Светът като пъзел

Напоследък ми харесва да сравнявам света, а и вселената, с пъзел. А фактите за тях с парченца от пъзела. За хората, всеки един нов факт, който научаваме е ново парченце от пъзела, което си запазваме в нашата торчбичка.

По начина по който хората събират парченцата пъзел могат да се разделят на 2 основни групи:

- едни, които се опитват да съберат възможно най-много парченца от пъзела и да си натрупат огромна купчинка от парченца без значение как точно се напасват (т.е. бройката е важната);

- и други, които търсят предимно парченца които се напасват с вече подредените ъгълчета на пъзела (т.е. взимовръзката е важната).

От опит с реденето на пъзели е ясно, че втория начин е по-добрия, за да видиш голямата картинка накрая. Няма как и с фактите за света около нас да не е същото.

Тогава се чудя защо толкова много хора разчитат на първия начин на събиране на информация. Сигурно има нещо общо с възпитанието на децата ни и образователната ни система. Май нещо трябва да се реформира ;)