано да си зададеш въпроса, какви са твоите закодирани послания, които носиш в себе си и които подпомагат или ограничават разбирането ти за света.

Класически пример е Айнщайн, който достига до едно от най-великите интелектуални постижения в науката предлагайки общата теория на относителността, но в продължение на десетки години отказва да повярва на това, което собствените му уравнения му казват (че вселената е динамична) и се опитва да ги видоизмени, така че да докара една статична вселена. Същият този гений до края на живота си отказва да повярва на другото велико интелектуално постижение на първата половина на 20 век, принципите на квантовата физика, с аргумента че.. "господ" не си играе на зарове.

Всеки един от нас, както и аз за себе си се убедих наскоро, ограничава способността си да разбира света и да взаимодейства с него, чрез хардкоднати и абсолютизирани ценности, които понякога определят целия ни живот. Дори и да не сме готови да ги изоставим лесно, трябва поне да знаем, че ги има и как ни влияят.

Kiwi! (Киви!)

И докато съм още на темата с мечтите.. едно от най-впечатляващите филмчета, които съм гледал.. само 2 минутки и половина, а разкрива всичко за мечтите, търсенето на смисъла, мотивацията, нуждата от признание, за обществения натиск, за това да си различен.. и какво ли още не. И в крайна сметка, може би за това как трябва да се живее.

Е аз лично бих махнал този тътен в последния кадър от филма, някакси убива въображението и вдъхновението, но не съм аз автора все пак :)

Ти и аз

Това пристигна по пощата от сестрата.. няма много какво да се коментира. Единствените думи за които се сещам докато го гледам са:

Хармония, Доверие, Мечта

(Танцьори са Юлия Палий и Игор Гава, режисьор Владимир Марин)

Възкресение

Протягам ръка,
Но виждам мъгла,
Сега навред е пустиня,
Там гдето растеше трева.

Търся възкресение,
Стига погребения,
Човекът няма съдба,
Животът е лично творение.

Посипан с роса,
Под утринната звезда,
Ражда се живот в мъглата,
И носи спомен за нощта.

Джон Тери и Уейн Бридж - развръзката :)

В събота не можах да гледам Челси - Манчестър Сити. Днес реших все пак да видя най-важното в целия мач - как Уейн Бридж не подава ръка на Джон Тери (ето и причината).

Цял ден медиите обсъждат аджеба ще подаде ли ръка или няма да подаде.. телевизията е добавила 2 допълнителни камери, които да заснемат специлано този момент.. цял свят гледа в напрегнато очакване.. в края на краищата си позволих да направя малка дисекция на този абсурд:

1) Страничният съдия поздравява Бридж с приятелско и окуражително ръкостискане (не както към другите играчи).

2) Напрежението е като преди 3-та световна война, двамата съдии са се вторачили в ръцете и са забравили, че трябва да се поздравят с Тевес. Той, милият, също не се вълнува от съдиите, а гледа нашите хора в ръцете. Третият съдия се опитва да бъде професионалист, но не може да скрие погледа, който се прокрадва надясно.

3) Тери протяга ръка, гледа надолу. Бридж протяга ръка, гледа право в очите на Тери. В последния момент си дърпа ръката и тази на Тери увисва във въздуха. Целият стадион започва бурно да освирква.

Еми оттук нататък какво да коментираш мача и резултата, факта, че Челси направи сериозна грешка към титлата, какво да кометираш играта на двата отбора. Най-доволен от цялата работа остава неизвестен английски запалянко, който пише по форумите, че за първи път жена му е седнала до него да гледа мач, за да види лично дали ще има ръкостискане.

А на мен всичко ми прилича просто на един кеч сблъсък. И на пълен фарс.

Язовир Студена

Искам и Трябва

Тези думи, повече от всички други, определят характера на човека и пътя в живота му.

Искам дава сила. Дава контрол. Дава избор. Дава промяна. Дава смисъл.
Искам изисква усилие. Изисква въображение. Изисква отговорност. Изисква съмнение.

Трябва дава спокойствие. Дава отговори. Дава предвидимост. Дава приятелство. Дава вяра.
Трябва изисква примирение. Изисква разбиране. Изисква страх. Изисква история.

Когато искаш, това си ти. Когато трябва, това са другите.

Смисълът на грешките и силата на въображението

Дж. К. Роулинг изнася тази завладяваща реч пред завършващите студенти в Харвард през 2008.



Ето и двата момента, които най-силно ме впечатлиха:

"Много хора предпочитат да не използват въображението си. Предпочитат да си седят комфортно в рамките на собствения си опит, без да се почудят как ли биха се чувствали, ако се бяха родили други. Те отказват да чуват писъци, или да погледнат в клетките, те си затварят съзнанието и сърцата за всяко страдание, което не ги касае лично, отказват да разбират.

Може и да съм изкушена да завиждам на хората, които живеят така, само че не мисля, че те имат по-малко кошмари от мен. Да избереш да живееш в това тясно пространство води до мисловна агарофобия и това причинява друг вид мъчения. Мисля, че тези, които отказват да използват въображението си срещат повече чудовища. И често се страхуват повече.

И още повече, тези които избират да не съчувстват помагат на истинските чудовища. Тъй като дори и да не вършим нищо лошо, ние се единяваме със злото, чрез собствената ни апатия."

"Ако изберете да използвате статуса и влиянието си и да повдигнете глас от името на тези, които нямат глас; ако решите да се идентифицирате не само със силните, но и със тези, които нямат сила; ако запазите способността си да се поставяте на мястото на тези, които нямат вашите предимства, тогава не само вашите горди семейства ще се радват на вашето съществуване, но и хиляди и милиони други хора, чиито живот сте помогнали да се промени. Нямаме нужда от магия, за да променим света, ние носим цялата сила вътре в себе си: имаме силата да си представяме доброто."

Супербоул 2010 в реклами

Телевизионното събитие с най-скъпата реклама в света. Прайм тайма на прайм таймите. Там където се показват най-новите и най-забавните реклами. Тези реклами са вече част от изживяването супербоул, дотолкова, че на следващия ден освен резултата се коментира и успеха на рекламите по телевизията.


По принцип не гледам телевизионни реклами тъй като си имам интернет, в който да си губя времето, но от време на време е хубаво човек да види какво е изпуснал.


Така.. да видим какво е имало тази година:
1) Храна и напитки
2) Автомобили
3) Филми


Тук таме се промъкват мобилни и ИТ продукти, а дори и малко услуги за кариерно развитие. Само лекарствата ми се загубиха. Тъжно, но отдавна си знаем, че на човек освен ядене, пиене, филми и елитен автомобил друго не му трябва, за да е щастлив.. а забравихме едно нещо, ама то не е за прайм тайм.

Като тенденции в идеологията:
1) Игра със стереотипите и бягството от тях (мъже/жени, успех/неуспех, свобода/затвор, и т.н.)
2) Дивотии и измишльотини
3) Популярни личности
4) Насладата и постижимото щастие


Бляк. Нищо ново, ама то как да има нещо ново, като рекламираш на същите тия хора по горе дето имат доста плосковати нужди като за начало. Не само това, ами и нарочно са правени просто и плоски, за да не изискват никакво замисляне, да реагираш роботизирано на тях.


Най-интересното разбира се бе факта, че Гугъл пуснаха реклама. Тези, които успяха да изградят империя с перфектен продукт, новаторски, потребен и умен, тези на които толкова години не им трябваше дори да се замислят за идеята да пуснат реклама по телевизия или радио, най-накрая го направиха. Защо? И то представяйки се с най-популярния си продукт? Честно казано не знам.. но ще се радвам някой да ми помогне.


Ето и моите фаворити:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/anheuser-busch-clydesdale-friend/
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/motorola-megan-fox/


А ето и фаворита ми за най-дебилна реклама, която прекрасно обобщава мнението ми за телевизионната реклама в САЩ като цяло.. както и за публиката която й се радва:
http://superbowlads.fanhouse.com/2010/dennys-grand-slam/ 
(Great day to be in America! мда.. така си.. много правилно.. и аз искам да съм там и да ям яйца до откат, евала!!)

Моите цветя

Когато се настаних в новата си квартира заварих едно цвете. Опърпано, с две останали болни листа и почти загинало, но му личеше, че е живяло добре много години преди това.

В празната квартира, това беше единственото смислено нещо. Някой с години беше полагал грижи за него, но сега то си умираше доста безславно и твърде прогресивно.

Реших да се опитам да го спася. Тъй като никога досега не съм гледал цветя, в началото постоянно забравях да го поливам и няколко седмици все така си креташе. Докато един ден не изкара ново листо. Това посъбуди известна амбиция и лека, но неприкрита, доза гордост в мен и почнах да се сещам по-често да го поливам. Докато не разцъфна изцяло с няколко огромни нови листа, пълно с живот. Започнах все по-често да се сещам за него и да полагам дневната доза грижа.

Преди 2 месеца получих две други саксийки, с по едно доста крехко и неопитно стъбълце във всяка, едното подарък за мен, а другото дошло за временно отглеждане. И двете имаха лошата участ да загинат героично от измръзване още в деня, в който бяха осмислени като подарък, което пък на мен съвсем не ми се хареса.. и реших и тях да ги възкреся. И тях ги забравях в началото, докато на едното не му се показа нещо като начатък на листо и така историята се повтори.

Сега, за мое най-голямо учудване, си гледам цели 3 саксии с цветя, сещам се редовно за тях, грижа се (да кажем прилично), и намирам смисъл в това да ги поддържам живи и красиви.

Просто е - трябва нещо да запали пламъка; да видиш резултат от усилието си; и да усетиш, че си важен и нужен. След това усилието става просто част от теб. Те стават твоите цветя, твоето творение и твоята история. И получават смисъл.

Така е и с цветята, и с приятелите, и със задачите на работа, и с вечерята, и с всичко друго, което правим.

Знание и съмнение

Франсис Бейкън, философът върху когото се гради съвременното научно мислене, казва следното (в свободен превод), когато излага идеите си за процеса на натрупване на знания въз основа на наблюденията ни.

"... Друга грешка е недостатъчното съмнение и необоснованата прибързаност към твърдения неподложени на съзнателно въздържание от оценка. Защото двата начина на възприятие на света са като двата начина на поведение, често спомевани още от древността: единият - лесен и безпроблемен в началото, но в крайна сметка непреодолим; а другият - труден и с много препятствия, когато започваш, но скоро след това възмездяващ и справедлив. Така е и с нашето възприятие за света: ако започнем без съмнения ще свършим в съмнения, но ако започнем със съмнения, и сме достатъчно търпеливи съмнявайки се, ще стигнем до несъмненото."

Цялата ни наука, целият човешки прогрес през последните няколко века е основан върху въздържанието от оценка, върху граденето на теории, които еднозначно отговарят на всяко съмнение.

Блестящо. Има само едно изключение във Вселената неподдаващо се на този подход. Човекът и неговите ценности - идеята за правилното и грешното, за доброто и лошото, за съзнателния избор.

Чиста емоция

Има един момент, когато се събуждаш от сън. Момент в който съзнанието ти се пробужда, но ти не го разбираш още. Само го усещаш.

Събудила се е емоция. Чиста и гола, необлечена в пластовете разум, с които годините са я покривали. Силна, шумна, направляваща и покоряваща.

Тази емоция, продукт на сбъркана еволюция, която те кара да желаеш, да искаш, да вярваш, че си бог. Тя е детска и красива, архаична и вселенска. Тя е връзката ти със Създателя, без край във времето и без знание. Тя, която не знае колко е сковаващ страха да загубиш, защото си се научил да притежаваш. Тя, която иска да лети, но не знае болката от падане. Тя..

..потъва и една след друга я покриват с прекрасните си одежди разумът, знанието, страхът и паметта. И се събуждаш и вече не я разбираш. Но я помниш и ако не те е много страх й открехваш нослето и едно око, за да диша и да вижда и да те направлява.

Чистата емоция - хората са устроени да я обожават. Няма по-голямо щастие от миговете на радост наподправени от ежедневните притеснения, сметки, оптимизации и рационализации. Но хората са устроени да се пазят от болката повече отколкото да следват мечтите си. Разумът, знанието, страхът и историята са ги научили.. освен ако не са ги разбрали погрешно.

Джон Тери - татко, развратко или футболист на годината

Фактите за Тери:

- Капитан на националния отбор, боец и лидер, популярна обществена "звезда". 29-годишен: точно 2 дена по-малък от мен :)

- Преди 6 месеца е избран за баща на годината в цял свят. Казва: "Семейството е целия свят за мен и тази награда ме прави много горд."

- Преди няколко месеца започва интимна връзка с "най-добрата приятелка" на жена си и майка на детето на дългогодишния му съотборник - Уейн Бридж.

- Миналата седмица точно преди News of the World да публикува историята за това, Тери издейства съдебна забрана тази история, както и самата забрана, да не се публикуват. Една седмица по-късно забраната е отменена.

- Според вестника, свалките започнали още преди години, а през септември двамцата са си направили и дете, явно нежелано, след което Тери е покрил разноските за аборта.

- Слуховете усилено твърдят, че сега семейството му е пред разпад, а футболната асоциация го заплашва да му отнеме капитанската лента и да го изгони от националния отбор за световното първенство.

Заключенията

На пръв поглед всичко е ясно - един богат перверзен самозабравил се тип се подиграва с всички обществени, семейни и лични ценности на хората около себе си. Е да, ама не всичко е ясно.

Това, което мен ме смущава в тази история е, че всичко и всички в нея са сбъркани. И проблема не е в един лош човек, а в цялата ценностна система, която ни насаждат.

- Що за малоумие е да правиш конкурс татко на годината (мисля, че и в БГ има подобно извращение вече)? Не е ли смисъла на това да си татко в това да даряваш обичта си на своето дете, а не да обикаляш телевизии и медии да печелиш обществената обич и признание?

- Ако приемем, че смисъла на такива конкурси е да вдъхновят повече хора да бъдат добри татковци, то как аз трябва да се вдъхновя от един свръхбогат футболист, който повече време е далеч от семейството си отколкото с него?

- Какво се случва със съвременния спорт и в частност футбол и защо все повече почва да ми прилича на някоя долнопробна кеч пародия? Откога започна кариерата ти на спортист да зависи от щастието на брака ти (който е провален по презумпция заради комерсиализацията на спорта, на когото трябва да подчиниш живота си)?

- Защо когато имаш лични семейни проблеми, трябва да се изпъчиш пред цял свят и да заявиш, че семейството е всичко за теб? Защо трябва постоянно да лъжеш и мажеш, за да влезеш в дрехите, в които безличните маси искат да те облекат?

- Как може да решиш, че със съдебна заповед, ще скриеш история, която вече е стигнала до медиите? И въобще когато си сгрешил, трябва ли да търсиш как чрез съда да се покриеш или е трябвало да мислиш малко по-рано?

- Що за общество е това, в което обществените личности тотално губят личния си живот? Той има ли свободата да търси щастието си или трябва да живее така, както масите искат от него?

- Какъв е смисъла от тази статия - с какво обществото става по-информирано или по-смислено след като прочете тази статия? Май единствения смисъл е да напълни джоба на собственика на вестника?

Всичко е сбъркано - и медиите, и обществените ценности, и спорта, и Тери в публичните си изяви. Вероятно и личния му живот, и семейството му, и "приятелите" им и те са сбъркани. Но това последното не ме интересува толкова, нито ми е работа.

А кое е правилно?

Ако все пак някой пита какво е правилно според мен:

- оставете човека да си реши личните проблеми;

- спрете да си купувате и да четете малоумни вестници като News of the World;

- вземете му лентата на капитан, защото той не може да е капитан в отбор в който ще играе с Уейн Бридж (и направете Джерард капитан :);

- оставете го да играе и да прави това, в което е най-добър. Те спонсорите ще го накажат достатъчно, заради факта, че не могат да ползват обществения му имидж за собствените си комерсиални облаги.