Хубаво ли е да лъжем себе си

Всеки постоянно залъгва себе си. Понякога нарочно и целенасочено. Понякога напълно неосъзнато.

Оказва се, че се залъгваме дори за неща, които изглежда да са конкретни и лесно измерими - като например колко време може да издържиш потопен в студена вода.

Залъгваме се винаги в посока на това, че сме по-добри, по-можещи, по-здрави, по-решителни и по-красиви отколкото сме. И така трябва.

Трябва да можеш от време на време и да се погледнеш отстрани и да чуеш хилядите погледи и гласове, които ти казват истината. Но трябва и да можеш напълно безприкословно да вярваш, че можеш повече отколкото можеш. Защото това те движи напред.

Психолозите твърдят, че депресираните хора са единствените, които имат реална преценка за своите възможности. Но това не им помага да постигат повече в живота си.

Страхът и рационалността могат само да те спират (което е също нужно разбира се). Вярата и силата на емоциите могат да те движат. Едното без другото не може.