За кого да гласуваме

Нямам желание да си политизирам блога, макар да ми е интересно да си мисля за принципите на избор, демокрация и обществени ценности, за които трябва да гласуваме.

В момента обаче си задавам един чисто практичен въпрос. Заслужава ли си да гласуваш за партия, за която се знае, че няма да е сред лидерите на изборите (или в крайния си вариант може дори да не влезе парламента).

Отговора струва ми се би се определил от 3 важни неща:
1) Защитава ли тази партия някаква уникална позиция от особена важност за тебе.
2) Ще има ли възможност тази партия да наложи тази уникална позиция в управлението дори и да не спечели изборите.
3) До колко е голяма опасността гласа ти да бъде подменен - т.е. да подкрепи безрезервно (в замяна на 1-2 министерски поста) друга по-голяма партия, за която ти не би гласувал.

Лично на мен тази практична гледна точка ми помага да сведа избора си до много по-опростена конфигурация от партии (и да се почувствам почти като гласоподавател в САЩ :)

Оптически измами

Наскоро ми попадна една оптическа илюзия, която беше толкова истинска, че наистина не можах да повярвам доста време:


На тази снимка ясно се виждат сини и зелени спирали. До тук чудесно.

Ама ако кликнете върху снимката, ще видите, че тя се състои от много раета. Колкото и внимателно да се вгледате в сините и зелените раета ще ви се струва, че са напълно различни цветове.. ама не. "Синьото" и "зеленото" са абсолютно един и същи цвят - който не вярва да хваща пипетките в Фотошоп.

Това е още един вид евристика (подобна на тези при вземането на решения). В повечето ежедневни ситуации заключението, до което достига мозъка ни без да ни предоставя пълната информация, е точно и ни служи вярно... но в по-нестандартни ситуации може да ни излъже жестоко.

Аз лично вече съм се научил да не вярвам на нито едно от 5-те си сетива :)

Ето малко повече детайли за тази илюзия. Ето и още много нагледни факти за човешкото визуално възприятие на този прекрасен сайт на на Акиоши Китаока.

15 години от чудото САЩ'94

На 21 юни 1994 започна една неповторима приказка... започна с една тежка загуба... и свърши 1 месец по-късно с още една тежка загуба...

Колкото повече време минава от тогава, толкова повече разбирам какво чудо се случи. И с всяка изминала година гледайки тези кадри изживявам все по-силно емоциите...

17 ноември 1993, Париж

20 юни 1994, Далас

5 юли 1994, Ню Йорк


10 юли 1994, Ню Йорк

За кого се отнасят етичните норми

Ето краткото ми въведение за поредната Нетейдж философска сбирка в четвъртък. След това ще допиша и интересните неща, които сме си казали :)

Предлагам темата за следващата ни сбирка да е „За кого се отнасят етичните норми”

Всеки от нас знае, споделя и вярва в етични правила и норми. Най-кратко казано, етиката се занимава с това, кое е правилно и морално в поведението ни и отношенията ни с другите...
Моят въпрос е: поведението и отношението към кого?
По интуиция знаем, че етичните правила се отнасят за отношенията ни с други хора. Но дали не можем да помислим за по-добро определение към кого се отнасят етичните норми.
Например, отнасят ли се етичните норми по един и същ начин за:

  • Животни (етично ли е да убиваме за да се храним; етично ли е да използваме животните за експерименти с лекарства; етично ли е да гледаме животни като домашни любимци; а като източник на храна;)
  • Живи същества като цяло (етично ли е да убием цвете (ако въобще може да се убие цвете), а плевел, а плъх; етично ли е да си вземем котка, която да убие плъха)
  • Хора от различни раси, религии, националности
  • Неморални хора (трябва ли да сме етични към хора които не споделят етичните принципи)
  • Ненормални хора и/или малки деца (които спадат несъзнателно към групата на неморалните хора)
  • Неживи хора (етично ли е да изхвърлим любимите предмети на починал човек, етично ли е да не посетим гроба му)
  • Неживи предмети (етично ли е да изхвърлим детска кукла на боклука; етично ли е да изгорим снимки; етично ли е да изхвърлим компютър способен да надиграе всеки шахматен шампион)
Предложението ми е по-скоро да обсъдим има ли общи признаци с които да определим кое същество заслужава етично отношение и кое не, отколкото да се фокусираме върху някой от конкретните въпроси по-горе. Надявам се да допринесете с още много примери, които да могат да ни помогнат да стигнем да някаква дефиниция.

Ще живеем още няколко милиарда години

Преди няколко дни учените разкриха, че може би зоната поддържаща живот около 1 звезда е вероятно доста по-тънка от колкото сме предполагали :(
Днес се появи друга новина, която предполага, че планети (като нашата), които все пак са попаднали в тази зона могат да поддържат живот по-дълго отколкото се предполагаше.

Идеята е, че това се осъществява чрез саморегулация на климата - т.е. макар слънцето да почва да пече все по-силно, атмосферното налягане намалява, което пък от своя страна отслабва парниковия ефект и така средните температури остават сравнително постоянни. А целия този механизъм се задвижва от биосферата на земята, която извлича азота от атмосферета.

Като цяло изводите от тези новини са май две:
1) Живота на земята няма да бъде сварен след 1 милиард години, а ще има още няколко милиарда да се развива (което май няма да има значение.. щото до 1 милиард години или ще сме се самоунищожили и ще сме се разпространили много по-надалеко от собствената си звезда)

2) Макар и да не е толкова лесно да се зароди живот във Вселената колкото сме си мислели, зароди ли се веднъж, той е по-издържлив отколкото сме предполагали ;)

И двете новини от последните дни са определено доста спекулативни.. но пък май нямаме друг избор освен да спекулираме по тези теми... поне засега.

Гласоводител и Гласоследител

Една чудесна инициатива със средно успешна реализация засега...

Реших да мина през гласоследителя и да проверя кой е представял мнението ми най-добре през последните 4 години... оказа че е БНС (това е политическото обединение Български Народен Съюз, а не националистическата организация Български Национален Съюз), което не би ми минало и през акъла ;) Е, вярно е, че по много малко от темите съм се запознал с конкретните дебати и мнението ми е малко необосновано, така че шанса за грешки е сериозен ;)

Все пак адмирирам инициативата и се надявам, че ще можем да я направим малко по-достъпна за обикновения човек, който не следи отблизо политическия и икономически дебат.

Май ще се научим да се радваме на футболните мачове

До скоро ходенето на мач го свързвах предимно с люпене на семки, много псуване и крещене срещу съдиите, противника и собствените играчи, когато не играят добре.
Просто мачовете бяха един отдушник, където да си изхвърлиш всичката негативна енергия която си натрупал.

Това което видях на последното дерби ЦСКА-Левски и на мача България-Ейре беше уникална хореография, истински празник и спектакъл, в който ние зрителите бяхме активни участници. Май скоро ходенето на мач ще се превърне в източник на позитивни изживявания и позитивна енергия, дори и когато отбора ти губи.

Евала на организаторите и хореографите на агитките, които скоро може да достигнат най-добрите примери в Европа и които одавна са надминали американската публика. Там, зад океана, гледат спортните си събития все едно са театрални постановки.

Разходка в Борисовата Градина