Време и история

Историята е противоречиво нещо. За малкото хора, които знаят да четат историята правилно и безпристрастно, тя е уникално богатство. За всички други, забили поглед в миналото, е ужасна прокоба. Равносметката е неясна.

Доскоро бях готов да обявя историята по-скоро за вредна отколкото за полезна, най-вече заради примитивния, непрактичен и неефективен исторически прочит, който, със създаването на националните държави преди около 200 години, се налага като масов на много места. Характерно за този прочит е търсенето на извор на величие в миналото, а не напред в бъдещето. И това е притеснително.

Но до скоро не си давах сметка за нещо много по-важно. Без концепцията за история всъщност няма и поглед напред. Когато няма минало, няма и бъдеще, а има само настояще. Както Дени ми подсказа, в по-голямата част от съществуването си човечеството вероятно е живяло без идеята, че има история. Човешкият живот в праисторическите времена е бил самостоятелен, независим, обусловен от настоящето. Човек не се е считал за връзка между поколения, а светът не се е развивал. Човекът е бил просто временна божия еманация, а не част от цивилизация. Дори идеята за времето тогава не я е имало. Живеело се е в свят пълен с цикличност, където краят е бил начало, а началото край.

Идеята, че времето е линейно и има една единствена посока, че светът и човечеството не се преражда постоянно, а се развива, че човек е една активна част от хилядолетно развитие, се е появила в модерната история може би чак през късните предхристиянски периоди. И това е дало тласък на човешката цивилизация. Странно как една идея, която смятаме днес за природна даденост, всъщност е едно от големите интелектуални постижения на човечеството.

Идеята за време и история е една от чертите, която ни отличава от другите животни. Но тази отличителна черта (както и останалите), не ни е паднала от небето, а сме се борили за нея десетки хиляди години.

Бакшиши за държавните служители

Задавам си въпроса, ако сложим по една касичка до всяко едно гише в пощата, митницата, КАТ и така нататък.. и всеки пуска 50ст или левче, но само ако е доволен от обслужването, няма ли драстично да повишим и качеството на обслужване и удоволетворението на самите държавни служители?

Идеята е елементарна, не струва нищо да се реализира, а ще помогне на всички. Според съвсем груби сметки, служителите може да успеят да си докарат до 100% увеличение на заплатите и това без да вземаме и стотинка повече от отънелия държавния бюджет.

Формулата е елементарна и отдавна измислена от частния бизнес и развитите общества (че тук в България още се ослушваме като трябва да оставим бакшиш).

Да грешим или да не грешим

Конкретният повод е дискусията какъв подарък да купим на един приятел. Сблъсъкът беше между идеята за по-специален личен подарък (картина) или ваучер за дрехи. Основният аргумент срещу личния подарък не беше дали тази картина ще й допадне или не, ами това, че е принципно трудно да сме сигурни, че можем да улучим картина, която ще й хареса и ще пасне на апартамента, че това е личен избор, трябва тя сама да си го направи, и т.н.

За много хора е по-важно да не сгрешат, отколкото да се опитат да оставят отпечатък, да направят нещо забележително. Страх, който прави живота ти зависим от чужди ценности и нрави. Дали срамът от грешката е толкова страшен или просто това е извинение да следваш предначертания път без допълнителни усилия не знам. Но знам, че успехът и постиженията са свързани с опити и грешки, с търсене, с налучкване, с вяра.

Прозвуча като безумна генерализация, но поводът разбира се е просто подсещане, а не причината за това, което си мисля. Горното не е обвинение към някого, а по-скоро публично самонавиване, защото и аз съм бил възпитаван първо да не греша, а след това да се стремя към постижения. Да, ама тази приоритизация просто не работи...

Как да си поискаме обслужване

Случка 1:
Влизам в таксито на Младост 1 и казвам: "За летището". Следва възклицанието: "Е, ти ли ще ми се паднеш бе батка. Дано поне да имаш дребни, че ми писна да развалям". След което на моето мълчаливо (не)съгласие почва да ми говори нещо за трафика, аз разбира се не го и слушам.

Случка 2:
Влизам в таксито и казвам: Центъра. Шофьора ме пита дали да изгаси цигарата, предлага ми да притвори прозорците и ме пита дали да намали музиката. В последния момент обърка улиците и ми предлага да спре апарата веднага и да ме закара точно до мястото, което съм му посочил без да се учеличава таксата.

Не го пиша, за да се оплаквам или да давам примери, които всички знаят. Пиша го, за да призова всички когато не получат отношението, което заслужават като клиенти:
- Да не оставят никакъв бакшиш и да си търсят рестото до стотинка.
- С дружелюбен и приятелски тон да обясняват защо постъпват така.

А когато получат желаното отношение:
- Да оставят задължително значим бакшиш.
- Да благодарят изришно за отношението.

И това не само в такситата, а винаги когато ни обслужват. Аз лично това направих във всяка една от ситуациите и съм убеден, че ако повече хора го правят то много скоро нещата ще се променят!

Правилният избор

След първия биг брадър не съм гледал нито едно риалити по телевизията. Не съм пускал SMS, за да храня тези странни предавания. Не слушам Марая Кери и Селин Дион. И всичко това допреди няколко дена.

Никаква новина не е името на победителката в България търси талант. И аз ще пусна SMS, за да съм сигурен, че ще се случи. Едно предаване, което откри самороден талант, който никой продуцент няма силата да открие, заслужава моето левче. А момичето което сее вдъхновение с всяко свое излизане заслужава най-дълбок поклон.

Да победата й ще е подсигурена от нейния недъг, който амплифицира всяка нейна дума и жест, но причината да спечели ще е неповторимият талант и несломимата вяра, че тя може да бъде най-добрата. Не се и съмнявам нито за секунда, че на финала тя ще се представи величествено, тя просто ще отвее всички други, защото това момиче е роден победител. Прекрасна е.

Два от коментарите на журито също си заслужават да се цитират отново:
- Най-важното е невидимо за очите.
- Изборите в живота е най-важното нещо.

If you're lonely
And need a friend
And troubles seem like
They never end
Just remember to keep the faith
And love will be there to light the way 


I reach to you
I know you can feel it too
We'd make it through

Колко струва моят живот без твоя до него?

Колко струва моят живот без твоя до него?

Колкото неизпратено писмо...
Колкото черна дупка във вселената...
Колкото пиянство без любов...
Колкото дъгата за слепец...

Благодаря ти, че си до мен,
Благодаря ти, че ме виждаш.