Конкретният повод е дискусията какъв подарък да купим на един приятел. Сблъсъкът беше между идеята за по-специален личен подарък (картина) или ваучер за дрехи. Основният аргумент срещу личния подарък не беше дали тази картина ще й допадне или не, ами това, че е принципно трудно да сме сигурни, че можем да улучим картина, която ще й хареса и ще пасне на апартамента, че това е личен избор, трябва тя сама да си го направи, и т.н.
За много хора е по-важно да не сгрешат, отколкото да се опитат да оставят отпечатък, да направят нещо забележително. Страх, който прави живота ти зависим от чужди ценности и нрави. Дали срамът от грешката е толкова страшен или просто това е извинение да следваш предначертания път без допълнителни усилия не знам. Но знам, че успехът и постиженията са свързани с опити и грешки, с търсене, с налучкване, с вяра.
Прозвуча като безумна генерализация, но поводът разбира се е просто подсещане, а не причината за това, което си мисля. Горното не е обвинение към някого, а по-скоро публично самонавиване, защото и аз съм бил възпитаван първо да не греша, а след това да се стремя към постижения. Да, ама тази приоритизация просто не работи...
И да рискускаваш и да не рискуваш, рано или късно грешиш, така че винаги има смисъл да опиташ. :))
ReplyDeleteНапълно съм съгласен. Аз лично нямам проблем да подаря картина - на приятел му подарихме точно това - и като я избирахме, искахме да ни хареса първо на нас и след това да подхода някакси и на мястото, и на човека. В този случай смятам, че е важен жестът и ентусиазмът, с който правиш подаръка. Важно е да покажеш, че на ТЕБ наистина ти харесва, това което подаряваш, и че го правиш от сърце... А как ще бъде приет е съвсем друг въпрос - на уважение, интелект, чувство за хумор.
ReplyDelete@bampi - Да сгрешиш е нещо хубаво, поучително, извисяващо.. освен ако не сгрешиш втори път по същия начин ;)) тогава става глупаво май..
ReplyDelete@goodfellow - и аз мисля, че проявата на отношение е по-важна от практичността на подаръка :)