****
Плъзгам в просъница ръка по хладния ти череп,
Впивам тялото си в твърдата ти снага,
Устните ми залепват по гладката ти повърхност,
Търся с поглед заскрежените ти очи...
Аз ли те замразих така с леденото си дихание?
Ти беше спомен за възможно щастие.
Аз се страхувах да те загубя,
Но страхът е болка, а болката лед...
Сега искам отново да докосна сърце,
Туптящо в ритъма на огнена музика.
Да усетя мириса на кожа, трепереща
От танца на възкръсналите ми пръсти.
И да се стопля...
И да те стопля...
И да те размразя...
И да те върна на времето...
2008
****
Бродя във гъстата синя мъгла
От облаци тъмни посипани с пепел
Прегърнал вехта надежда една –
На видение ярко и свято свидетел.
...Красива и слънчева лятна картина.
Път от любовен сън осветен
Води до дом, до топла камина
И до завивка от ален сатен...
Цепя мъглата с поглед безсилен
Търсещ дъха на летния бриз
Ала май ми нашепва вятъра силен
Че било е това мимолетен каприз.
Но не ще забравя тъй лесно
Моят небивал спомен-мечта
И ще запазя твоя образ небесен
В изваяна с обич и мъка сълза.
2008
Балада
Научих се да свиря с мисли.
Превърнах душата си в арфа,
Готова да усети най-тихия трепет
С изпънати струни невидими,
От обич и надежда изтъкани.
И тогава идваш ти – прелестна кралица,
С вълшебни бели очи и ледени пръсти.
Галиш безмилостно струна след струна,
А те стенат стегнати в болка и студ
Упоени от магията на бяла светлина.
Приглушено се чува красива балада за любовта.
2007
Видения
Изгряваща звезда,
Бляскава снага издига.
Самотна и трепереща в студа,
Покрита със воал от мойта обич изтъкан –
Мечта родена във града.
Пролетно кокиче,
От нежен слънчев лъч родено,
В тихия мрак примирено глава свежда.
Сковано от болка и студ то открива
В топлата нощна звезда своя надежда.
Две светулки
Тихия мрак бодро разкъсват,
Присветват игриво, вълшебно дори.
Не ви ли е студено бре, луди светулки,
Или във вас любовен огън гори?
...
Видях теб, видях мен,
За нас вдигнах тост и духнах свещта.
Дали бе това повик за щастие
Или красива и нужна измама в нощта.
2007
Мил единствен миг
Искам да те докосна
Искам да напиша стих
Искам да те споделя със звездите всички
Искам да замръзнем в мил единствен миг
Поглеждам очите ти:
Кафеви, красиви, с обич пропити
Прегръщат ме нежно, стоплят душата ми,
Kартини рисуват в пепел от минала страст скрити
Мислите ни се усукват
Като грижливо сплетена плитка
И подхранвани от топъл спомен
Се превръщат в утрешна молитва
Огнена палатка сме изплели
Дали за да ни свети или да ни изгори
В нощта от погледи да ни прикрива
Но не ще я има вече на зори
...
Ровя се в небето, намирам дъга,
Послания отминали твои разчитам
Защо трябва да свалям поглед сега
На думите ти днешни вкуса да опитам
2006
Ха сега и да кажеш на кого са тези миниатюри..; Комай се сещам ;)
ReplyDeleteБ.
Ха сега познай до три пъти :)
ReplyDeleteБрей каква снимка си изтипосал ;) Поздрави, че промени червения фон - не че не одобрявам, просто не се четеше.
ReplyDeleteЧерен фон с бели букви - най-доброто (конзолно) решение:)
Познаването - само на бира!
Б.