Рисунка

Когато си позволил на някого да рисува живота ти защото си бил влюбен в цветовете му, можеш ли да му позволиш да изтрие рисунката с гумичка и да продължи да те рисува с черно бели моливи?

2009 срещи и раздели

Това трябваше да е годината на промяната. И беше. Но не точно както си я представях.

Има едно нещо, което откакто се помня не обичам, не искам и не мога. Да се разделям.

Е, 2009-та година за мен беше годината на раздялата. Разделих се с хора, които бяха част от живота ми, част от мен. Разделихме се непростимо безмълвно, така както боли най-силно.

Разделих се и с част от себе си. Поставих под съмнение идеалите си, мечтите си, любовта си. Всичко, което досега ме правеше силен изведнъж загуби вселенската си значимост.

През тази година се срещнах с времето. Времето, което единствено придава смисъл на това, което правим. Все още не се разбираме добре, но то се оказва добър приятел и май няма лесно да ме изостави... така че ще трябва да се научим да съжителстваме добре.

Сега ще се разделяме с годината. Беше по-добре без нея, но след като дойде, дано поне да съм станал по-дoбър след срещата с нея. Този път равносметки няма да правя, нито пък планове.

Искам да обичам, да вярвам, да мечтая, да правя грешки и да бъда себе си :) Искам да бъда с тези, с които няма да се разделим. Хайде сега на купон.

Зимна приказка

Навън беше минус 8... трябваше след всеки 4-5 снимки да тичам по 4-5 минути, за да не замръзна :)) Ето и всичките снимки...









Единствената история

Благодарение на Валентин Михалев и най-вече на TED попаднах на тази впечатляваща история (има субтитри на БГ):




Самата история не се нуждае от никакъв коментар, поднесена от брилянтен оратор, тя казва всичко. Но ето няколко несвързани размисли, които ми се завъртяха в главата докато я слушах.

- Защо ние в България настояваме сами да разказваме на света една плоска и едностранчива история за нас самите си, историята, която всеки ден кой ли не ми разказва, без дори да съм поискал да я слушам?

- Колко ли пъти съм тръгвал да "решавам" чужди проблеми, моито са съществували само в моята глава? Тук знам, че много хора кимат одобрително с глава ;)

- Тази жена е красива, с онази специална и непреходна красота, която излъчваш с думите и погледа си.

- Истината е винаги относителна - да. Единствената история е винаги непълна - да. Но стремежът към опростяване, към изграждане на монолитни теории и абстрактни образи е от първостепенно значение, за да разберем света около нас. Просто трябва да внимаваме, когато прилагаме тези шаблони и етикети към конкретни хора и събития.

- Осъзнаването и разбирането на света е важно, но то не променя нищо. Визията и действието е това което води до промяна. Визия без разбиране е наивно, но разбиране без визия е импотентно.

Колко струва да сме добри

Разговор вчера в таксито:

- Забравят си телефони по 1000 лв и аз като ги върна, какво получавам - 4 лв. На такива по-добре да им ги намират някви крадливи и никога да не им връщат телефоните.
- Добре де, аз защо си мисля, че не трябва някой да ни плаща за да постъпим правилно.
- Абе така е, ама човек трябва да гледа собствения си интерес, нали така? Като правиш само добро на всички, накрая те прецакват теб. И накрая ти излизаш глупак.

Човек трябва да гледа собствения си интерес. Защото е наивно да разчитам, че някой друг ще подчини живота си за това аз да живея по-добре. И точно затова не трябва да очаквам, че случйно забравения чужд телефон е моят път към щастието и просперитета.

Трябва да следваме целите и желанията си и по пътя си да помагаме и на другите да правят същото. Двете неща не са взаимно изключващи се. Напротив, силно подкрепящи се :)

Давам си сметка, че това са абстрактни приказки.
Давам си сметка, че не може винаги да правим хората около нас щастливи - наивно е.
Давам си сметка и че борбата за основни човешки права подтиска моралните принципи и подтика за себереализация.

Ама пък стига сме се успокоявали с обяснения защо не сме етични един към друг, нека просто малко се напънем и да станем по-добри :) И след време няма да сме прецакани.

Да мислим или да не мислим :)

"Изключително много хора мислят, че мислят, когато просто си пренареждат предубежденията" - Уилям Джеймс (източник: Quotations Page).

Когато мислим сме отворени към всякакви версии и теории и ги преценяваме според това колко добре са подкрепени с факти.

Когато сме предубедени, вярваме, че нещо е вярно, без да осъзнаваме защо го вярваме и защо е вярно. :)

За да можем да мислим трябва:
- Да разсъждаваме логически
- Да се съмняваме
- Да познаваме фактите от света около нас
- Да задаваме правилните въпроси (които могат да ни дадат доказуеми/опровержими заключения)

Нито повече, нито по-малко :) Отговорите винаги идват с времето, и те са едни и същи и за мислещите и за предубедените. Просто времето е различно.

И всъщност най-важната разлика. Когато мислим, никога не знаем всички отговори, винаги има въпроси, които остават открити. Когато сме предубедени, знаем с точност отговорите на всички въпроси.

Ясно е кое е по-лесно, ясно е и кое е по-сигурно. Въпросът е кое е по-продуктивно и къде е баланса :)

Избор

Възхищавам се с цялото си съзнание на тези, които разбират света.
И обичам с цялата си душа тези, които творят нови светове.
Само да не трябваше винаги да се избира между двете...

Защо сме морални

Реших да се хвана да попревеждам малко тия дни разни любими TED приказки.

Ето и първата. Която ни разказва, че всъщност морала ни не е задължитлено и само съзнателен и рационален процес, а до голяма степен чисто физиологичен процес, който на всичкото отгоре може и да бъде контролиран :)

Може би все пак понятието за морал е чисто еволюционно нововъведение, на което се дължи появата на съвременното общество, а не обратното :)

БГ субтитрите са на View Subtitiles.



За края на света

На 12 ноември в 00:12 часа ще се състои и премиерата на един доста очакван напоследък филм: "2012", в който се сбъдва най-новото предсказание за края на света - този път според календара на маите.

Май почва да се създава поредната психоза за края на света.

По този повод National Geographic правят кратка ретроспекция на 10 неупешни предсказания за края на света.

Любимите ми 2 са:

- На 5 май 2000 5 планети, слънцето и луната се нареждат в една линия спрямо земята (не, че на 4-ти е било много по-различно де :). Уви, "очакванията" за грандиозни климатични промени и тежки наводнения не се случват.

- На 10 септември 2008 пуснаха в действие Големия Адронен Колайдър. Цял ден ни занимаваха дори в централните новини с това, как "учени" предвиждали, че може да се създаде черна дупка, която да изяде земята. Уви и това не стана, но да не забравяме, че експериментите там се подновяват много скоро :)

Още в древни времена хората, ставайки свидетели на вулканични изригвания или астероидни взривове, са предвиждали края на света да настъпи скоро. И за тогавашното време, това звучи разбираемо и нормално.

Но в 21-ви век да има все още много хора, които се плашат от настъпването на 2000-та година или от това, че през 8 век маите са написали календар, който (най-вероятно не) свършва на 21 декември 2012... е това вече е малко ненормално.

И показва, че има твърде много хора, които не разбират дори малко света, в който живеят.

Тъжно. Но дано филма да е готин, както обещава :)

Хубаво ли е да лъжем себе си

Всеки постоянно залъгва себе си. Понякога нарочно и целенасочено. Понякога напълно неосъзнато.

Оказва се, че се залъгваме дори за неща, които изглежда да са конкретни и лесно измерими - като например колко време може да издържиш потопен в студена вода.

Залъгваме се винаги в посока на това, че сме по-добри, по-можещи, по-здрави, по-решителни и по-красиви отколкото сме. И така трябва.

Трябва да можеш от време на време и да се погледнеш отстрани и да чуеш хилядите погледи и гласове, които ти казват истината. Но трябва и да можеш напълно безприкословно да вярваш, че можеш повече отколкото можеш. Защото това те движи напред.

Психолозите твърдят, че депресираните хора са единствените, които имат реална преценка за своите възможности. Но това не им помага да постигат повече в живота си.

Страхът и рационалността могат само да те спират (което е също нужно разбира се). Вярата и силата на емоциите могат да те движат. Едното без другото не може.

До Варна и обратно със самолет

Днес имах честта да пътувам с БГ ер от София до Варна след 8 годишно прекъсване и установих, че там нещата малко са се ъпгрейднали.

По този повод реших да си направя едно субективно сравненийце между двете самолетни алтернативи за уикенд туризъм по маршрута София - Варна - София.

Ето и критериите по реда на значимостта им:

Цена: Може да е сравнима с автобус и в двата случая. За Уиз резервацията трябва да се направи поне няколко седмици по-рано. За БГ по-рядко може да се намери евтин билет особено за отиване и връщане, но за сметка на това може и няколко дена преди полета.

Разписаниe: БГ печели. Повече полети, всеки ден и с по-удобни часове ;) Но евтините билети са само за някои полети.
При Уиз има по-голям шанс самолета да закъснее - тъй като е вързан за други полети.

Резервация и покупка: При Уиз е много лесно и интуитивно да откриеш кога има полет и на каква цена. Покупката е много лесна и с кредитна карта и по банков път.
При БГ е много по-трудно да откриеш кога има евтин полет (защо???), покупката е сравнително лесна, може да се използва еPay.

Самолет: Airbus A320 (Уиз) срещу BA 146-200 (БГ). Като цяло при нормални условия в поведението на двата самолета няма особена разлика при излитане, кацане и във въздуха (мда.. BA не е ужаса An-24).
Но все пак имаше 1-2 момента в които BA-то издаваше ужасяващи стържещи металически звуци, които те караха да се размислиш ;) Забавно е също когато от BA-то изкарат малка метална стълбичка с 8 стъпала, за да слезеш :)

Багаж: При БГ 20 кг са включени в цената на билета, при Уиз искат сериозна сума за толкова багаж.

Обслужване: Стюардесите в Уиз обслужват по-добре, но в БГ има кроасанче, сокче и кафе :)

Тъй като Уиз доста го закъсаха с разписанието напоследък (излитане 6:30 сутринта в петък от софия? не, мерси!) се радвам че БГ ер предлага нелоша алтернатива :)

Край Смолян

Малко кадри от дългия празничен уикенд в село Смилян, Смолянско.
Пещерните снимки са от пещерата Ухловица, която е един от 100-те туристически обекта на България.







Моята роза

Пося роза.
Приказно красива
И много бодлива.
В сърцето ми.

Поля я.
С любов я дари
И със слънце дори.
Когато ме целуваше.

Откъсна я.
За спомен в нощта
За среща в съня.
Когато се разделяхме.

Покани зимата.
Да ближе рани
И с мраз да ме брани.
Когато ме болеше.

Татуирам я.
Моята роза проклета
На топло в сърцето.
Завинаги.

Най-малките и най-големите неща във Вселената

Това е едно от най-любимите ми филмчета, коитo показват скалата на вселената в която живеем и показва къде е нашето място в нея.

Обичам често да си го гледам отново и отново, просто защото то помага да сложиш всичко, за което можеш да мислиш, в правилен контекст.




Към днешна дата се предполага, че кварките не са най-малките градивни частици, а са съставени от други наистина фундаментални частици (1-мерни струни), но това засега е само предположение.

Филмчето е откъс от номинирания за Оскар филм Cosmic Voyage.

Светът като пъзел

Напоследък ми харесва да сравнявам света, а и вселената, с пъзел. А фактите за тях с парченца от пъзела. За хората, всеки един нов факт, който научаваме е ново парченце от пъзела, което си запазваме в нашата торчбичка.

По начина по който хората събират парченцата пъзел могат да се разделят на 2 основни групи:
- едни, които се опитват да съберат възможно най-много парченца от пъзела и да си натрупат огромна купчинка от парченца без значение как точно се напасват (т.е. бройката е важната);
- и други, които търсят предимно парченца които се напасват с вече подредените ъгълчета на пъзела (т.е. взимовръзката е важната).

От опит с реденето на пъзели е ясно, че втория начин е по-добрия, за да видиш голямата картинка накрая. Няма как и с фактите за света около нас да не е същото.

Тогава се чудя защо толкова много хора разчитат на първия начин на събиране на информация. Сигурно има нещо общо с възпитанието на децата ни и образователната ни система. Май нещо трябва да се реформира ;)

Литургична тържественост

Днес прочетох една статия за новия химн на футболната Лига Европа, който звучал с "литургична тържественост" :) Реших да пусна едно търсене в Гугъл, за да видя кой друг и по какъв повод употребява това впечатляващо словосъчетание.

И какво да открия... няколкото сайта които съдържаха тези думи бяха всички на спортна тематика (и половината списани от Станил Йотов). Изумително! И след това как да кажеш, че футболът и спортът не били интелектуални занимания :) Не само това, ами очевидно обогатяват езиковата палитра на българския художествен изказ.

Забравяне на емоции

От доста години се знае за 2 малки бадемовидни зони в мозъка, наречни амигдала (което идва от гръцката дума за бадем...), които са отговорни за разпознаването и запаметяването на разлини човешки емоции.
Освен това се оказва, че тези региони в мозъка се развиват с възрастта. Докато сме още деца, амигдалата е по-адаптивна и позволява по-лесно да се изтриват спомени за емоции и събития свързани с тях. С времето това става все по-трудно.

Е, сега учените са открили причината и са накарали няколко възрастни плъхчета да забравят за травматични събития (които пак учените са им вкарали в главата), от които са изтръпвали само при създаване на асоциация за тези събития.

При нас хората, не е нужно учени да ни вкарват травматични емоционални асоциации, от които не можем да се отървем лесно.. но може би могат да ни помогнат да ги забравим.. В този контекст сюжетът на култовия филм "Блясъкът на чистия ум" придобива допълнителен чар :)

Засега обаче ще трябва да се научим да извличаме опит и знания от тези емоции, които да ни помагат в бъдещи решения. За да може амигдалата да си оправдае еволюционното предназначение ;) Поне докато не се научим да моделираме функциите й и при хората.

Тайна

Усмивката на ранено цвете.
Единствено съзряло,
В последния си миг,
Нежната сълза
Родена от надежда
И изпарена от радост.
На момичето,
В чиито ръце умря.

Балонът на Били

Днес гледах поредната сесия от Късо Съединение - Програма Оскари (част 1). Всичките филмчета бяха супер :))

Сега разглеждам различни филмчета на един от "номинираните" - Дон Херцфелд - и мисля, че определено му станах фен :)) наистина култови анимации :)

Това засега ми е любимата.. особено първите 2 минути... сигурно и котарака ми така се чувства като го шляпам за дето се е изпружил доволно да спи на масата:


Ето и още няколко от по-ранните му филмчета:
Rejected (първото му след като завършва университета - номинирано за Оскар)

Гравитационни лещи и Тъмна материя



Първо няколко думи за снимката, която сама по себе си е доста вълнуваща. Тя се състои от 3 части - основната е направена от Хъбъл, насложена е с рентгенова версия (червеното петно) направено от друг космически телескоп Чандра и след това е насложена с теоретична снимка на дистрибуцията на тъмна материя (синьото петно) изчислена от учените.

Снимката представлява сблъсък на 2 галактически купа разминаващи се със скорост близо 5000 км/с (18 млн км/час). Всеки от тях се състои от няколкостотин галактики, междугалактическа плазма (червеното петно) нагорещена до 100 млн градуса и тъмна материя (синьото петно). Ядрата на двата купа са минали едно през друго преди около 100 млн години, но и "сега" все още части от куповете (основно плазмата) си взимодействат.

А сега и за научната стойност на снимката.

Знае се, че в галактическите купове има гравитационни сили, които изискват повече материя отколкото виждаме. Значи или има допълнителна материя или гравитационните закони работят по различен начин на големи разстояния. Оказва се, че тази снимка силно накланя везните към наличието на допълнителна "тъмна" материя.

В случая на разминавания между галактически купове се случва нещо интересно - галактиките и тъмната материя (ако има такава) се разминават почти безпрепятствено. Междугалактическата плазма (която съдържа огромната част от видимата материя в един куп) на двата купа си взаимодейства при сблъсъка и се забавя. С една дума, ако няма тъмна материя, огромната част от общата материя в купа е събрана в червеното петно и е изостанала от галактиките (ето видео симулация на сблъсъка)

Когато се погледне през галактическия куп към отдалечените галактики зад него обаче се оказва, че средно статистически те имат по-елиптична и разтеглена форма отколкото останалите галактики. Това показва, че образите на тези галактики са изкривени от наличието на голямо количество материя между далечната галактика и нас. Това явление, предсказано още от Айнщайн, се нарича слаба гравитационна леща. Оказва се, че статистически най-изкривени са галактиките, които се намират зад сините петна - т.е. там има най-голямо количество материя. Това е тъмната материя, която заедно с галактиките е изпреварила плазмата по време на сблъсъка и сега изкривява светлината от отдалечените обекти. Ако нямаше тъмна материя, най-силно изкривени трябваше да са образите зад червените петна, където има най-много видима материя.

Засега все още много се спекулира каква е тази материя, която е основна във вселената, но остава невидима за нас. Твърде вероятно е това да е форма на материята, която все още не сме открили, тъй като нито една от познатите ни форми (неутрино, черни дупки, звезди джуджета, планети, студен газ, и т.н.) не изглеждат вероятни.

Впечатляваща снимка - красива, величествена, вдъхновяваща и съдържаща изключително ценна информация за нашата вселена.

Промивка на мозъка

Миналия четвъртък ходих да си промия мозъка :) 3 часа късометражни филмчета на известни режисьори на социална тематика.

8 и Човешки истории

И двата филма се занимават с целите на хилядолетието както помпозно ООН наричат 8-те главни цели, които искат да постигнат през първите 15 години на това хилядолетие. Според доклада за резултатите от начинанието към 2009 нещата не са добре.. но не в това e въпроса.

Въпроса е в това да се замислим, че сме социални създания по самото си същество...
че не работим, за да изкараме много пари, а за да бъдем полезни на хората около себе си...
че не търсим половинка за да задоволим нуждите си, а защото двама можем да дадем на света и на децата си много повече отколкото по отделно...
че не живеем за да оцелеем, а за да оставим следа.

Добре е, че те има

Събличам дрехите си.
Отпускам душата си.
Така най-много й харесва.
Разголена, свободна и замечтана.

Попива жадно влагата на пролетния дъжд.
Смее се нахално, даже малко неприлично.
Не те слуша много какво говориш.
Но е благодарна, че те има.

Омръзнало й е да я крия в себе си.
Да съхне в сигурното си скривалище.
Добре е, че те има.
За да й даваш свобода и да я пазиш с мен.

Състоянието на света

"Състоянието, в което се намира светът, отразява състоянието на нашия ум"
-- Уейн Дайър

Една много интересна мисъл, която въздига силата на нашата визия като основен двигател за социално-икономически промени.

А има и още един прочит, който за мен е много по-интересен - когато даваме оценка за конкретни места или събития, мнението ни приоритетно отразява общата ни психологическа нагласа и чак след това се съобразява с конкретните особености на нещото, което оценяваме.

За кого да гласуваме

Нямам желание да си политизирам блога, макар да ми е интересно да си мисля за принципите на избор, демокрация и обществени ценности, за които трябва да гласуваме.

В момента обаче си задавам един чисто практичен въпрос. Заслужава ли си да гласуваш за партия, за която се знае, че няма да е сред лидерите на изборите (или в крайния си вариант може дори да не влезе парламента).

Отговора струва ми се би се определил от 3 важни неща:
1) Защитава ли тази партия някаква уникална позиция от особена важност за тебе.
2) Ще има ли възможност тази партия да наложи тази уникална позиция в управлението дори и да не спечели изборите.
3) До колко е голяма опасността гласа ти да бъде подменен - т.е. да подкрепи безрезервно (в замяна на 1-2 министерски поста) друга по-голяма партия, за която ти не би гласувал.

Лично на мен тази практична гледна точка ми помага да сведа избора си до много по-опростена конфигурация от партии (и да се почувствам почти като гласоподавател в САЩ :)

Оптически измами

Наскоро ми попадна една оптическа илюзия, която беше толкова истинска, че наистина не можах да повярвам доста време:


На тази снимка ясно се виждат сини и зелени спирали. До тук чудесно.

Ама ако кликнете върху снимката, ще видите, че тя се състои от много раета. Колкото и внимателно да се вгледате в сините и зелените раета ще ви се струва, че са напълно различни цветове.. ама не. "Синьото" и "зеленото" са абсолютно един и същи цвят - който не вярва да хваща пипетките в Фотошоп.

Това е още един вид евристика (подобна на тези при вземането на решения). В повечето ежедневни ситуации заключението, до което достига мозъка ни без да ни предоставя пълната информация, е точно и ни служи вярно... но в по-нестандартни ситуации може да ни излъже жестоко.

Аз лично вече съм се научил да не вярвам на нито едно от 5-те си сетива :)

Ето малко повече детайли за тази илюзия. Ето и още много нагледни факти за човешкото визуално възприятие на този прекрасен сайт на на Акиоши Китаока.

15 години от чудото САЩ'94

На 21 юни 1994 започна една неповторима приказка... започна с една тежка загуба... и свърши 1 месец по-късно с още една тежка загуба...

Колкото повече време минава от тогава, толкова повече разбирам какво чудо се случи. И с всяка изминала година гледайки тези кадри изживявам все по-силно емоциите...

17 ноември 1993, Париж

20 юни 1994, Далас

5 юли 1994, Ню Йорк


10 юли 1994, Ню Йорк

За кого се отнасят етичните норми

Ето краткото ми въведение за поредната Нетейдж философска сбирка в четвъртък. След това ще допиша и интересните неща, които сме си казали :)

Предлагам темата за следващата ни сбирка да е „За кого се отнасят етичните норми”

Всеки от нас знае, споделя и вярва в етични правила и норми. Най-кратко казано, етиката се занимава с това, кое е правилно и морално в поведението ни и отношенията ни с другите...
Моят въпрос е: поведението и отношението към кого?
По интуиция знаем, че етичните правила се отнасят за отношенията ни с други хора. Но дали не можем да помислим за по-добро определение към кого се отнасят етичните норми.
Например, отнасят ли се етичните норми по един и същ начин за:

  • Животни (етично ли е да убиваме за да се храним; етично ли е да използваме животните за експерименти с лекарства; етично ли е да гледаме животни като домашни любимци; а като източник на храна;)
  • Живи същества като цяло (етично ли е да убием цвете (ако въобще може да се убие цвете), а плевел, а плъх; етично ли е да си вземем котка, която да убие плъха)
  • Хора от различни раси, религии, националности
  • Неморални хора (трябва ли да сме етични към хора които не споделят етичните принципи)
  • Ненормални хора и/или малки деца (които спадат несъзнателно към групата на неморалните хора)
  • Неживи хора (етично ли е да изхвърлим любимите предмети на починал човек, етично ли е да не посетим гроба му)
  • Неживи предмети (етично ли е да изхвърлим детска кукла на боклука; етично ли е да изгорим снимки; етично ли е да изхвърлим компютър способен да надиграе всеки шахматен шампион)
Предложението ми е по-скоро да обсъдим има ли общи признаци с които да определим кое същество заслужава етично отношение и кое не, отколкото да се фокусираме върху някой от конкретните въпроси по-горе. Надявам се да допринесете с още много примери, които да могат да ни помогнат да стигнем да някаква дефиниция.

Ще живеем още няколко милиарда години

Преди няколко дни учените разкриха, че може би зоната поддържаща живот около 1 звезда е вероятно доста по-тънка от колкото сме предполагали :(
Днес се появи друга новина, която предполага, че планети (като нашата), които все пак са попаднали в тази зона могат да поддържат живот по-дълго отколкото се предполагаше.

Идеята е, че това се осъществява чрез саморегулация на климата - т.е. макар слънцето да почва да пече все по-силно, атмосферното налягане намалява, което пък от своя страна отслабва парниковия ефект и така средните температури остават сравнително постоянни. А целия този механизъм се задвижва от биосферата на земята, която извлича азота от атмосферета.

Като цяло изводите от тези новини са май две:
1) Живота на земята няма да бъде сварен след 1 милиард години, а ще има още няколко милиарда да се развива (което май няма да има значение.. щото до 1 милиард години или ще сме се самоунищожили и ще сме се разпространили много по-надалеко от собствената си звезда)

2) Макар и да не е толкова лесно да се зароди живот във Вселената колкото сме си мислели, зароди ли се веднъж, той е по-издържлив отколкото сме предполагали ;)

И двете новини от последните дни са определено доста спекулативни.. но пък май нямаме друг избор освен да спекулираме по тези теми... поне засега.

Гласоводител и Гласоследител

Една чудесна инициатива със средно успешна реализация засега...

Реших да мина през гласоследителя и да проверя кой е представял мнението ми най-добре през последните 4 години... оказа че е БНС (това е политическото обединение Български Народен Съюз, а не националистическата организация Български Национален Съюз), което не би ми минало и през акъла ;) Е, вярно е, че по много малко от темите съм се запознал с конкретните дебати и мнението ми е малко необосновано, така че шанса за грешки е сериозен ;)

Все пак адмирирам инициативата и се надявам, че ще можем да я направим малко по-достъпна за обикновения човек, който не следи отблизо политическия и икономически дебат.

Май ще се научим да се радваме на футболните мачове

До скоро ходенето на мач го свързвах предимно с люпене на семки, много псуване и крещене срещу съдиите, противника и собствените играчи, когато не играят добре.
Просто мачовете бяха един отдушник, където да си изхвърлиш всичката негативна енергия която си натрупал.

Това което видях на последното дерби ЦСКА-Левски и на мача България-Ейре беше уникална хореография, истински празник и спектакъл, в който ние зрителите бяхме активни участници. Май скоро ходенето на мач ще се превърне в източник на позитивни изживявания и позитивна енергия, дори и когато отбора ти губи.

Евала на организаторите и хореографите на агитките, които скоро може да достигнат най-добрите примери в Европа и които одавна са надминали американската публика. Там, зад океана, гледат спортните си събития все едно са театрални постановки.

Разходка в Борисовата Градина







Колко много живот има на земята

Всяка година се откриват по 20 000 нови животински и растителни вида. Изумително е колко много екперименти си е правила природата, за да стигне там където е днес. Изумително е как с малки стъпки за 4 милиарда години може да изминеш пътя от космически прах до съзнателен живот..

Ето и най-интересните 10 нови вида за миналата година.. на мен любимото ми е насекомото пръчка :)

http://news.nationalgeographic.com/news/2009/05/photogalleries/top-ten-new-species-pictures/index.html