До Варна и обратно със самолет

Днес имах честта да пътувам с БГ ер от София до Варна след 8 годишно прекъсване и установих, че там нещата малко са се ъпгрейднали.

По този повод реших да си направя едно субективно сравненийце между двете самолетни алтернативи за уикенд туризъм по маршрута София - Варна - София.

Ето и критериите по реда на значимостта им:

Цена: Може да е сравнима с автобус и в двата случая. За Уиз резервацията трябва да се направи поне няколко седмици по-рано. За БГ по-рядко може да се намери евтин билет особено за отиване и връщане, но за сметка на това може и няколко дена преди полета.

Разписаниe: БГ печели. Повече полети, всеки ден и с по-удобни часове ;) Но евтините билети са само за някои полети.
При Уиз има по-голям шанс самолета да закъснее - тъй като е вързан за други полети.

Резервация и покупка: При Уиз е много лесно и интуитивно да откриеш кога има полет и на каква цена. Покупката е много лесна и с кредитна карта и по банков път.
При БГ е много по-трудно да откриеш кога има евтин полет (защо???), покупката е сравнително лесна, може да се използва еPay.

Самолет: Airbus A320 (Уиз) срещу BA 146-200 (БГ). Като цяло при нормални условия в поведението на двата самолета няма особена разлика при излитане, кацане и във въздуха (мда.. BA не е ужаса An-24).
Но все пак имаше 1-2 момента в които BA-то издаваше ужасяващи стържещи металически звуци, които те караха да се размислиш ;) Забавно е също когато от BA-то изкарат малка метална стълбичка с 8 стъпала, за да слезеш :)

Багаж: При БГ 20 кг са включени в цената на билета, при Уиз искат сериозна сума за толкова багаж.

Обслужване: Стюардесите в Уиз обслужват по-добре, но в БГ има кроасанче, сокче и кафе :)

Тъй като Уиз доста го закъсаха с разписанието напоследък (излитане 6:30 сутринта в петък от софия? не, мерси!) се радвам че БГ ер предлага нелоша алтернатива :)

Край Смолян

Малко кадри от дългия празничен уикенд в село Смилян, Смолянско.
Пещерните снимки са от пещерата Ухловица, която е един от 100-те туристически обекта на България.







Моята роза

Пося роза.
Приказно красива
И много бодлива.
В сърцето ми.

Поля я.
С любов я дари
И със слънце дори.
Когато ме целуваше.

Откъсна я.
За спомен в нощта
За среща в съня.
Когато се разделяхме.

Покани зимата.
Да ближе рани
И с мраз да ме брани.
Когато ме болеше.

Татуирам я.
Моята роза проклета
На топло в сърцето.
Завинаги.

Най-малките и най-големите неща във Вселената

Това е едно от най-любимите ми филмчета, коитo показват скалата на вселената в която живеем и показва къде е нашето място в нея.

Обичам често да си го гледам отново и отново, просто защото то помага да сложиш всичко, за което можеш да мислиш, в правилен контекст.




Към днешна дата се предполага, че кварките не са най-малките градивни частици, а са съставени от други наистина фундаментални частици (1-мерни струни), но това засега е само предположение.

Филмчето е откъс от номинирания за Оскар филм Cosmic Voyage.

Светът като пъзел

Напоследък ми харесва да сравнявам света, а и вселената, с пъзел. А фактите за тях с парченца от пъзела. За хората, всеки един нов факт, който научаваме е ново парченце от пъзела, което си запазваме в нашата торчбичка.

По начина по който хората събират парченцата пъзел могат да се разделят на 2 основни групи:
- едни, които се опитват да съберат възможно най-много парченца от пъзела и да си натрупат огромна купчинка от парченца без значение как точно се напасват (т.е. бройката е важната);
- и други, които търсят предимно парченца които се напасват с вече подредените ъгълчета на пъзела (т.е. взимовръзката е важната).

От опит с реденето на пъзели е ясно, че втория начин е по-добрия, за да видиш голямата картинка накрая. Няма как и с фактите за света около нас да не е същото.

Тогава се чудя защо толкова много хора разчитат на първия начин на събиране на информация. Сигурно има нещо общо с възпитанието на децата ни и образователната ни система. Май нещо трябва да се реформира ;)

Литургична тържественост

Днес прочетох една статия за новия химн на футболната Лига Европа, който звучал с "литургична тържественост" :) Реших да пусна едно търсене в Гугъл, за да видя кой друг и по какъв повод употребява това впечатляващо словосъчетание.

И какво да открия... няколкото сайта които съдържаха тези думи бяха всички на спортна тематика (и половината списани от Станил Йотов). Изумително! И след това как да кажеш, че футболът и спортът не били интелектуални занимания :) Не само това, ами очевидно обогатяват езиковата палитра на българския художествен изказ.

Забравяне на емоции

От доста години се знае за 2 малки бадемовидни зони в мозъка, наречни амигдала (което идва от гръцката дума за бадем...), които са отговорни за разпознаването и запаметяването на разлини човешки емоции.
Освен това се оказва, че тези региони в мозъка се развиват с възрастта. Докато сме още деца, амигдалата е по-адаптивна и позволява по-лесно да се изтриват спомени за емоции и събития свързани с тях. С времето това става все по-трудно.

Е, сега учените са открили причината и са накарали няколко възрастни плъхчета да забравят за травматични събития (които пак учените са им вкарали в главата), от които са изтръпвали само при създаване на асоциация за тези събития.

При нас хората, не е нужно учени да ни вкарват травматични емоционални асоциации, от които не можем да се отървем лесно.. но може би могат да ни помогнат да ги забравим.. В този контекст сюжетът на култовия филм "Блясъкът на чистия ум" придобива допълнителен чар :)

Засега обаче ще трябва да се научим да извличаме опит и знания от тези емоции, които да ни помагат в бъдещи решения. За да може амигдалата да си оправдае еволюционното предназначение ;) Поне докато не се научим да моделираме функциите й и при хората.