Отивам аз да си купя билет за големия червен автобус от Варна до София - 5 минути преди да тръгне рейса. След като се разбрахме и подавам парите, казах: "Може ли място сам на двойна седалка?"
Дамата на касата изведнъж се намуси, загледа се в компютъра, издаде ми билет и ми го подхвърли без да ме погледне и да каже нещо.
В рейса имаше 7 такива свободни седалки, едната от които беше за мен, другите хора седяха по двама... След като рейса тръгна, хората, както обикновено си се разпределиха по останалите свободни седалки.
Е, при това положение питам се аз, защо успях, с моето желание толкова да й разваля настроението? Защо тя не се почувства добре, че може да удоволетвори желанието ми? Защо не ми обясни нищо?
Едно на ръка, че така хора просто не се обслужват. Но странното е, че идеята да накараш някой да се почувства добре, да му доставиш удоволствие без да получиш нищо в замяна, всичко това те кара да се чувстваш гадно и прецакан. Дали не страдаме от хронична липса на обич, разбиране и подкрепа и това да ни прави по-малко добри към другите хора?
Или пък драматизирам излишно - може просто жената да е имала зъбобол.
No comments:
Post a Comment