Имаше време, в което никога не съжалявах за нищо. И някакси имам чувството, че тогава бях малко по-практичен и вземах по-правилни решения. Но пък и тогава живеех в свят, в който нямаше граници и край. И пътя беше само напред, единственото, което се искаше от мен бе да го извървя.
Сега откривам хиляди възможности, повечето в бъдещето, но и някои в миналото. Почвам да се сещам за неща, които съм пропуснал и виждам, че вече не е толкова лесно просто да почнеш отначало. И малко ме е яд, че от време на време съм махал леко с ръка на нещо, което не се вписва точно в пътечката, която съм поел и където съм се чувствал сигурен и силен.
Ники, не съжалявай за пропуснати шансове- те са в миналото. Погледни в настоящето и виж шансовете,които ти се предлагат сега. Вслушай във вътрешния си глас
ReplyDeleteАа оглеждам се аз ;)) само от време на време поглеждам назад, за лека равносметка.. че да не повтарям грешки занапред ;))
ReplyDeleteМерси за вниманието и съвета :)