Одеяло за душата

Едно време много се чудех как така като размразяваме хладилника завиваме замръзналото пиле с одеяло да не се стопли? Защо одеялото мен ме топли, а замръзналото пиле изстудява?

И с приятелите е така. Те не са огън, с който да се сгрееш когато изстине душата ти. Те са  одеяло, което може да събере всичката топлина, която излъчваш и да те обгърне отново с нея.

Мъгла

Ти си мъгла.

Безформена, безкрайна,
Нежелана, неразбрана,
Студена, смутена.

Красива, изящна,
Приказна, сребриста,
Мечтана, сънувана.

Обичам да те снимам,
Да те правя красива,
Да те преоткривам развълнуван.

Но мразя в теб да се губя,
Да летя без посока,
Да събирам скреж от косата си.

Истинска ли си,
когато рисуваш мечти
или когато скриваш цвета на цветята?

Истински ли съм,
когато сънувам мечти
или когато търся посока позната?

Имаш ли лице?
Имаш ли сърце?
Ти си мъгла.

Да те накажат за добрата постъпка или...

Преди няколко дни спира светофара на оживено кръстовище и един млад мъж в желанието си да помогне на всички става регулировчик за един час и отпушва движението.

Както сам казва, доста хора го псуват, а на два пъти за малко да го сгазят. На следващия ден получава солидна глоба от КАТ за извършеното деяние, а хората из интернет обявяват държавния орган за напълно неадекватен и предлагат човека за награда.

Добре де, ако забравим всякакви законови рамки, как точно трябва да бъде награден човек, който рискува своя и много чужди животи поемайки отговорност, за която не е подготвен? Трябва ли да се поощри или накаже такова поведение?

Искаме ли всеки според преценката си да става регулировчик, когато не му харесва ситуацията на пътя? Вярваме ли, че едночасово задръстване си заслужава риска на човешки животи?

И последно - когато искаме награда или наказание за някой задаваме ли си въпроса до какво ще доведе това в бъдеще?

Защото основния смисъл и на наказанието и на наградата не е да оценят миналото, а да предизвикат желана промянана в бъдеще.

Бъдеще

- Ами ако сега изхвърля дъвката си навън може би след време някой бъдещ археолог ще я намери и по генетичния материал ще ме възстанови. Какво ли би станало тогава?

- Тогава бъдещите хора ще те изберат за кралица. Ти ще си чувствителна, търсеща смисъла на съществуването си, водена от радостта и вярваща в щастието. Всичко това, което те ще са загубили в практичното си ежедневие, гонейки ефективност, но не виждащи дестинацията. Подтискани от идеята за обърканост, но категорично отричащи я. Да, ще си кралица!

Ненормално...

Последните 2-3 седмици почти през ден почнах да попадам на случайни ситуации, в които аз или някой около мен споменава една пословична мисъл (може би на Айнщайн):

"Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат."

Моят вариант на тази мисъл беше:

"Дефиницията за идиот е човек, който повтаря една и съща грешка отново и отново"

Какво ни кара да постъпваме така? Не разбираме света около себе си? Или живеем с наивността, че той ще се промени само защото така ни се иска? Или защото вярваме, че да живеем в заблуда е по-добре и по-лесно отколкото да приемем реалността?

И някакси логично тези размисли ме навеждат на една молитва (очевидно превърната в девиз на анонимните алкохолици):

"Господи, дай ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога, и мъдростта да откривам разликата между тях"








Докосване

Има ли нещо по-запаметяващо се и по-ярко оставащо в съзнанието от докосване, запечатано със силна емоция. Думи, действия, преживявания, емоции, хора, събития - те всички избледняват с времето, губят форма или се видоизменят.

Но докосването остава винаги същото, ярко, въздействащо, непроменено и отказващо на разума или времето да му повлиаят. Тялото ми помни повече от очите, от ушите и от мислите.

Държава, църква и ценности.

Одавна не бях гледал толкова много телевизия все на политически и социални теми. Ама така ми се случи, хем да съм болен пред телевизора, хем да съм огладнял за тези теми.

Та днес, докато Канал 1 въртяха между протестите и избора на патриарх, чух доста бисери от устата на водещия Горан Благоев. Два ми останаха в главата за по-дълго:

"Във време на криза изглежда властта неистово се нуждае от църквата." (казано с голям апломб и намек за непреходния смисъл на църковната институция)

Да така е, но не защото църквата ще помогне на държавата и хората да излязат от кризата, а защото по време на криза политиците имат нужда от смирение, за да оцелеят. А основната цел на църквата е да налага смирение. При това открито, наричайки го добродетел.

Днес патриархът говори страшно много за смирението и сравни народа със стадо овце, което той трябва да обедини и да му стане пастир. Лейм ;(

"Щастието тези хора няма да намерят на площада, а в храма."

Със сигурност тези хора няма да намерят щастието на площада, факт. Но няма да го намерят и в храма. Там ще намерят смирение.

Щастие ще намерят при любимия си човек, този на който вярват и обичат толкова, колкото себе си.
Щастие ще намерят, когато изградят честни и открити, основани на взаимоуважение отношения с хората около себе си.
Щастие ще нямерят с колегите си на работа, когато работят в екип и постигнат неща, които никой от тях нe може да постигне сам.
Щастие ще намерят в себе си, когато се развиват и всеки ден стават по-разумни, по-способни и по-стойностни хора, от които обществото има нужда.

Овча му работа.. или как е най-добре да те управляват.

Днес протестираме. Пак. Много. Много хубаво. И важно.

Важно е избранниците на народа да знаят защо са избрани. Важно е да знаят, че изборът за тях  е задължение, да вложат всичките си знания и умения в името на народа. И безотговорността и некадърността не се прощават.

Важно е обаче и да знаем за какво точно се борим. Засега се борим да разберем за какво се борим. И вече се оформят два различни протеста - един граждански и един овчи (ама и той се мисли за граждански).

Овчиците си търсят кой да ги управлява и как да ги управлява. Политиците доволно потриват ръце и се готвят точно за това. Национализация? Нова конституция? Правителството да намали сметките и да увеличи заплатите?

Спрете да разчитате на държавата да ви оправи живота - няма да стане. Никога. При никой президент и премиер. Вашият живот трябва да си го оправите вие сами, държавата само трябва да създава правила и условия, за да успеете и донякъде да се грижи за вашето здраве и образование. Социалната държава е държава е тази, чиито хора са богати и произвеждат, а не тази, която национализира и управлява директно хората си.

Затова и въросът не е и никога не трябва да бъде какво трябва да направи държавата за да ми оправи живота, а какви правила и защита трябва да ми осигури, за да мога сам да си оправя живота.

Аз се включвам в гражданския протест. И искам:

- Прозрачност, прозрачност и пак прозрачност. Всичко общодостъпно в интернет. Цели, срокове, решения, администрация. Всичко. Само така може да има граждански контрол. Това е най-важното искане.

- Съд и справедливост. Бързо и ефективно. Не са ни проблем законите и конституцията, те общо взето не са чак толкова лоши, но не се прилагат. Същото се отнася и за комисиите, които се грижат за справедливостта - КРС, КЗК, КЗП, ДКЕВР.

- Образование. Практично, пазарно ориентирано. Говорещо с бизнеса и институциите. Произвеждащо мотивирани, активни, знаещи, можещи и уверени хора.

- Чужди инвестиции и регионална политика. Създаването на условия и привличането на нови частни компании и инвеститори (чуждестранни и български), които да искат да правят бизнес и да създават работни места в цяла България, не само в София.

Така се грижи една добра държава за хората си. Как ще се случи това? Искам много неща да кажа по въпроса, но гражданите не трябва да конструираме политиката, а да поставяме правилни искания и да упражняваме контрол. Избранниците трябва да я реализират. 

Всяко от горните неща може да се измери в цифри. Точно и конкретно. С метрики по месеци и години. И да се сравни с поставените цели и с това, което постигат другите държави, на които се стремим да заприличаме.