Време и история

Историята е противоречиво нещо. За малкото хора, които знаят да четат историята правилно и безпристрастно, тя е уникално богатство. За всички други, забили поглед в миналото, е ужасна прокоба. Равносметката е неясна.

Доскоро бях готов да обявя историята по-скоро за вредна отколкото за полезна, най-вече заради примитивния, непрактичен и неефективен исторически прочит, който, със създаването на националните държави преди около 200 години, се налага като масов на много места. Характерно за този прочит е търсенето на извор на величие в миналото, а не напред в бъдещето. И това е притеснително.

Но до скоро не си давах сметка за нещо много по-важно. Без концепцията за история всъщност няма и поглед напред. Когато няма минало, няма и бъдеще, а има само настояще. Както Дени ми подсказа, в по-голямата част от съществуването си човечеството вероятно е живяло без идеята, че има история. Човешкият живот в праисторическите времена е бил самостоятелен, независим, обусловен от настоящето. Човек не се е считал за връзка между поколения, а светът не се е развивал. Човекът е бил просто временна божия еманация, а не част от цивилизация. Дори идеята за времето тогава не я е имало. Живеело се е в свят пълен с цикличност, където краят е бил начало, а началото край.

Идеята, че времето е линейно и има една единствена посока, че светът и човечеството не се преражда постоянно, а се развива, че човек е една активна част от хилядолетно развитие, се е появила в модерната история може би чак през късните предхристиянски периоди. И това е дало тласък на човешката цивилизация. Странно как една идея, която смятаме днес за природна даденост, всъщност е едно от големите интелектуални постижения на човечеството.

Идеята за време и история е една от чертите, която ни отличава от другите животни. Но тази отличителна черта (както и останалите), не ни е паднала от небето, а сме се борили за нея десетки хиляди години.

4 comments:

  1. Историята се пише от победителите.
    Така, че истината е винаги субективна, т.е. на нея винаги се гледа пристрастно и това е единственият начин. :)
    Относно идеята, че времето е линейно и има една посока ми се вижда наивно.
    Естествено това е мое мнение и съм готова да ме засипеш с аргументи...:)
    А Човек не си взима поука от нищо, дори от историята.
    Под Човек имам предвид 95%-това извадка от населението на милата ни планетка.

    ReplyDelete
  2. А аз бавно се превръщам в дървен стол...... :/

    Въпреки това искам да кажа, че за да можеш да се развиваш, да си вземаш поука, че дори и да повтарящ чуждите грешки, да се сравняваш с другите в глобален мащаб, ти трябва история. Да, без нея няма развитие. Кое е станало първо - разбирането за история или бума в развитието ни? Или са станали едновременно в перфектна симбиоза.

    ReplyDelete
  3. @nighwish
    Субективна е, но е и често съзнателно препрочитана, за да служи на конкретна идеология. Затова историята създава много проблеми, които ако се замисли човек са напълно излишни и не касаят моментното ни добруване, а по-скоро му пречат.

    Но това са по-скоро детайли в картината.. за мен голямата "новина" е, че историята не е даденост, а чисто човешка идея и абстракция.. като се замислиш, това е супер логично и очевидно.. но на мен не ми беше хрумвало досега. Това е сигурно, щото съм чел много астрономия и никаква история :)

    А, че времето е линейно и еднопосочно, няма да те засипвам с доводи, защото не знам какво друго може да е :) Ако има алтернатива може да обсъдим вариантите :))

    Не казвам, че събитията в историята не се повтарят и че няма цикличност в тях. Напротив има. Но това не променя линейността на времето - новото събитие е винаги в друго време, други обстоятелства и друг контекст. Дали ще повториш миналото е въпрос на избор.

    Идеята е, че не тръгваш от нулата когато вземаш решение, а имаш предишен опит. А и осъзнаваш, че твоят опит ще бъде използван от други хора, в друго време да вземат техните си решения.

    И тази идея, мисля си аз, е един от моторите задвижили цивилизацията от един момент напред.

    ReplyDelete
  4. @Goodfellow
    На едно мнение сме ;) А кое е станало първо - мисля че първо се е родила идеята, че хората може да имат история (извън личната житейска история на всеки човек). Всичко друго е последвало.

    ReplyDelete