Събличам дрехите си.
Отпускам душата си.
Така най-много й харесва.
Разголена, свободна и замечтана.
Попива жадно влагата на пролетния дъжд.
Смее се нахално, даже малко неприлично.
Не те слуша много какво говориш.
Но е благодарна, че те има.
Омръзнало й е да я крия в себе си.
Да съхне в сигурното си скривалище.
Добре е, че те има.
За да й даваш свобода и да я пазиш с мен.
No comments:
Post a Comment