Космос 3D

Снимките на интересни обекти в галактиката и извън нея винаги са ми били изключително вълнуващи и развихрящи въображението.

Днес прекарах десетина минути (защото от повече щях да стана разноглед) гледайки част същите тези снимки... в 3D вариант. Определено се искат малко умения как да си кръстосаш очите, за да видиш изображението триизмерно, но в момента, в който го направиш, виждаш всичко кристално ясно и в голяма дълбочина :)

Авторът е Jukka-Pekka Metsävainio, а доста 3D снимки и други красоти могат да бъдат открити на блога му:
http://astroanarchy.blogspot.com/search/label/stereo%20images
(там има и 3D версии, които не изискват кръстосване на погледа, но аз честно казано не можах да ги "видя").

А да, инструкциите за това как да се гледат снимките са тук.

Суета




















София, Февруари 2008

Най-хубавите микроскопични снимки

Е не знаех, че има и такъв конкурс.. но трябва да призная, че съм впечатлен от снимките :))) Надявам се и на вас да ви харесат:

http://news.nationalgeographic.com/news/2008/10/photogalleries/best-microscope-photos/index.html

Скрити капани при вземането на решения

Една статия, която почти се е превърнала в класика по темата и на която наскоро попаднах за пореден път. За първи път е публикувана в Harvard Business Review през 1998 и е насочена най-вече към вземането на бизнес решения, но определено има приложения и извън бизнеса. И тъй като повтарянето, записването и преподаването са едни от най-ефективните способи за научаване, ето и моето обобщение на тази статия, пък дано да прихвана най-накрая и аз нещо от нея :)

(Не знам дали някой вече я е превеждал на български и каква популярност са добили тези термини, така че превода е моя свободна интерпретация, за която приемам критики.)

Човешкият мозък използва евристики, или вродени правила за обработване на информацията, с помощта на които взема решения без да му е нужно съзнателно да обработва цялата информация (която и без това рядко има). И в повечето случаи този процес е изключително ефективен. Но не винаги.

Ето осем проблема, до които тези вродени ирационалности могат да доведат. Аз лично съм попадал във всяка една от тези ситуации, и мисля, че всеки един човек, който познавам го е правил. Само дето на някои им се случва по-често от други, при това без да си дават каквато и да е сметка за това.

1) Закотвяне (Anchoring)
Отдаваме прекалено голямо значение на информация, която първо сме научили или която вече знаем.

2) Запазване на статуквото (Status Quo)
Предпочитаме алтернaтиви, които запазват сегашната ситуация, която ни е добре позната и знаем как да се ориентираме в нея.

3) Оправдаване на вложените средства (Sunk Costs)
Когато сме вложили много усилия, средства или емоции в нещо, сме склонни да продължим по същия път единствено, защото не искаме да приемем, че всички тези усилия могат да се окажат напразни.

4) Утвърдителни доводи (Confirming evidence)
Отдаваме много по-голямо значение на информация, която потвърждава нашето (пред)убеждение. Аз лично бих сложил този проблем на първо място.

5) Рамкиране на проблема (Framing)
Начина, по който дефинираме или формулираме проблема предопределя по какъв начин ще подходим към решението му.

6) Прекалена самоувереност (Overconfidence)
Ами заглавието си го казва. Прекалено много вярваме на собствените си преценки, мнения и интуция, без да търсим достатъчно доказателства за правотата им.

7) Предпазливост (Prudence)
Склонността ни да избегнем нежелателен изход на всяка цена може да направи решенията ни неефективни.

8) Избирателна памет (Recallability)
Някои събития и факти оставят силен отпечатък в паметта ни (или просто се запомнят по-лесно от други). Такива факти и събития могат повлияят на дадено решение по-силно, отколкото имат реално отношение към проблема.

Тези 8 капана при взимане на решения не са единствените, разбира се, но мисля че обобщават една голяма и често срещана част от тях. А някой друг попадал ли е на още капани?