- Забравят си телефони по 1000 лв и аз като ги върна, какво получавам - 4 лв. На такива по-добре да им ги намират някви крадливи и никога да не им връщат телефоните.
- Добре де, аз защо си мисля, че не трябва някой да ни плаща за да постъпим правилно.
- Абе така е, ама човек трябва да гледа собствения си интерес, нали така? Като правиш само добро на всички, накрая те прецакват теб. И накрая ти излизаш глупак.
Човек трябва да гледа собствения си интерес. Защото е наивно да разчитам, че някой друг ще подчини живота си за това аз да живея по-добре. И точно затова не трябва да очаквам, че случйно забравения чужд телефон е моят път към щастието и просперитета.
Трябва да следваме целите и желанията си и по пътя си да помагаме и на другите да правят същото. Двете неща не са взаимно изключващи се. Напротив, силно подкрепящи се :)
Давам си сметка, че това са абстрактни приказки.
Давам си сметка, че не може винаги да правим хората около нас щастливи - наивно е.
Давам си сметка и че борбата за основни човешки права подтиска моралните принципи и подтика за себереализация.
Ама пък стига сме се успокоявали с обяснения защо не сме етични един към друг, нека просто малко се напънем и да станем по-добри :) И след време няма да сме прецакани.
No comments:
Post a Comment