Самата история не се нуждае от никакъв коментар, поднесена от брилянтен оратор, тя казва всичко. Но ето няколко несвързани размисли, които ми се завъртяха в главата докато я слушах.
- Защо ние в България настояваме сами да разказваме на света една плоска и едностранчива история за нас самите си, историята, която всеки ден кой ли не ми разказва, без дори да съм поискал да я слушам?
- Колко ли пъти съм тръгвал да "решавам" чужди проблеми, моито са съществували само в моята глава? Тук знам, че много хора кимат одобрително с глава ;)
- Тази жена е красива, с онази специална и непреходна красота, която излъчваш с думите и погледа си.
- Истината е винаги относителна - да. Единствената история е винаги непълна - да. Но стремежът към опростяване, към изграждане на монолитни теории и абстрактни образи е от първостепенно значение, за да разберем света около нас. Просто трябва да внимаваме, когато прилагаме тези шаблони и етикети към конкретни хора и събития.
- Осъзнаването и разбирането на света е важно, но то не променя нищо. Визията и действието е това което води до промяна. Визия без разбиране е наивно, но разбиране без визия е импотентно.
Ники, тази история беше много интересна и се радвам, че наминах тук, така че да я видя. Напълно съм съгласен, че единствена история няма не само за дадено място, но и за всичко, което ни заобикаля, за всяка случка, зад всяка дума. Въпросът е че дори да има много истории (като тази) за Нигерия, някои хора пак не биха ги видели, и пак биха били предубедени към нея. Защото виждат само себе си и собствената си "велика" държава. А на мен ми достави удоволствие да я изслушам. Поздрави!
ReplyDeleteАми ако на тези други истории се дава достатъчно публичност... тогава ще е по-трудно да се пренебрегнат..
ReplyDeleteДано комуникационните технологии и транспорта в скоро време напреднат толкова много, че единствените истории да се изкоренят :)