До скоро ходенето на мач го свързвах предимно с люпене на семки, много псуване и крещене срещу съдиите, противника и собствените играчи, когато не играят добре.
Просто мачовете бяха един отдушник, където да си изхвърлиш всичката негативна енергия която си натрупал.
Това което видях на последното дерби ЦСКА-Левски и на мача България-Ейре беше уникална хореография, истински празник и спектакъл, в който ние зрителите бяхме активни участници. Май скоро ходенето на мач ще се превърне в източник на позитивни изживявания и позитивна енергия, дори и когато отбора ти губи.
Евала на организаторите и хореографите на агитките, които скоро може да достигнат най-добрите примери в Европа и които одавна са надминали американската публика. Там, зад океана, гледат спортните си събития все едно са театрални постановки.
No comments:
Post a Comment