Моето сърце и малко от твоето

Изблизвам от устните си
Вкуса на твоите устни.
Преглъщам.
Няма го.

Измивам от тялото си
Докосванията на твоите пръсти.
Избърсвам се.
Няма ги.

Изваждам от портфейла си
Усмивката на твоето лице.
Затварям го.
Няма я.

Поглеждам напред.
Няма те.
И тръгвам.

А сърцето ми е топло.
Стоплено от твоето сърце.
Разлива топлина и бяга напред,
Моето сърце и малко от твоето.

Измисляме ли си знание? Психологически илюзии.

Продължение на темата с илюзиите.

Всъщност си е толкова човешко - да търсим форми, явления, причинно следствени връзки дори и там където ги няма - да подредим милионите звезди по небето и да рисуваме съдбите си с тях. Да търсим следите на дяволи и ангели, с които да осмислим поведението си. Да сложим човешко лице на марс. Всичко това прави света, в който живеем по-уютен, по-значим и по-човешки.

Човешко е, но не помага много на човечеството. Еволюционен парадокс?

Ето един TED talk, в който се разкриват няколко психологически илюзии (с бг субтитри). Особено добра е песничката, която върви на обратно :)



Ок, не са много хората, които вярват в точно тези психологически илюзии, но концепциите се показват най-добре с крайни примери.. а който му трябват по-реални - да се огледа около себе си - всеки ден купища хора около нас си измислят знание, без дори да си помислят да го проверят.

Сърце на комар

Появи се класацията на Никон за най-добрите микро снимки на 2010.

Класацията се печели от уникалната снимка на... сърце на комар - каквото и да е това :) Който го намери, да ми се обади :)







Другата снимка, която ме впечатли с изключителната си зрелищност и красота е на... флуоресцентно сияние от ракови клетки.

Има и символизъм в тази снимка - колко само е лъжовна красотата, която (не) виждат очите.

Кратка история на религията

Стъпка 1. Страх ме е. Природата е могъща. Търся предзнаменование. Търся логика. Търся милост.

Стъпка 2. Те искат да разберат Бог, но не могат. Аз мога да бъда посредник между тях. Ще имам власт над хората. На този свят му трябват послушни и мотивирани хора, за да се развива.

Стъпка 3. Имам всичко. Разбирам всичко. Контролирам всичко. Търся посока. Търся смисъл. Търся идеали.

Когато избирам, аз творя

Когато правя избор се обръщам дълбоко навътре в себе си, пускам въображението си напред във времето, преоткривам се и избирам. Когато избирам, аз творя.

Изборът черпи сила от моите ценности, визия и идентичност. След което ги пресъздава. Освен когато е отказ от движение и се превърне в търсене на рутина и спокойствие.

Защо ръката ми те плаши?

Ех, котаче, защо ръката ми те плаши?

Не помниш ли удоволствието, което изпитваше, когато те почеша зад ухото, а ти мъркаше блажено? Нима тази ръка винаги ще ти напомня за шамара, които изяде като малък, когато препикаваше килима? Не виждаш ли, че я протягам с любов, не усещаш ли?

Сгреших. Но не защото те ударих, а защото направих така, че никога да не знаеш какво иска протегнатата ми ръка чак до момента в който усетиш болка или наслада. А страхът побеждава копнежа..

Ех, приятелю, защо ръката ми те плаши?

Снимки на младата Вселена

Южноевропейската обсерватория подреди собствените си снимки в топ 100 класация:
http://www.eso.org/public/images/archive/top100/

На мен очите ми веднага се заковаха в секцията за космология и "най-дълбоката" ултравиолетова снимка на Вселената правена от земята. Купища галактики, някои от които днес са на завидната възраст от около 12 милиарда години, се виждат в едно мъничко парче от небето, голямо колкото четвъртинка от луната.


Това разбира се ми напомни за изключителното наблюдение от 2004 на Хъбъл, който поглежда почти 13 милиарда години назад във времето - малко след като първите звезди и галактики са се сформирали. Там в район голям колкото 1/100 от луната се виждат почти 10 000 галактики, повечето от които днес са на над 10 милиарда години, а най-старите - почти 13 милиарда годишни - се виждат как са изглеждали като бебенца.


Това, което се вижда на тези снимки е изумително и потресаващо. Макар и на пръв поглед да не са нищо повече от купчина цветни петна на черен фон, картината, която рисуват във съзнанието е толкова величествена, че трябва много време човек да я осмисли.

За любителите на фотографията - "снимката" на Хъбъл са всъщност наложени 800 отделни експозиции от по 21 минути - т.е. общата експозиция е около 11 дена, а за заснимането и са отишли над 4 месеца :) Всичко това с 1-метровото огледало на Хъбъл и 16 мегапикселовата Advanced Camera for Surveys.

Е как да не очакваш с интерес наследника на Хъбъл - JWST, който се очаква със 6-метровото си огледало да види още по-добре първите звезди и галактики във Вселената, както и да огледа в повече детайли планети подходящи за живот в нашата галалктика...