Шоколад или ябълка?

Отговорът е уж лесен - всеки може да каже кое ще му донесе повече наслада.

Оказва се, обаче, че разликата в очакванията за насладата, която ще изпитат хората се разминава донякъде с реалността. И разминаванията могат да бъдат предвидени по два начина:
- Като предварително се тества несъзнателното отношение към двете;
- Като предварително се наблюдават несъзнателните изрази на емоция (мимики, жестове, гримаси) при вида на двете.

И в двата случая - и теста и страничните наблюдатели - дават по-точна оценка за крайната емоция, която човек ще изпита, отколкото собствените му очаквания.

Т.е. знанието за емоцията и нейния интензитет го има в нас, но без нужното самопознание, остава недостъпно за разумните ни очаквания. Остава или да вярваме повече на интуицията си (още по-сложно става.. ) или да се самопознаваме по-добре. А за второто - помагат и съветите на хората около нас, които ни наблюдават.

Романтичното минало или предизвикателното бъдеще

Защо толкова често, когато се опитваме да избягаме от настоящето, се връщаме назад във времето, когато всичко - любовта, войната, ежедневието, че дори и работата - изглеждат по-романтично? Защо по-рядко бягаме в бъдещето - там където имаме шанс да го изживеем, да го постигнем, да го  променим?

Като че ли неъвзможността да станем част от това романтично минало му дава обаяние, спокойствие и сигурност. А бъдещето, колкото и кравсиво да си го представим, все таи някакво притеснение. И защо притеснението е по-силно от чара на предизвикателството - не знам. И не ми харесва.

Грешно или трудно - има ли разлика?

Харесвам Сет Годин - защото едно от основните неща, които прави е да дефинира абстракции и разлики между близки или взаимозаменяеми понятия.

Неговият блог наскоро ме подсети за това, колко често въпросът дали една цел или стратегия е правилна и смислена неусетно се заменя с въпроса колко лесно приложима/достижима е тя. Защо? Защото мозъкът ни е така устроен, че когато се сблъска с нещо трудно за разбиране и оценяване, той автоматично се опитва да замести трудния проблем с нещо лесно за решаване.

И така, отговорът на въпроса - лесно и обозримо ли да е достигнем целта - често се превръща в отговор на въпроса - смислена и правилна ли е целта? На мен лично това ми се е случвало много пъти. Около мен виждам ежедневно хората да подменят този въпрос и на работа и в личния си живот. И колкото по-малко се замисляме над това дали отговаряме на правилния въпрос - толкова по-сигурни сме в себе си.