Ех, котаче, защо ръката ми те плаши?
Не помниш ли удоволствието, което изпитваше, когато те почеша зад ухото, а ти мъркаше блажено? Нима тази ръка винаги ще ти напомня за шамара, които изяде като малък, когато препикаваше килима? Не виждаш ли, че я протягам с любов, не усещаш ли?
Сгреших. Но не защото те ударих, а защото направих така, че никога да не знаеш какво иска протегнатата ми ръка чак до момента в който усетиш болка или наслада. А страхът побеждава копнежа..
Ех, приятелю, защо ръката ми те плаши?
Когато не си чакал, или ако си очаквал добро, а дойде болка, тогава след болката първото което идва е страха и спомена.Но зная че има любов, затова съм по-смела
ReplyDelete