Надеждата умира последна. Надеждата винаги те крепи. В българския език и култура надеждата е висша ценност.
Една такава несигурна, пасивна, смирена, почти религиозна... Даваща измамното усещане, че ей така само ако си седим и те нещата ще се оправят, някой ще ги оправи.
Нищо смислено не виждам в това да се надяваш. Трябва да се живее практично и с вяра. Вяра, която дава енергия за действие.
No comments:
Post a Comment