Пропуснати шансове

Имаше време, в което никога не съжалявах за нищо. И някакси имам чувството, че тогава бях малко по-практичен и вземах по-правилни решения. Но пък и тогава живеех в свят, в който нямаше граници и край. И пътя беше само напред, единственото, което се искаше от мен бе да го извървя.

Сега откривам хиляди възможности, повечето в бъдещето, но и някои в миналото. Почвам да се сещам за неща, които съм пропуснал и виждам, че вече не е толкова лесно просто да почнеш отначало. И малко ме е яд, че от време на време съм махал леко с ръка на нещо, което не се вписва точно в пътечката, която съм поел и където съм се чувствал сигурен и силен.

Други да ни управляват

Според едно не много скорошно проучване на баш социолозите от НЦИОМ (разбирай - PR агенцията на управляващите) 31% от българите били готови да гласуват за нова партия. Коя - не знаят...  каква ще й е политиката - не знаят... с какво ще им помогне новата партия да живеят по-добре.. пак не знаят.. ама са вече готови да гласуват за новата партия, зашото никоя от досегашните не се справяла достатъчно добре. С две думи - решението (за пореден път) е други да ни управляват.

Мен НЦИОМ не са ме питали, ама аз ще си кажа. Мен не искам никой да ме управлява. Ще се управлявам сам и ще си нося отговорността за това дали живея добър или лош живот (поне докато съм здрав). 

А за държавата - искам да говорим за политика, а не за партии. Докато не знаем какво точно искаме да прави държавата с нашите данъци, няма никакво значение кой я управлява. А да.. и искам електронно, отворено и прозрачно правителство.

Без мисли

Тишината е единственото, което чувам. Тялото ми е потънало в безкрайно спокойствие. Лежа до спящото й тяло. Не мога да помръдна дори пръста си, за да не наруша идилията. Всичките ми усещания са събрани в погледа ми...

Взирам се в затворените й очи - преди минути сърдити, преди това уплашени, а след това усмихнати. А сега просто съвършени. Галя кожата на врата й, нежно и неусетно, с поглед, за да не я събудя...

Всяко нейно издишване ме докосва леко по брадата, а аз дори не преглъщам, за да не прекъсна изблика на душата й, не, на моята душа, която опиянена от емоция крещи нечленоразделно, без да мисли, без да разбира...

Малко по-късно ще разбера, че това е било неподправено чувство на любов.