Докосване

Има ли нещо по-запаметяващо се и по-ярко оставащо в съзнанието от докосване, запечатано със силна емоция. Думи, действия, преживявания, емоции, хора, събития - те всички избледняват с времето, губят форма или се видоизменят.

Но докосването остава винаги същото, ярко, въздействащо, непроменено и отказващо на разума или времето да му повлиаят. Тялото ми помни повече от очите, от ушите и от мислите.

Държава, църква и ценности.

Одавна не бях гледал толкова много телевизия все на политически и социални теми. Ама така ми се случи, хем да съм болен пред телевизора, хем да съм огладнял за тези теми.

Та днес, докато Канал 1 въртяха между протестите и избора на патриарх, чух доста бисери от устата на водещия Горан Благоев. Два ми останаха в главата за по-дълго:

"Във време на криза изглежда властта неистово се нуждае от църквата." (казано с голям апломб и намек за непреходния смисъл на църковната институция)

Да така е, но не защото църквата ще помогне на държавата и хората да излязат от кризата, а защото по време на криза политиците имат нужда от смирение, за да оцелеят. А основната цел на църквата е да налага смирение. При това открито, наричайки го добродетел.

Днес патриархът говори страшно много за смирението и сравни народа със стадо овце, което той трябва да обедини и да му стане пастир. Лейм ;(

"Щастието тези хора няма да намерят на площада, а в храма."

Със сигурност тези хора няма да намерят щастието на площада, факт. Но няма да го намерят и в храма. Там ще намерят смирение.

Щастие ще намерят при любимия си човек, този на който вярват и обичат толкова, колкото себе си.
Щастие ще намерят, когато изградят честни и открити, основани на взаимоуважение отношения с хората около себе си.
Щастие ще нямерят с колегите си на работа, когато работят в екип и постигнат неща, които никой от тях нe може да постигне сам.
Щастие ще намерят в себе си, когато се развиват и всеки ден стават по-разумни, по-способни и по-стойностни хора, от които обществото има нужда.

Овча му работа.. или как е най-добре да те управляват.

Днес протестираме. Пак. Много. Много хубаво. И важно.

Важно е избранниците на народа да знаят защо са избрани. Важно е да знаят, че изборът за тях  е задължение, да вложат всичките си знания и умения в името на народа. И безотговорността и некадърността не се прощават.

Важно е обаче и да знаем за какво точно се борим. Засега се борим да разберем за какво се борим. И вече се оформят два различни протеста - един граждански и един овчи (ама и той се мисли за граждански).

Овчиците си търсят кой да ги управлява и как да ги управлява. Политиците доволно потриват ръце и се готвят точно за това. Национализация? Нова конституция? Правителството да намали сметките и да увеличи заплатите?

Спрете да разчитате на държавата да ви оправи живота - няма да стане. Никога. При никой президент и премиер. Вашият живот трябва да си го оправите вие сами, държавата само трябва да създава правила и условия, за да успеете и донякъде да се грижи за вашето здраве и образование. Социалната държава е държава е тази, чиито хора са богати и произвеждат, а не тази, която национализира и управлява директно хората си.

Затова и въросът не е и никога не трябва да бъде какво трябва да направи държавата за да ми оправи живота, а какви правила и защита трябва да ми осигури, за да мога сам да си оправя живота.

Аз се включвам в гражданския протест. И искам:

- Прозрачност, прозрачност и пак прозрачност. Всичко общодостъпно в интернет. Цели, срокове, решения, администрация. Всичко. Само така може да има граждански контрол. Това е най-важното искане.

- Съд и справедливост. Бързо и ефективно. Не са ни проблем законите и конституцията, те общо взето не са чак толкова лоши, но не се прилагат. Същото се отнася и за комисиите, които се грижат за справедливостта - КРС, КЗК, КЗП, ДКЕВР.

- Образование. Практично, пазарно ориентирано. Говорещо с бизнеса и институциите. Произвеждащо мотивирани, активни, знаещи, можещи и уверени хора.

- Чужди инвестиции и регионална политика. Създаването на условия и привличането на нови частни компании и инвеститори (чуждестранни и български), които да искат да правят бизнес и да създават работни места в цяла България, не само в София.

Така се грижи една добра държава за хората си. Как ще се случи това? Искам много неща да кажа по въпроса, но гражданите не трябва да конструираме политиката, а да поставяме правилни искания и да упражняваме контрол. Избранниците трябва да я реализират. 

Всяко от горните неща може да се измери в цифри. Точно и конкретно. С метрики по месеци и години. И да се сравни с поставените цели и с това, което постигат другите държави, на които се стремим да заприличаме.