Дай да ти редя една далавера

Дай да ти редя една далавeра. Любима реплика от народния фолклор. Вчера ми напомниха за нея с един виц.

Малко преди това слизам от едно такси и си искам бележката. Учтивият шофьор ми дава три и ми казва че една от тях е за по-голяма сума - да използвам нея.

Мисленето на един куп хора е пропито с идеята за далаверата. С идеята да минеш тънко. Да прецакаш някой и да се облагодетелстваш за негова сметка. Дори когато си явно добронамерен и доброжелателен - нещата често опират пак до там, безкористно да помогнеш на някой да е на далавера (за сметка на някой друг разбира се).

Не казвам, че това мислене е изначално погрешно и проблемно. Ама човек има лимитирана възможност фокусира вниманието си и мотивацията си. Не може да имаш 10 визии за живота си - имаш само една. Аз лично предпочитам моят фокус да е изцяло върху стойностите - как да нося стойност в моя живот и този на хората около мен. И това се отплаща. За далаверата не съм сигурен.

За Мел Гибсън и американците

Из интернет хвърчат записи на Мел Гибсън, който брутално и грозно обижда, заплашва (с убийство) и унижава майката на детето си около 15 минути по телефона. Не ми се занимава с личните им отношения, щото са си тяхна работа. Но ми прави впечатление - след тази безумна тирада, изпълнена с всички нецензурни думи, които сте чували в английския език - медиите и коментаторите отдават голямо значение на това, че в един момент, почти мимоходом, е използвал думата негър.

И не само това, нямат никакъв проблем да цитират думата "whore". Но за негър навсякъде се говори като за "the N-word". Не може в 15-минутна брутално обидна тирада, ти да се хванеш за това, че използвал думата негър. Дори някъде из коментарите в Youtube прочетох, че всичко друго може да бъде простено, но расизма му не...

Колкото и да съм против расовата (а и не само) дискриминация по принцип, не мога да се отърся от чувството, че има нещо сбъркано в американското общество и начина, по който понякога измества същината на нещата водено от сляпо робуване на догми...

Разбира се има и други, практично настроени американци, които използват медийния шум и пуснаха нов хит с Мел, за да си промотират албума:

Касини снима Сатурновата система

Космическият телескоп Касини наблюдава отблизо "смяната на сезоните" на Сатурн. В края на миналата година слънцето започва да осветява горната (северната) част на пръстените и съответно позволява да се правят нови снимки.

Ето няколко красиви снимки от последните дни и месеци. Пълният каталог е тук.

Луната Дафнис 
прави вълни 
в пръстените на Юпитер.

Дафнис и Пандора, 
две от луните
вплетени в пръстените





Тетида и Диона 
във величествена снимка















Най-голямата луна, Титан,
скрита зад засенчените пръстени.
Под нея е Мимас.

Моята полиция срещу Моята библиотека

Моята полиция си има нов химн. Самите полицаи май не се гордеят много с него, а хората ги взимат на подбив, ама много. Малко е гадничко, когато те възпяват с идеали, да се криеш гузно с наведена глава.

Долу горе по същото време моята полиция реши да затвори моята библиотека. Библиотекарите, те май се гордеят и хората не ги взимат много на подбив. Ама пак е малко гадничко да си криеш сървърите по покривите на обществени сгради и да се правиш на Робин Худ в 21 век. И не е случайно, че гордостта им си остава една такава малко ъндърграунд.

Аз ще се въздържа от повече коментари тук (ако някой иска да научи мнението ми има го в коментарите тук), но ще си позволя да изрека един личен призив, в който вярвам:

Трудът ни има смисъл за останалите хора, когато отговаря на техните нужди, когато сме им полезни. А ако някой е положил такова усилие за нас, трябва да намерим начин да го възнаградим, за да го направи пак. А не да се възползваме "на готово".

Това е. Просто е. И при полицията и при онлайн библиотеките нещо по веригата обаче май се чупи. Понякога и на повече от едно място.

Оазис

Мястото е комплекс Оазис близо до Лозенец. Поводът да съм там беше тийм билдинг с Телерик.







Силните уважават противника

Кой пък ги подучи феновете във Варна да ръкопляскат по време и след химна на гостуващите отбори в световната лига по волейбол? Възмутително! Още малко и ще заприличаме на цивилизована държава :)

Обаче това ме накара да се замисля, как реагираш когато си силен, можещ, знаещ. Тогава можеш да си позволиш да уважаваш съперника, различния, можеш да черпиш сила от неговата, да твориш с него. Тогава се развиваш.

За сметка на това, когато нямаш нищо, когато си слаб и неспособен, не знаеш къде искаш да отидеш и как да го постигнеш, тогава просто псуваш, завиждаш и ненавиждаш всичко чуждо и различно. Тогава си хейтър.